До Роман и назад или две безсънни нощи
Публикувано на: Пон Ное 16, 2009 2:03 pm
Здравейте Съфорумци,
на бърза ръка ще се опитам максимално точно и с повечко снимков материал, да пресъздам поредното ни /на мен и Стефан (Стеко
)/ съботно излетче 
Ще започна мааалко по от раничко обаче
, а именно от четвъртък /12.11/ - седя си аз най-спокойно и си разглеждам насам и натам из нета, разни макарета , от доста време съм си наумил да си закупя Shimano - първо мислех една Стела, ама всички които похванах в ръчица (3-4 бр.) имаха луфтове и не ми допаднаха никак, а цените даже и в Ebay - високички. Реших да си взема Fireblood, много добро нещо и на половината на цената на Стелата, обаче изведнъж именно в четвъртъка, попадам на Technium 3000 FB супер , евтинко /сравнително / дадоха ми и малка отстъпка и аз го поръчах, без да чакам повече Цяла нощ почти не мигнах от превъзбуда, в петък в 10 ч. пристигна това бижу,
най-накрая си реших проблемите с качествена макара, навих и един брейд 200 м, 0.10, който ми пратиха едни партньори от немско преди 2 месеца /подарък / и цял Божи ден си седя и само си въртя и въртя - кефа е голям, чакайки да стане събота, та да сефтосам такъма. Стеко пък в петъка си взе нов телефон (заради това и следващите снимки са с различно качество ) И така започвам без повече лирически отклонения. От доста време се каним да отидем до Роман /тя годината свърши почти/, но все не се организирахме, като хората и в петък твърдо решихме, че е настъпил момента - даже поканих и един трети /много известен с майсторлъка си/ спинигист с инициали М.П., ако иска да пътува с нас, ама като му казах, че ще ходим до Роман и че ще тръгваме в 5 сутринта и той се отказа - не бил за пред хора преди 9 ч .
Преди излет винаги много се вълнувам и почти не спя, сега се получи същата история - още в 3 бях кокоряк, време не минава, а Стеко дойде да ме вземе чак в 5 и 31 тъмна темница навън, квартала спи, само кучешки лай се чуваше приглушено, а времето студено -2 -3 градуса. Заредихме с гориво всъдехода, взехме си сандвичи, кафета и потеглихме по магистрала "Хемус". Път, път, а Роман се не вижда - най-сетне стигнахме Мездра и там след дълго въртене хванахме най-накрая пътя за Роман някакви си 30 на километра, ама трасето кофти. Започна да се развиделява едвам едвам
наближавахме целта
и когато вече си мислех, че това място не съществува .....
Най-после, много далече, направо се разкъртихме от път, ама си викам, тук ще са сометата, расперите и другите едри рибоци
влезнахме в Роман, няма жива душа, няма кой да ти каже на къде ?! Все пак видахме един колега с 2 пръчки да крачи бодро и го питаме в коя посока да хванем, той вика: "- Тук, както показват по телевизията и пише във вестниците, се ходи на "Чешмата", там са скобарите и мрените от новините !" Аз му обяснявам, че нас ни интересуват друг вид риби, а той: "- За спиниг вече е късно !" Хубава работа, бихме толкова път за този що духа ! Минахме заветната Чешма - брей, много коли много нещо, гъз до гъз
и колите, предимно софийски 
Не спряхме даже, продължихме да търсим "нашето място"
и от тук започнахме
малко неопрен за всеки случай
място, като за учебник, ама не пипа на нищо
Продължихме надолу към някакво село, забравих му името
обедна почивка и пак прекрасни места
и още и пак не пипа, вървим ние по брега и гледаме фидери и пак и пак, а хора няма - отстрани се размърда нещо и що да видим, един колега сега става, търка си очите , "-Кълве ли" викам аз, а той "-Не пипа, вчера имаше 2-3 кефала по 2 кг 
, а днес на нищо не иска, ще събирам". Не го снимах как спи, че може да не му е приятно ?!
Пихме бира, похапнахме сандвичи, предимно аз посъбрахме витамин D,
но риба нямаше, катастрофа направо
Решихме да събираме багажите и обратно. Спряхме на Мездра, но и там нещо изглеждаше куцо. Обадихме се на М.П., да го видим къде по Дефилето се намира, ама не си вдигна телефона. Викам си, едри ще да ги вади, за това Стеко давай към Лакатник, че явно там ще става, каквото ще става
Спираме преди теления мост, вече се свечерява рано и трябва да се бърза! Нещо копаят разширяват, реката е доста голяма и дълбока с водовъртежи чак. Застанахме на 15-на метра един от друг и почнахме да къпем един след друг, различни по големина, марки, цветове и размери воблери и блесни и пак няма удари ....
