Ново лично познанство
Публикувано на: Пон Ное 30, 2009 1:53 am
Си направихме навик 
на секои две седмици да ходиме на риба, с ноштувка 
.И ето календара казваше че този уикенд ни се пада риболовче за два дни 
Разбира се,пак на Ангитис.Оште от дома,когато се уговарахме с Мики,бехме решени да не ходиме на старото место(кое от аспект на риба се оказа страхотно на двата излета,които бехме направили преди)се заради малко повече трпка,от некое ново и диво место Значи този пат умишлено се отказахме от един, претполагам, сигурен риболов в замена на запознаване с една друга част от териториата на тази красива река.
Ето как изглеждаше реката от моито ново место
Далече по дива природа от преди.На моменти се чувствах като да сам част от некои Витнамски филм
Почти едновремено имахме удар на две риби.Првата- бебе
Втората-чичо
Маистор Мики,си се хили у капините
К'ва била работата
рибки имало.
Риболова не врвеше коизнае колко чудесно,и аз реших да се порасхода малко по реката,чисто да огледам некакви нови местенца за друг пат.Но огледах една позната физиономиа
Судба било да се срештнеме на живо с оште един софорумец
Сандито
Познахме се в момента,стискане раце и естествено-уговорка,вечерта да поминеме у нашиа лагер с мезета,ракиики както си бива.
Запознах се и двамата страхотни мераклии за риболов,доктора и фармацевта,които му беха лична охрана на Сандито.За сметка на това,човека им предаваше всички таини за речниа риболов.
Доиде и ношта,закарах ги новите приатели ,докато Мики остана да направи салатите и мезетата
Ето как ни протече вечерта
Имаше и риболовни уроци
Даже и куката се вижда
Вечерта ни мина страхотно,с много смех,топло време,и домашни ракии.
Недела-ставане рано,и пак риболов,но не за долго.Духна един ветар и патека от жолти листа врвеше по реката
Никакав шанс за истичане.
Оште неколко снимки и много порано от очакваното вече бехме на пат за дома.
Испуснахме наистина трофеен клен,за които много ми е криво.
Имаше по слободна проценка между 2,5 и 3 килограма.
Уплете се на едно дрвце на два метра до брега и 5-6 минути правеше обиколки около дрвцето.С кепо не стигахме за 60-70 сантиметра да го кепнеме,а беше си кроток врху водата.Аз се реших с една поголема гранка да размрдам дрвцето но е..х мамата на влакното и клена каза едно големо ЧАО.
Това беше последниа ми излет за тази година на тази река.Време е за нови предизвикателства,но прво една седмица да сабереме душа
на секои две седмици да ходиме на риба, с ноштувка .И ето календара казваше че този уикенд ни се пада риболовче за два дни Разбира се,пак на Ангитис.Оште от дома,когато се уговарахме с Мики,бехме решени да не ходиме на старото место(кое от аспект на риба се оказа страхотно на двата излета,които бехме направили преди)се заради малко повече трпка,от некое ново и диво место Значи този пат умишлено се отказахме от един, претполагам, сигурен риболов в замена на запознаване с една друга част от териториата на тази красива река.Ето как изглеждаше реката от моито ново место
Далече по дива природа от преди.На моменти се чувствах като да сам част от некои Витнамски филм
Почти едновремено имахме удар на две риби.Првата- бебе
Втората-чичо
Маистор Мики,си се хили у капините
К'ва била работата
рибки имало.Риболова не врвеше коизнае колко чудесно,и аз реших да се порасхода малко по реката,чисто да огледам некакви нови местенца за друг пат.Но огледах една позната физиономиа
Судба било да се срештнеме на живо с оште един софорумец
Сандито
Познахме се в момента,стискане раце и естествено-уговорка,вечерта да поминеме у нашиа лагер с мезета,ракиики както си бива.
Запознах се и двамата страхотни мераклии за риболов,доктора и фармацевта,които му беха лична охрана
на Сандито.За сметка на това,човека им предаваше всички таини за речниа риболов.Доиде и ношта,закарах ги новите приатели ,докато Мики остана да направи салатите и мезетата
Ето как ни протече вечерта
Имаше и риболовни уроци
Даже и куката се вижда
Вечерта ни мина страхотно,с много смех,топло време,и домашни ракии.
Недела-ставане рано,и пак риболов,но не за долго.Духна един ветар и патека от жолти листа врвеше по реката
Никакав шанс за истичане.
Оште неколко снимки и много порано от очакваното вече бехме на пат за дома.
Испуснахме наистина трофеен клен,за които много ми е криво.
Имаше по слободна проценка между 2,5 и 3 килограма.
Уплете се на едно дрвце на два метра до брега и 5-6 минути правеше обиколки около дрвцето.С кепо не стигахме за 60-70 сантиметра да го кепнеме,а беше си кроток врху водата.Аз се реших с една поголема гранка да размрдам дрвцето но е..х мамата на влакното и клена каза едно големо ЧАО.
Това беше последниа ми излет за тази година на тази река.Време е за нови предизвикателства,но прво една седмица да сабереме душа
Прекарах една страхотна Вечер с моите "Бодигардове"и най вече с новите ми Приятели.
