Barbus barbus...
Публикувано на: Съб Ное 21, 2009 10:36 pm
Ясно бе, че след онзиденшния ми излет на река Искър и уловените мрени нема да утрая дълго и ще ги посетя отново в най-скоро време.
Е това време настъпи! Малко по рано отколкото се надявах, но това е още по-добре.
Този път проведохме излета заедно с чудотворния късметлия Сакси.
Рано , рано, по нощите още той вече настървено звънеше по телефона, заел позиция пред блока ми. Набързо, пред смаяните погледи на миткащите между дискотеките студенти претоварихме багажа ми в неговата кола и отпрашихме.
Жестока мъгла бе затиснала източните крайща на София и пътуването по улиците си бе истинско приключение. Добре че съвестните граждани по това време спокойно спят и сънуват праведни сънища и по улиците почти не се мяркаха коли и хора. Е с изключение на спрялата патрулка в циганската махала и разнокалибрената и шарена в нощниците си гмеж от роми около нея. Ма за какво бе тая гюрултия се не разбра. Не рискувахме да спрем , че моеше некое изгладнело ромче да ни отмъкне захранката. След малко вече сме на Ботевградското шосе, където спираме за дежурно кафе в ОМV-то.
Усмихнатата продавачка влива в нас добро и приповдигнато настроение, а кафето ни зарежда с доза адреналин, нужна ни за борбата с едрите рибоци. Щом стигаме Яна мъглата магически изчезва. Фаровете чертаят дълги светлинни черти по тъмния асфалт, а вътре в колата, сгрени от уютно подухващото ново парно на Пасата, двамата с Борката кройм планове и тактики за офанзивата по реката.
Така, в оживени разговори дори не разбираме кога стигаме Роман. Безбройните светулки от фенерите и огньовете от биваци на колеги риболовци покрай култовата Чешма малко ни стряскат. Не сме очаквали такова нашествир през седмицата. Със свити сърца ги подминаваме забързани надолу по теченито. Целта ни е същото място отпреди ден. Скоро стигаме и след мнимателно спускане по изровения път фаровете на колата огряват праната полянка. Отдъхваме си облекчено , първи сме.
В тъмното пред нас реката е раздирана от плясъци на дребни и по едри риби, които ни разтреперват от възбуда. Тука са.
Набързо смъкваме багажа и под светлината на челника се заемам с приготвянето на захранката:
Този път съм се постарал. Даже май съм се олял, ма страхът от капо е голям
Запасил съм се с;
- 5 килограма "Трапер" за мряна
- 2,5 кг. "Трапер" - Река
- 1 кг. "Промикс" - Река
- 1,5 кг Шоколадова бисквита
- 2 кила едросмляна царевица,
- 2 кила глина за риболов,
- кило трошки
- 5 кила накиснато кюспе, с добавено вътре половика жито,
- кило изпинати бели червеи,
- половинка бял,
- консерва "Зелен грах"
- 200 гр. шарен за стръв
Отделно и Борката носеше некви храни.
Забъркахме една кофа манджа и в очакване на развиделяването заметнахме по фидер.
Сакси остана да лови на мястото ми от предния ден, а аз мръднах триисетина метра надолу, в дебел, мазен бързей.
Застопорих се до пръчката , с втренчени във високо вдигнатия връх очи. Потрепването му от силата на течението връхче добре се виждаше на светлината на просветляващото небе. ПОчаках двайсетина минути, но мисълта какви ли ги върши Борката не ми даваше мира. Изнесох се при него за информация, но още нямаше нищо. Върнах се при пръчката си точно за да я видя как се сгъва и поема към водата. С лъвски скок я докопах и борбата започна. Нарочно си мълчах и не виках Борката. Беше ме страх да се радвам предварително. Добре че бях разгънал кепа предварително, та поне за това не се безпокоях. Малко по малко рибата поддаваше и идваше към мен. Скоро в светлината на челника се показа главата на прекрасна мряна. Пойграх си още малко с нея, да я уморя съвсем и леко я плъзнах в кепа. Отдъхнах си. Широка усмивка озари лицето ми. Първата е налице:
Заметнах отново и търпеливо зачаках. Пред мен реката бавно изплуваше от лоното на нощта и очертанията на отсрещния бряг отначало размазано , но постепенно все по отчетливо заеха местата си. Загледан в тези сутрешни красоти едва не пропуснах следващото потегляне на пръчката. Засечка и бясно пискане на аванса. Натегнах го малко и постепенно започнах да приудърпвам рибата. Не смеех да бързам. Основното ми бе 0.18, а повода 0.14. Но в крайна сметка след десетина минути и тази риба излезе за снимка и да прави компания на първата в живарника:
Докато се радвах на трофея до ушите ми долетяха воплите на Барката. Изнесох се на свински тръст към него. Въдицата му бе сериозно свита, личеше си че отсреща има сериозен противник.
