Пак за Barbus-чета
Публикувано на: Вто Дек 08, 2009 10:54 pm
Подмамени от задържалото се топло време с Дракона и Сакси решихме да видим дали са зазимили мренките по Искъро. Никога не съм ги ловил по туй време на годината , ама и не помня такива температури по туй време. преди години декември се замяргахме със снежни топки , па сега...
Глобално затопляне , кво да се прави.
(Ся са се събрали едни 15 000 умника в Копенхаген, да бистрят проблемацията със слънцето. Даже подочух, че според японците, туй топлото не се дължало на назе ората ами си било съвсем нормален природен процес, тъй че можем да си свиним спокойно
. Ами те и други подобни глупости ша измислят само и само да са там, щот и друго подочух... местните жрици ги обслужвали безплатно. Голема далавера е т'ва депутатстване ей!)
Ма да се върнем на наште си проблеми. Организирахме се много набързо, ей тъй на майтап и едва успяхме да си понакупим захранки и стръв.
Рано сутрината с Дракона се отправихме към култовия ШЕЛ на ботевградско. Там щеше да ни чака Сакси. То хубуу тръгнахме, ма за малко да не стигнем. Кат са спуснала една мъгла, на два метра се не види, замалко да пропуснем отбивката от околовръстното и да се озовем на Чепинци. А там както е известно мренки нема. То и кво ли друго има, ама...
Събрахме го и Сексито от ШЕЛ-а и се отправихме накъмто Роман. Щом отминахме Яна и се случи чудото, мъглата изчезна отведнъж. Сякаш некой древногръцки бог я издуха. Вече можех спокойно да заспя и да оставя момчетата да ме откарат до благодатните местенца.
На Роман гледката бе обичайната. Десетки коли и още толкова светлини по брега. Без да спираме продължаваме надоле. Към нашто си местенце. Със свито сърце го наближаваме. Фаровете осветяват полянката. Празна е . Отдъхнах си , първи сме. Докато се радваме обаче , забелязвам фарове които цепят мъглата. Бързо се разставяме на три съседни просеки. Вирчето е малко , има места за 5-6 човека. Да-да.
За половин час пристигнаха над десет коли с по 2-3-4 човека. Започнаха да се секат просеки, да се псува, да се тръшкат ядно врати. Разстоянието помежду ни бе по около 5-6 метра. Но това се видя много на "колегите" и между нас се настаниха още хора. Даже между Сакси и Дракона се намърдаха двама. Вече бяхме на по метър един от друг. Весело стана когато един колега изкара щека досами Мартин. Изтичането с боло бе мисия невъзможна. Човека бе застанал на метър под него.
Явно на плувка нема да стане... Извадихме фидерите и заметнахме пред себе си. Но и това не можа да ни спаси от заплитанията на летящите наоколо корди.
Пет минути след замятането пръчката ми се сви. Засякох, за миг почувствах рибата и се откачи. Знаех, че куката ми е тъпа, не бях преправял такъма от предния път, но не ми се занимаваше в тъмното. Чаках да се развидели. И това ме наказа. За следващия половин час имах пет удара и ги изтървах всичките. Мъждувременно вече бе достатъчно светло и се заех да вържа друга кука. Докато връзвах отнейде на отсрещния бряг се изтипосаха пет човека, които нагазиха в плича и заставайки рамо до рамо се заеха да замятат току пред мен. Реката бе широка около 15 метра и със шестметровите си болонези те с лекота я прехвърляха. Зад тях шести човек се зае да да пали огън, тропайки и трошейки клони от околните върби. След малко скандали успях да заметна, но... все едно във ваната. Рибата се изплаши и си би шута. Реших да храня, та дано я върна , но бързо се отказах. "Колегите" от отсрещния бряг много точно целеха кръговете от замятаните топки захранка и изтичаха върху петното ми.
Докато се занимавах с глупости , първо Сакси, а след него и Мартин успяха да измъкнат по една риба малко под килото. Скоро Сакси измъкна още една килограмка. После и при тях замря. Рибата тотално изчезна. Разбираемо е . При място за 5-6 човека се бяхме наблъскали около 20. Седяхме до към десет без помен от риба при никой от всичкия народ наоколо. Едва тогава, миналият на троха, Сакси успя да изкара и един скобар. Но не можахме да се порадваме. Местото пред него веднага бе атакувано с десетина въдици. Помъчихме се още час и ни писна. Не е моят риболов това, да ловя в тая лудница. Решихме а бегаме надолу , към Червен бряг. Никой от нас не бе одил натам, но поне да се разкараме. То се видя ,че тука риба нема да фанем и само ще си абим нервите с неарденталци.
Пообикаляхме доста, видяхме немалко добри места и накрая се установихме тук:
Все още бях капо и това изобщо не ме топлеше. А деня бе вече напреднал. Разбрахме се да стоим един час и да си бягаме къмто София.
Е след половин час чакане успях и аз да се отърся от капото
Прекрасна риба към 62-65 см. Според мен над двете кила
Вече можехме спокойно да си фащаме пътя. Закрих с подобаваща риба мренския сезон. (Ма то се не знае, с това време може пак да се разкарам накъмто там некой ден)
Снимките са само това , че миналия излет къпах фотоапарата и сега явно бе понастинал и се оказа че от всички направени снимки са оцелели сал теа двете
Глобално затопляне , кво да се прави.
