Ae стига вече с тея щуки... време е за...
Публикувано на: Пет Ное 20, 2009 9:48 pm
Нещо взеха да ми омръзват щуките.
Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли , пържоли и на десетия вземаш да си мечтаеш за бобец (със салатка от доматки, примерно. Ако има и кой да ти ги обели доматките... да се не мъчиш с люспи разни... мечта!)
Ма да се върнем на темата.
В последно време наблегнахме на риболова на щука. Кога успешно, кога не. Ма бая щукодили понабодох
. Да са живи и здрави, догодина пак ще ги боцкам.
Та дощя ми се нещо по различно. С по друга тръпка.
И както си го мислих и го измислих!
-К'во ли става с тая река Искър бе? Отдавна не съм я посещавал.
Чухме се с Мартин (Drakon) и набързо се разбрахме да направим едно разузнаване с бой по реката.
Рано сутринта се изнесохме къмто нея. Не я познавам добре надоле след дефилето та малко на сляпо тръгнахме.
За отправна точка се избра Роман. То всички там одат та и ние барабар с мъжете.
Гледката на реката обаче ни отчая. М'чи то чиляк до чиляк бре. Наредили се кат аптекарски шишета. Спинингиста в мен възропта срещу това кощунство и се понесохме надоле, да търсим по спокойни и неосквернени местенца. Спирахме се тук там, кудето пътят бе близо до реката, та да поогледаме. Бая път минахме. (Па може и само тъй да ми се е сторило, че бех нетърпелив за риболов).
Накрая си аресахме един вир и се настанихме.
Забъркахме малце захранка и няколко топки се отправиха към дъното, да изострят апетита мренски.
Заметнахме по една плувка и зачакахме. По скоро Мартин зачака, че пред мен дъното се оказа отвратително неравно. Невъзможно бе да направя нормално изтичане. Помъчих се половин час и реших да мина на фидер.
Метнах го в края на вира, почти в бързея под него и се заговорих с Мартин . На третата минута фидера ми потегли към водата. Некак си успях да го докопам и засякох. За миг усетих приятна тежест отдолу и в следващия момент линията олекна. Скъса 0.18.
Адреналина ми вече бе на макс. С треперещи ръже завързах нов повод и заметнах пак там. Дорде се занимавах с тея ремонтни работи зад мен Мартин изпсува. Обърнах се учудено. Бе му скъсало и на него. Е той ловеше с по тънка корда де, че то на плувка нема как.
Половин час по късно излитането на пръчката се повтори. Засякох и поведох рибата. Поне се опитах. Откачи се. Сега вече се ядосах.
Заметнах и се застопорих до сопата. Чаках може би час преди следващото политане на въдицата. Този път бях подготвен и засякох сигурно. И в тоя момент се качих на товарния влак. Аванса писна и рибока пое надоле из реката.Взе ми сигурно 30 метра преди да се спре. Започнах леко да го връщам, като се стараех да не пришпорвам ваденето , въпреки бушуващия адреналин. Основното ми бе 0.18, повода 0.14. Малко по малко рибата се приближаваше към мен. Доведох я до себе си, а тя още не искаше да се вдига от дъното. Това й поведение ми подсказваше , че е мряна. Напънах я нагоре и най-накрая успях да зърна рибока. Наистина бе мряна! Подложих кепа, но щом го видя рибата отново пощуря и подлуди аванса... и така три пъти. Накрая обаче се умори и ми позволи да я напъхам вътре
Първата ми едра за годината! Заслужаваше си обиколката.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. И след още час упражнението се повтори> Отново излитане на фидера, аванси, борба и усмивка от моя страна накрая
Мартин също направи фидер, отказвайки се от плувката. Явно рибата държеше на неподвижната стръв.
Малко по късно му удари и на него, но след кратка борба успя да изправи куката.
Обяд минаваше и се показа слънцето. Това явно повлия на рибите и повече удари немаше. Търпеливо чакахме докъм два и се изнесохме на разузнаване към други непознати гьолове. Намерихме неколко. на които май ще е добре да им обърнем внимание през някой следващ излет
И за капак неколко снимки:
Баси щастливата физиономия съм направил
TO BE CONTI... Абе... ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!