Скоро успяхме да вдигнем рибата и прекрасна мряна над две кила (да не кажа три) се появи на повърхноста. След перфектно кепчосване от моя страна и този рибок стана наш. Набързо поздравих майстора и побързах да се върна на моето място, където се оказа че е спокойно ,засега.
Малко по малко денят настъпваше, опита се да се покаже и слънцето изпод завивката си от пухени облаци. Реката оживяваше. Месни риболовци напъпляха отвсякъде. На отсрещния бряг се появи даже и субект, който почна спокойно да вади заложени явно от снощи парашути. На забележката от моя страна нахално твърна
- Абе ти и без това нищо не вадиш кат' те гледам
- А ти защо не минеш от тоя бряг да видиш дали хващам, поканих го аз, но той не рачи да се раздели със сигурността на делящите ни триисетина метра вода.
Постоянното мятане на захранка от моя страна явно настърви рибите и скоро пред мен започнаха все по начесто да се обръщат едри риби. Извиках Борката и той зае просеката под мен, точно под носа на бързащ натам местен субект.
Време бе да вкараме в боя болотата. Започнахме с нескончаемите изтичания, като не забравях да хвърлям регулярно по една топка захранка на всеки десетина минути. Кълванетата не закъсняха и скоро отново се зарадвахме с риби. Това обаче не се хареса на местните и бяхме нападнати отвсякъде. Този над мен изтичаше пред мен, през захраненото петно чак до Борката, а този под Сакси зсмяташе дънните си нагоре по течението стремейки се да заметне пред нас. Наложи се да се карам, което малко ми развали настроението, ма си посвиха сърмите
При поредното кълване усетих по друга съпротива от другата страна на линията. Някак си друсаше линията. Скоро разбрах защо: скобар. Едър, бутач
Скоро и борката закачи един, явно Водачо, който го измъчи дорде го докара до брега. Наведох се да го гребна с кепа от високия бряг и пръста пред мен поддаде. Сурнах се във водата барабар с половината бряг. Борката ме хвана за яката и ме задържа да не потъна Сигурно сме били страхотна гледка, с едната ръка държи мен за яката , а в другата извитото до счупване болонезе. Някак си успя да ме измъкне горе до него без да изтърве рибата, която , уморена вече послушно чакаше съдбата си. Щом се измъкнах от водата грабнах кепа и я метнах вътре. Отново излязохме победители
Специален поздрав за Venci72 и Чичо Коле.
риболова продължи с променлив успех. Водата за почна да се покачава , излезе вятър, който започна да събаря листа от дърветата във водата и скоро плътен килим от листа се носеше по повърхността. Изтинска мъка за риболова. Листата се трупаха по кордите и изтичането стана мъчение, тъй че отново минах на фидер. Листа се събираха и по него и изтласкваха хранилката така че се налагаше често да презамятам.
Въпреки че ловях на фидер продължавах да мятам топки захранка във водата. Бях стройл рибите пред нас и не исках да ги изпусна. Показателно за силата на захранката е това, че освен нас никой не хвана и едно рибе даже. А мераклии не липсваха
Скоро мятането на захранка ми се отблагодари и върха на въдицата се сви от напъните на голяма риба. Изпитах истински оргазъм в борбата с нея. Близначка на първата риба на Борката. Над две кила!
Следобед, с вдигането на нивото на водата се активизираха яко скобарите. Кълвяха регулярно, но за жалост много пипкаво и откачих повечето риби. Знаех че ако сменя куката с по малка (ловях с десятка на Камасан серия561), ще закача повече, но съзнателно не я смених. Все пак бяхме дошли за мрени. Скобарите бяха само приятно допълнение.
Не усетихме кога се изниза деня и стана време за събиране. Измъкнахме живарниците за обща снимка:
Те го и Дедо Боре:
Я и аз със скобар:
Отделихме си три риби, Никулден наближава и с останалите естествено се случи това:
Накрая почистихме и брега наоколо та изглеждаше така:
всичкия боклук е в торбите
Е това време настъпи! Малко по рано отколкото се надявах, но това е още по-добре.