(Ся са се събрали едни 15 000 умника в Копенхаген, да бистрят проблемацията със слънцето. Даже подочух, че според японците, туй топлото не се дължало на назе ората ами си било съвсем нормален природен процес, тъй че можем да си свиним спокойно
. Ами те и други подобни глупости ша измислят само и само да са там, щот и друго подочух... местните жрици ги обслужвали безплатно. Голема далавера е т'ва депутатстване ей!)Ма да се върнем на наште си проблеми. Организирахме се много набързо, ей тъй на майтап и едва успяхме да си понакупим захранки и стръв.
Рано сутрината с Дракона се отправихме към култовия ШЕЛ на ботевградско. Там щеше да ни чака Сакси. То хубуу тръгнахме, ма за малко да не стигнем. Кат са спуснала една мъгла, на два метра се не види, замалко да пропуснем отбивката от околовръстното и да се озовем на Чепинци. А там както е известно мренки нема. То и кво ли друго има, ама...
Събрахме го и Сексито от ШЕЛ-а и се отправихме накъмто Роман. Щом отминахме Яна и се случи чудото, мъглата изчезна отведнъж. Сякаш некой древногръцки бог я издуха. Вече можех спокойно да заспя и да оставя момчетата да ме откарат до благодатните местенца.
На Роман гледката бе обичайната. Десетки коли и още толкова светлини по брега. Без да спираме продължаваме надоле. Към нашто си местенце. Със свито сърце го наближаваме. Фаровете осветяват полянката. Празна е . Отдъхнах си , първи сме. Докато се радваме обаче , забелязвам фарове които цепят мъглата. Бързо се разставяме на три съседни просеки. Вирчето е малко , има места за 5-6 човека. Да-да.
За половин час пристигнаха над десет коли с по 2-3-4 човека. Започнаха да се секат просеки, да се псува, да се тръшкат ядно врати. Разстоянието помежду ни бе по около 5-6 метра. Но това се видя много на "колегите" и между нас се настаниха още хора. Даже между Сакси и Дракона се намърдаха двама. Вече бяхме на по метър един от друг. Весело стана когато един колега изкара щека досами Мартин. Изтичането с боло бе мисия невъзможна. Човека бе застанал на метър под него.
Явно на плувка нема да стане... Извадихме фидерите и заметнахме пред себе си. Но и това не можа да ни спаси от заплитанията на летящите наоколо корди.
Пет минути след замятането пръчката ми се сви. Засякох, за миг почувствах рибата и се откачи. Знаех, че куката ми е тъпа, не бях преправял такъма от предния път, но не ми се занимаваше в тъмното. Чаках да се развидели. И това ме наказа. За следващия половин час имах пет удара и ги изтървах всичките. Мъждувременно вече бе достатъчно светло и се заех да вържа друга кука. Докато връзвах отнейде на отсрещния бряг се изтипосаха пет човека, които нагазиха в плича и заставайки рамо до рамо се заеха да замятат току пред мен. Реката бе широка около 15 метра и със шестметровите си болонези те с лекота я прехвърляха. Зад тях шести човек се зае да да пали огън, тропайки и трошейки клони от околните върби. След малко скандали успях да заметна, но... все едно във ваната. Рибата се изплаши и си би шута. Реших да храня, та дано я върна , но бързо се отказах. "Колегите" от отсрещния бряг много точно целеха кръговете от замятаните топки захранка и изтичаха върху петното ми.
Докато се занимавах с глупости , първо Сакси, а след него и Мартин успяха да измъкнат по една риба малко под килото. Скоро Сакси измъкна още една килограмка. После и при тях замря. Рибата тотално изчезна. Разбираемо е . При място за 5-6 човека се бяхме наблъскали около 20. Седяхме до към десет без помен от риба при никой от всичкия народ наоколо. Едва тогава, миналият на троха, Сакси успя да изкара и един скобар. Но не можахме да се порадваме. Местото пред него веднага бе атакувано с десетина въдици. Помъчихме се още час и ни писна. Не е моят риболов това, да ловя в тая лудница. Решихме а бегаме надолу , към Червен бряг. Никой от нас не бе одил натам, но поне да се разкараме. То се видя ,че тука риба нема да фанем и само ще си абим нервите с неарденталци.
Пообикаляхме доста, видяхме немалко добри места и накрая се установихме тук:
Все още бях капо и това изобщо не ме топлеше. А деня бе вече напреднал. Разбрахме се да стоим един час и да си бягаме къмто София.
Е след половин час чакане успях и аз да се отърся от капото
Прекрасна риба към 62-65 см. Според мен над двете кила
Вече можехме спокойно да си фащаме пътя. Закрих с подобаваща риба мренския сезон. (Ма то се не знае, с това време може пак да се разкарам накъмто там некой ден)
Снимките са само това , че миналия излет къпах фотоапарата и сега явно бе понастинал и се оказа че от всички направени снимки са оцелели сал теа двете
)) 
Следващия път земи да хвърляш камъни у водата,тъй и тъй няма да се хваща риба,ми поне и другите да не хващат 
,а тия как сте ги изтраяли незнам.Требваше да 