Загуби ми се тръпката. То като с пържолите... всеки ден пържоли , пържоли и на десетия вземаш да си мечтаеш за бобец (със салатка от доматки, примерно. Ако има и кой да ти ги обели доматките... да се не мъчиш с люспи разни... мечта!)
Ма да се върнем на темата.
В последно време наблегнахме на риболова на щука. Кога успешно, кога не. Ма бая щукодили понабодох
. Да са живи и здрави, догодина пак ще ги боцкам.Та дощя ми се нещо по различно. С по друга тръпка.
И както си го мислих и го измислих!
-К'во ли става с тая река Искър бе? Отдавна не съм я посещавал.
Чухме се с Мартин (Drakon) и набързо се разбрахме да направим едно разузнаване с бой по реката.
Рано сутринта се изнесохме къмто нея. Не я познавам добре надоле след дефилето та малко на сляпо тръгнахме.
За отправна точка се избра Роман. То всички там одат та и ние барабар с мъжете.
Гледката на реката обаче ни отчая. М'чи то чиляк до чиляк бре. Наредили се кат аптекарски шишета. Спинингиста в мен възропта срещу това кощунство и се понесохме надоле, да търсим по спокойни и неосквернени местенца. Спирахме се тук там, кудето пътят бе близо до реката, та да поогледаме. Бая път минахме. (Па може и само тъй да ми се е сторило, че бех нетърпелив за риболов).
Накрая си аресахме един вир и се настанихме.
Забъркахме малце захранка и няколко топки се отправиха към дъното, да изострят апетита мренски.
Заметнахме по една плувка и зачакахме. По скоро Мартин зачака, че пред мен дъното се оказа отвратително неравно. Невъзможно бе да направя нормално изтичане. Помъчих се половин час и реших да мина на фидер.
Метнах го в края на вира, почти в бързея под него и се заговорих с Мартин . На третата минута фидера ми потегли към водата. Некак си успях да го докопам и засякох. За миг усетих приятна тежест отдолу и в следващия момент линията олекна. Скъса 0.18.
Адреналина ми вече бе на макс. С треперещи ръже завързах нов повод и заметнах пак там. Дорде се занимавах с тея ремонтни работи зад мен Мартин изпсува. Обърнах се учудено. Бе му скъсало и на него. Е той ловеше с по тънка корда де, че то на плувка нема как.
Половин час по късно излитането на пръчката се повтори. Засякох и поведох рибата. Поне се опитах. Откачи се. Сега вече се ядосах.
Заметнах и се застопорих до сопата. Чаках може би час преди следващото политане на въдицата. Този път бях подготвен и засякох сигурно. И в тоя момент се качих на товарния влак. Аванса писна и рибока пое надоле из реката.Взе ми сигурно 30 метра преди да се спре. Започнах леко да го връщам, като се стараех да не пришпорвам ваденето , въпреки бушуващия адреналин. Основното ми бе 0.18, повода 0.14. Малко по малко рибата се приближаваше към мен. Доведох я до себе си, а тя още не искаше да се вдига от дъното. Това й поведение ми подсказваше , че е мряна. Напънах я нагоре и най-накрая успях да зърна рибока. Наистина бе мряна! Подложих кепа, но щом го видя рибата отново пощуря и подлуди аванса... и така три пъти. Накрая обаче се умори и ми позволи да я напъхам вътре
Първата ми едра за годината! Заслужаваше си обиколката.
Заметнах отново и търпеливо зачаках. И след още час упражнението се повтори> Отново излитане на фидера, аванси, борба и усмивка от моя страна накрая
Мартин също направи фидер, отказвайки се от плувката. Явно рибата държеше на неподвижната стръв.
Малко по късно му удари и на него, но след кратка борба успя да изправи куката.
Обяд минаваше и се показа слънцето. Това явно повлия на рибите и повече удари немаше. Търпеливо чакахме докъм два и се изнесохме на разузнаване към други непознати гьолове. Намерихме неколко. на които май ще е добре да им обърнем внимание през някой следващ излет
И за капак неколко снимки:
Баси щастливата физиономия съм направил
TO BE CONTI... Абе... ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!
и ние щяхме да правим такива доволни физиономии 
Тази риба ми се губи от улова по принцип,но ще я наваксам.Какво да се прави ,такива станаха времена ,че не остава много време за риболов.