Този път проведохме излета заедно с чудотворния късметлия Сакси.
Рано , рано, по нощите още той вече настървено звънеше по телефона, заел позиция пред блока ми. Набързо, пред смаяните погледи на миткащите между дискотеките студенти претоварихме багажа ми в неговата кола и отпрашихме.
Жестока мъгла бе затиснала източните крайща на София и пътуването по улиците си бе истинско приключение. Добре че съвестните граждани по това време спокойно спят и сънуват праведни сънища и по улиците почти не се мяркаха коли и хора. Е с изключение на спрялата патрулка в циганската махала и разнокалибрената и шарена в нощниците си гмеж от роми около нея. Ма за какво бе тая гюрултия се не разбра. Не рискувахме да спрем , че моеше некое изгладнело ромче да ни отмъкне захранката. След малко вече сме на Ботевградското шосе, където спираме за дежурно кафе в ОМV-то.
Усмихнатата продавачка влива в нас добро и приповдигнато настроение, а кафето ни зарежда с доза адреналин, нужна ни за борбата с едрите рибоци. Щом стигаме Яна мъглата магически изчезва. Фаровете чертаят дълги светлинни черти по тъмния асфалт, а вътре в колата, сгрени от уютно подухващото ново парно на Пасата, двамата с Борката кройм планове и тактики за офанзивата по реката.
Така, в оживени разговори дори не разбираме кога стигаме Роман. Безбройните светулки от фенерите и огньовете от биваци на колеги риболовци покрай култовата Чешма малко ни стряскат. Не сме очаквали такова нашествир през седмицата. Със свити сърца ги подминаваме забързани надолу по теченито. Целта ни е същото място отпреди ден. Скоро стигаме и след мнимателно спускане по изровения път фаровете на колата огряват праната полянка. Отдъхваме си облекчено , първи сме.
В тъмното пред нас реката е раздирана от плясъци на дребни и по едри риби, които ни разтреперват от възбуда. Тука са.
Набързо смъкваме багажа и под светлината на челника се заемам с приготвянето на захранката:
Този път съм се постарал. Даже май съм се олял, ма страхът от капо е голям
Запасил съм се с;
- 5 килограма "Трапер" за мряна
- 2,5 кг. "Трапер" - Река
- 1 кг. "Промикс" - Река
- 1,5 кг Шоколадова бисквита
- 2 кила едросмляна царевица,
- 2 кила глина за риболов,
- кило трошки
- 5 кила накиснато кюспе, с добавено вътре половика жито,
- кило изпинати бели червеи,
- половинка бял,
- консерва "Зелен грах"
- 200 гр. шарен за стръв
Отделно и Борката носеше некви храни.
Забъркахме една кофа манджа и в очакване на развиделяването заметнахме по фидер.
Сакси остана да лови на мястото ми от предния ден, а аз мръднах триисетина метра надолу, в дебел, мазен бързей.
Застопорих се до пръчката , с втренчени във високо вдигнатия връх очи. Потрепването му от силата на течението връхче добре се виждаше на светлината на просветляващото небе. ПОчаках двайсетина минути, но мисълта какви ли ги върши Борката не ми даваше мира. Изнесох се при него за информация, но още нямаше нищо. Върнах се при пръчката си точно за да я видя как се сгъва и поема към водата. С лъвски скок я докопах и борбата започна. Нарочно си мълчах и не виках Борката. Беше ме страх да се радвам предварително. Добре че бях разгънал кепа предварително, та поне за това не се безпокоях. Малко по малко рибата поддаваше и идваше към мен. Скоро в светлината на челника се показа главата на прекрасна мряна. Пойграх си още малко с нея, да я уморя съвсем и леко я плъзнах в кепа. Отдъхнах си. Широка усмивка озари лицето ми. Първата е налице:
Заметнах отново и търпеливо зачаках. Пред мен реката бавно изплуваше от лоното на нощта и очертанията на отсрещния бряг отначало размазано , но постепенно все по отчетливо заеха местата си. Загледан в тези сутрешни красоти едва не пропуснах следващото потегляне на пръчката. Засечка и бясно пискане на аванса. Натегнах го малко и постепенно започнах да приудърпвам рибата. Не смеех да бързам. Основното ми бе 0.18, а повода 0.14. Но в крайна сметка след десетина минути и тази риба излезе за снимка и да прави компания на първата в живарника:
Докато се радвах на трофея до ушите ми долетяха воплите на Барката. Изнесох се на свински тръст към него. Въдицата му бе сериозно свита, личеше си че отсреща има сериозен противник.