Изведнъж ..........* това е червена точка, слагам я, защото следват снимки с разголена кефалица
на един големичък и доста грозен сребрист воблер с червена главича се хвана тази мома
сефтето, така да се каже с тази "дама" си и останахме
- срам, ама все пак си оправда 300 км. които минахме
Пуснахме "модела" с обещанито, че като стане с трофейни размери пак ще се закачи
на бърза ръка ще се опитам максимално точно и с повечко снимков материал, да пресъздам поредното ни /на мен и Стефан (Стеко
)/ съботно излетче Ще започна мааалко по от раничко обаче
, а именно от четвъртък /12.11/ - седя си аз най-спокойно и си разглеждам насам и натам из нета, разни макарета , от доста време съм си наумил да си закупя Shimano - първо мислех една Стела, ама всички които похванах в ръчица (3-4 бр.) имаха луфтове и не ми допаднаха никак, а цените даже и в Ebay - високички. Реших да си взема Fireblood, много добро нещо и на половината на цената на Стелата, обаче изведнъж именно в четвъртъка, попадам на Technium 3000 FB супер , евтинко /сравнително / дадоха ми и малка отстъпка и аз го поръчах, без да чакам повече Цяла нощ почти не мигнах от превъзбуда, в петък в 10 ч. пристигна това бижу, най-накрая си реших проблемите с качествена макара, навих и един брейд 200 м, 0.10, който ми пратиха едни партньори от немско преди 2 месеца /подарък
/ и цял Божи ден си седя и само си въртя и въртя - кефа е голям, чакайки да стане събота, та да сефтосам такъма. Стеко пък в петъка си взе нов телефон (заради това и следващите снимки са с различно качество ) И така започвам без повече лирически отклонения. От доста време се каним да отидем до Роман /тя годината свърши почти/, но все не се организирахме, като хората и в петък твърдо решихме, че е настъпил момента - даже поканих и един трети /много известен с майсторлъка си/ спинигист с инициали М.П., ако иска да пътува с нас, ама като му казах, че ще ходим до Роман и че ще тръгваме в 5 сутринта и той се отказа - не бил за пред хора преди 9 ч . Преди излет винаги много се вълнувам и почти не спя, сега се получи същата история - още в 3 бях кокоряк, време не минава, а Стеко дойде да ме вземе чак в 5 и 31 тъмна темница навън, квартала спи, само кучешки лай се чуваше приглушено, а времето студено -2 -3 градуса. Заредихме с гориво всъдехода, взехме си сандвичи, кафета и потеглихме по магистрала "Хемус". Път, път, а Роман се не вижда - най-сетне стигнахме Мездра и там след дълго въртене хванахме най-накрая пътя за Роман някакви си 30 на километра, ама трасето кофти. Започна да се развиделява едвам едвам
наближавахме целта
и когато вече си мислех, че това място не съществува .....
Най-после, много далече, направо се разкъртихме от път, ама си викам, тук ще са сометата, расперите и другите едри рибоци
влезнахме в Роман, няма жива душа, няма кой да ти каже на къде ?! Все пак видахме един колега с 2 пръчки да крачи бодро и го питаме в коя посока да хванем, той вика: "- Тук, както показват по телевизията и пише във вестниците, се ходи на "Чешмата", там са скобарите и мрените от новините !" Аз му обяснявам, че нас ни интересуват друг вид риби, а той: "- За спиниг вече е късно !" Хубава работа, бихме толкова път за този що духа ! Минахме заветната Чешма - брей, много коли много нещо, гъз до гъз
и колите, предимно софийски Не спряхме даже, продължихме да търсим "нашето място"
и от тук започнахме
малко неопрен за всеки случай
място, като за учебник, ама не пипа на нищо
Продължихме надолу към някакво село, забравих му името
обедна почивка
и пак прекрасни местаи още и пак не пипа, вървим ние по брега и гледаме фидери и пак и пак, а хора няма - отстрани се размърда нещо и що да видим, един колега сега става, търка си очите
, "-Кълве ли" викам аз, а той "-Не пипа, вчера имаше 2-3 кефала по 2 кг , а днес на нищо не иска, ще събирам". Не го снимах как спи, че може да не му е приятно ?!Пихме бира, похапнахме сандвичи, предимно аз
посъбрахме витамин D,но риба нямаше, катастрофа направо
Решихме да събираме багажите и обратно. Спряхме на Мездра, но и там нещо изглеждаше куцо. Обадихме се на М.П., да го видим къде по Дефилето се намира, ама не си вдигна телефона. Викам си, едри ще да ги вади, за това Стеко давай към Лакатник, че явно там ще става, каквото ще става
Спираме преди теления мост, вече се свечерява рано и трябва да се бърза! Нещо копаят разширяват, реката е доста голяма и дълбока с водовъртежи чак. Застанахме на 15-на метра един от друг и почнахме да къпем един след друг, различни по големина, марки, цветове и размери воблери и блесни и пак няма удари ....
Изведнъж ..........* това е червена точка, слагам я, защото следват снимки с разголена кефалица
на един големичък и доста грозен сребрист воблер с червена главича се хвана тази мома
сефтето, така да се каже
с тази "дама" си и останахме- срам, ама все пак си оправда 300 км. които минахме
Пуснахме "модела"
с обещанито, че като стане с трофейни размери пак ще се закачи 
