Укротяване на опърничевите или 6х36 см и 1 изправена тройка
Публикувано на: Пон Ное 30, 2009 2:40 pm
Здравейте съфорумци,
както обикновено, всяко хубаво нещо става случайно, без излишни приготовления и размотавате. Всичко стана изведнъж, обаждане по телефона, зареждане с гориво, кафета, H2O, сандвичи и потегляне посока Дефилето, единствената разлика беше този път, часът на тръгване, а именно 11:30 вчера. Аз и Steko, 1 джип, 2 апарата /мобилни с камери/, 2 въдици и воблери на килограм
Аз в предриболовна треска 
Стеко в подобна треска
Времето, като през септември, даже и по-топло - нямам думи просто, та ще ползвам един върховен за мен цитат: "Гора зашуми, вятър повее"
Искър приятно румоли и носи прилични количества софийски боклуци и изсъхнали листа.
Водата е приятно мътновата, като по поръчка, дето се вика
Мисля си, а дано спецовете да не са познали и сезона да не приключил, замятайки за пръв път на жърто/черно голди
Steko закачва едно Yo-Zuri, но не с цвят лилав, а M92, мислеше да учи кефалите на японски, обаче за нещастие след 3-4 хвърляния го закачи за някви боклушаци и ... Оревоар, нещата придобиха груб селски вид, а изражението на стековото лице, беше доста унило - трябваше да се действа, за да не скапем излета в зародиш
Имах същият модел, но друг цвят - подарих му го, но едва ли не насила Междувременно, преди тази драма имах адски силен удар, нещо бая едро се закачи, последва силно придърпване от страна на рибата, викам си - захапва по-здраво, ама нейсе огъна ми пръчката до средата и се откачи ... 
Steko, не сложи веднага моя подарък, а един тумбест, жълтеникаво/зеленикав, сръбски воблер, дето лети като гюле и само след 2 хвърляния, чух пляскане, усмивката отново се появи на лицето на Steko
В един момент се започна, удар след удар, Steko имаше и изправена тройка , та му харизах от едни черни, ковани
Не след дълго, дойде и моят ред
Рибата беше луднала нещо и тя, като времето и държава ни
, един след друг удари и пак и пак, при това на различни по големина, цвят и марка воблери - изведнъж пауза и 20-30 минути нищо, все едно си хвърлил в някой кенеф. След това пак почва, ние през време на Некълването сменяме , като луди всякакви воблери и блесни, но не пипа, накрая, просто правим 15-20 минути кафепауза и ги започвахме отново
Първоначалната ни идея беше, да стигнем до Лакатник, но не мръднахме цял ден от мястото, къде започнахме - рибата си даваше доволно и то само едри , всичките бяха един калибър
стояхме до смръчаване, не че спряха ударите, но просто застудя и последна снимка на изпроводяк
Този, ни беше най-успешният излет до момента за тази година - не очаквахме, рибата да бъде толкова активна, кефа беше Огромен
както обикновено, всяко хубаво нещо става случайно, без излишни приготовления и размотавате. Всичко стана изведнъж, обаждане по телефона, зареждане с гориво, кафета, H2O, сандвичи и потегляне посока Дефилето, единствената разлика беше този път, часът на тръгване, а именно 11:30 вчера. Аз и Steko, 1 джип, 2 апарата /мобилни с камери/, 2 въдици и воблери на килограм
Аз в предриболовна треска Стеко в подобна треска
Времето, като през септември, даже и по-топло - нямам думи просто, та ще ползвам един върховен за мен цитат: "Гора зашуми, вятър повее"
Искър приятно румоли и носи прилични количества софийски боклуци и изсъхнали листа.
Водата е приятно мътновата, като по поръчка, дето се вика
Мисля си, а дано спецовете да не са познали и сезона да не приключил, замятайки за пръв път на жърто/черно голди
Steko закачва едно Yo-Zuri, но не с цвят лилав, а M92, мислеше да учи кефалите на японски, обаче за нещастие след 3-4 хвърляния го закачи за някви боклушаци и ... Оревоар, нещата придобиха груб селски вид, а изражението на стековото лице, беше доста унило - трябваше да се действа, за да не скапем излета в зародиш
Имах същият модел, но друг цвят - подарих му го, но едва ли не насила
Междувременно, преди тази драма имах адски силен удар, нещо бая едро се закачи, последва силно придърпване от страна на рибата, викам си - захапва по-здраво, ама нейсе огъна ми пръчката до средата и се откачи ... Steko, не сложи веднага моя подарък, а един тумбест, жълтеникаво/зеленикав, сръбски воблер, дето лети като гюле и само след 2 хвърляния, чух пляскане, усмивката отново се появи на лицето на Steko
В един момент се започна, удар след удар, Steko имаше и изправена тройка , та му харизах от едни черни, ковани
Не след дълго, дойде и моят ред
Рибата беше луднала нещо и тя, като времето и държава ни
, един след друг удари и пак и пак, при това на различни по големина, цвят и марка воблери - изведнъж пауза и 20-30 минути нищо, все едно си хвърлил в някой кенеф. След това пак почва, ние през време на Некълването сменяме , като луди всякакви воблери и блесни, но не пипа, накрая, просто правим 15-20 минути кафепауза и ги започвахме отново Първоначалната ни идея беше, да стигнем до Лакатник, но не мръднахме цял ден от мястото, къде започнахме - рибата си даваше доволно и то само едри
, всичките бяха един калибър стояхме до смръчаване, не че спряха ударите, но просто застудя и последна снимка на изпроводяк
Този, ни беше най-успешният излет до момента за тази година - не очаквахме, рибата да бъде толкова активна, кефа беше Огромен
Война без жертви няма,но пък сте си направили кефа.