Скоро успяхме да вдигнем рибата и прекрасна мряна над две кила (да не кажа три) се появи на повърхноста. След перфектно кепчосване от моя страна и този рибок стана наш. Набързо поздравих майстора и побързах да се върна на моето място, където се оказа че е спокойно ,засега.
Малко по малко денят настъпваше, опита се да се покаже и слънцето изпод завивката си от пухени облаци. Реката оживяваше. Месни риболовци напъпляха отвсякъде. На отсрещния бряг се появи даже и субект, който почна спокойно да вади заложени явно от снощи парашути. На забележката от моя страна нахално твърна
- Абе ти и без това нищо не вадиш кат' те гледам
- А ти защо не минеш от тоя бряг да видиш дали хващам, поканих го аз, но той не рачи да се раздели със сигурността на делящите ни триисетина метра вода.
Постоянното мятане на захранка от моя страна явно настърви рибите и скоро пред мен започнаха все по начесто да се обръщат едри риби. Извиках Борката и той зае просеката под мен, точно под носа на бързащ натам местен субект.
Време бе да вкараме в боя болотата. Започнахме с нескончаемите изтичания, като не забравях да хвърлям регулярно по една топка захранка на всеки десетина минути. Кълванетата не закъсняха и скоро отново се зарадвахме с риби. Това обаче не се хареса на местните и бяхме нападнати отвсякъде. Този над мен изтичаше пред мен, през захраненото петно чак до Борката, а този под Сакси зсмяташе дънните си нагоре по течението стремейки се да заметне пред нас. Наложи се да се карам, което малко ми развали настроението, ма си посвиха сърмите
При поредното кълване усетих по друга съпротива от другата страна на линията. Някак си друсаше линията. Скоро разбрах защо: скобар. Едър, бутач
Скоро и борката закачи един, явно Водачо, който го измъчи дорде го докара до брега. Наведох се да го гребна с кепа от високия бряг и пръста пред мен поддаде. Сурнах се във водата барабар с половината бряг. Борката ме хвана за яката и ме задържа да не потъна
Сигурно сме били страхотна гледка, с едната ръка държи мен за яката , а в другата извитото до счупване болонезе. Някак си успя да ме измъкне горе до него без да изтърве рибата, която , уморена вече послушно чакаше съдбата си. Щом се измъкнах от водата грабнах кепа и я метнах вътре. Отново излязохме победители Специален поздрав за Venci72 и Чичо Коле.
риболова продължи с променлив успех. Водата за почна да се покачава , излезе вятър, който започна да събаря листа от дърветата във водата и скоро плътен килим от листа се носеше по повърхността. Изтинска мъка за риболова. Листата се трупаха по кордите и изтичането стана мъчение, тъй че отново минах на фидер. Листа се събираха и по него и изтласкваха хранилката така че се налагаше често да презамятам.
Въпреки че ловях на фидер продължавах да мятам топки захранка във водата. Бях стройл рибите пред нас и не исках да ги изпусна. Показателно за силата на захранката е това, че освен нас никой не хвана и едно рибе даже. А мераклии не липсваха
Скоро мятането на захранка ми се отблагодари и върха на въдицата се сви от напъните на голяма риба. Изпитах истински оргазъм в борбата с нея. Близначка на първата риба на Борката. Над две кила!
Следобед, с вдигането на нивото на водата се активизираха яко скобарите. Кълвяха регулярно, но за жалост много пипкаво и откачих повечето риби. Знаех че ако сменя куката с по малка (ловях с десятка на Камасан серия561), ще закача повече, но съзнателно не я смених. Все пак бяхме дошли за мрени. Скобарите бяха само приятно допълнение.
Не усетихме кога се изниза деня и стана време за събиране. Измъкнахме живарниците за обща снимка:
Те го и Дедо Боре:
Я и аз със скобар:
Отделихме си три риби, Никулден наближава и с останалите естествено се случи това:
Накрая почистихме и брега наоколо та изглеждаше така:
всичкия боклук е в торбите
Мрените са красавици