Как "Лихнуса" си поигра с мен!
Публикувано на: Вто Дек 08, 2009 6:47 pm
Като начало ще цитирам колегата Vatus 56 “ Никоя риба не е по-важна от живота!"
“ Л И Х Н У С А “
И така през далечната 1976 година вече бях със самочувствието на напреднал в подводния риболов.
Един прекрасен Августовски ден с моя колега Румен и семействата ни решихме да отидем за риба на Лафина, това е архипелаг на 3 километра южно от Мичурин / сега Царево/. Мястото е удобно тъй като предлага естествена каменна пързалка за децата, плаж за жените, а за нас малко по навътре в морето мнго добри ловни места.
Денят беше както казват старите морски вълци “ Бонаца”- тих ,безветрен и без вълни.
В такъв ден да се срещнат кефалови риби е просто в областа на невероятното.
За сметка на това обстановката е изключително благоприятна на лов за попчета.
Поради тази причина с колегата бяхме взели късите 60 сантиметрови харпуни с тризъбец.Тогава още нямахме неопрени. Аз на гърба си имах елече без ръкави, направено от стар плажен дюшек с подплата от парашут и множество тигели ,а Румен беше с моряшка фланелка.
По някое време на около 6 метра от повърхността до една скала виждам прекрасен Лихнус, това е плоскоглаво попче което достига до 35 сантиметра и до 500 грама.
Раздишах и тръгнах към Лихнуса, но като го наближих той се мушна под скалата в процеп с малък свод, колкото една длан. Поглеждам в процепа и виждам част от хрилния капак и цялото тяло. Стрелях при което Лихнуса заедно със стрелата изчезна в процепа, като остана да стърчи само задния край на стрелата . Вместо да хвана стрелата за опашката и да я изтегля, аз си пъхнах ръката в процепа за да хвана тризъбеца заедно с рибата за по голяма сигурност да не я изпусна.
Оказа се обаче че ръката влезе в процепа но не може да излезе, даже и когато пуснах рибата със стрелата и въпреки неимоверните усилия, които полагах. Ясно е че вече бях на предела на силите си и едва в края на апнеята успях да изкарам ръката си изгубвайки немалка част от кожата и наранявайки мускулите.
Едва успях да изплувам и да излезна на брега облян в кръв. Оказа се в последствие че скалата е обрасла с миди, които пуснаха ръката да влезе навътре но не и разрешаваха да излезне навън.
Румен беше излязъл преди мене . Като ме видяха от компанията в какво състояние съм всички бяха ужасени. Наложи се да търсим помощ от болницата в Царево.
Интересното е че междувременно колегата беше ударил морска лястовица с тегло 1кг.750 гр.. По неговите думи ,като я видял да лежи на дъното , помислил че това е някаква дунапренова играчка, закотвена на дъното от някой шегаджия. Въпреки това решил да си пробва мерника и стрелял, едва тогава рибата се раздвижила и той разбрал ,че това е истинска риба.Тризъбеца с трите шипа беше попаднал в главата и.
До тогава не бях виждал такава риба, която е невероятно красива ,с червено тяло и криле в тъмносиньо и червено. На вечерята се оказа че е и много вкусна.Така докато ми заздравее ръката ,бяха загубени малкото останали дни от отпуската.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
“ Л И Х Н У С А “
И така през далечната 1976 година вече бях със самочувствието на напреднал в подводния риболов.
Един прекрасен Августовски ден с моя колега Румен и семействата ни решихме да отидем за риба на Лафина, това е архипелаг на 3 километра южно от Мичурин / сега Царево/. Мястото е удобно тъй като предлага естествена каменна пързалка за децата, плаж за жените, а за нас малко по навътре в морето мнго добри ловни места.
Денят беше както казват старите морски вълци “ Бонаца”- тих ,безветрен и без вълни.
В такъв ден да се срещнат кефалови риби е просто в областа на невероятното.
За сметка на това обстановката е изключително благоприятна на лов за попчета.
Поради тази причина с колегата бяхме взели късите 60 сантиметрови харпуни с тризъбец.Тогава още нямахме неопрени. Аз на гърба си имах елече без ръкави, направено от стар плажен дюшек с подплата от парашут и множество тигели ,а Румен беше с моряшка фланелка.
По някое време на около 6 метра от повърхността до една скала виждам прекрасен Лихнус, това е плоскоглаво попче което достига до 35 сантиметра и до 500 грама.
Раздишах и тръгнах към Лихнуса, но като го наближих той се мушна под скалата в процеп с малък свод, колкото една длан. Поглеждам в процепа и виждам част от хрилния капак и цялото тяло. Стрелях при което Лихнуса заедно със стрелата изчезна в процепа, като остана да стърчи само задния край на стрелата . Вместо да хвана стрелата за опашката и да я изтегля, аз си пъхнах ръката в процепа за да хвана тризъбеца заедно с рибата за по голяма сигурност да не я изпусна.
Оказа се обаче че ръката влезе в процепа но не може да излезе, даже и когато пуснах рибата със стрелата и въпреки неимоверните усилия, които полагах. Ясно е че вече бях на предела на силите си и едва в края на апнеята успях да изкарам ръката си изгубвайки немалка част от кожата и наранявайки мускулите.
Едва успях да изплувам и да излезна на брега облян в кръв. Оказа се в последствие че скалата е обрасла с миди, които пуснаха ръката да влезе навътре но не и разрешаваха да излезне навън.
Румен беше излязъл преди мене . Като ме видяха от компанията в какво състояние съм всички бяха ужасени. Наложи се да търсим помощ от болницата в Царево.
Интересното е че междувременно колегата беше ударил морска лястовица с тегло 1кг.750 гр.. По неговите думи ,като я видял да лежи на дъното , помислил че това е някаква дунапренова играчка, закотвена на дъното от някой шегаджия. Въпреки това решил да си пробва мерника и стрелял, едва тогава рибата се раздвижила и той разбрал ,че това е истинска риба.Тризъбеца с трите шипа беше попаднал в главата и.
До тогава не бях виждал такава риба, която е невероятно красива ,с червено тяло и криле в тъмносиньо и червено. На вечерята се оказа че е и много вкусна.Така докато ми заздравее ръката ,бяха загубени малкото останали дни от отпуската.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Всяко нещо си има цена, за да го постигнем, трябва да я платим!
Като виждам младите колко са назад с възрастта и колко са напред с материяла и оборудването, ми се струва, че ще си останем само със спомените и драскотините, както казва колегата Диканоров.