Първи сняг
Публикувано на: Нед Дек 13, 2009 7:08 pm
Внезапното застудяване и падналият през нощта сняг не попречи на замисления неделен риболов. На покана формулирана "Предлагам безплатен транспорт навсякъде, сандвичи и топло кафе.." не може да се откаже лесно и така, въоръжен и опакован в сибирски екип, точно в 6:30 според уговорката се качих в колата на колегата Пламен. Пътят не беше дълъг, но заснежен и непочистен, та периодично натисках виртуалната спирачка разположена от обратната страна на волана. Реката ни посрещна, с леко повишено ниво и доста студена вода. Странно, не се виждаха обичайните местни корифеи, което не беше добър знак, но поне нямаше да им се пречкаме. В плиткажа щъкаха дребни рибки, от време на време изпляскваше някоя по едра, факт, който възвърна душевното ни равновесие и се съсредоточихме в заниманията си.
Още с първите стъпки усетих приятно разхлаждане в областта на левия глезен. Съвсем скоро гъделът се плъзна по бедрото и стана ясно, че от въпросния ботуш просто няма смисъл. Все пак локализирах нивото излизайки до коляно и си внуших, че водата всъщност е доста по топла от въздуха. Това донякъде помогна.
С дълбоко прискърбие от скоропостижната кончина на любимото ми риджи, изчезнало безследно след последния риболов се опитах да го заменя с други знайни и незнайни мъници. Безуспешно. Напук на очакванията, вместо кленове започнаха да се хващат морунажи. На блесни, на по-дребни и по-едри воблерчета - само морунаш. Разбира се, рядко се закачаха за устата но си личеше, че рибите са нагъсто и усърдно блъскат примамките. В един момент заговори гузната ми съвест и въпреки че почтено си пусках рибетата срамливо се заоглеждах за неволни набюдатели. Горните не закъсняха да се появят под формата на чифт ватенки и телескопи. "Как е кЕфали имали, имали" изряза въздуха питане в сол диез с акцент от токущо изсърбана зелева течност. "Има, има - много" - отговорих стреснат. За щастие междувременно морунажите се бяха запилели накъде и оставихме местната бригада да ги дочака, а ние слязохме няколко километра по течението.
Тук ситуацията беше доста по-различна, което се изразяваше в липсата на каквото и да е кълване. Освен това отсъстваха и дежурните по тапа, което означаваше, не само че няма риба, но и няма шанс да се появи. Не помогнаха прескъпите задокеански играчки нито роднините на Бай Боре. За капак, в опит да нагазя до позната плитчина си наквасих и топките. Миг преди отчаянието да се замени с апатия, Пламбоний върна интригата с една чудовищно хищна каракуда, захапала блесната. Този неочакван обрат ме изпълни с желание да повторя подвига на колегата и заплющях с единствената останала примамка ползваща се с някакво доверия. Така Чакалчето Чъби изпълни дубъл, като отново улови крокозъбъл. Лекото ми лумисче се огъваше като змийче в такт със залитанията на силната риба и всеки такт напомпваше сляпото ми око . Потресен от неочаквания развой на събитията с ловки маневри се опитвах да и попреча да се шмугне в тръстиката, което все пак се случи, но за радост когато беше достатъчно близо. Като един Матросов се хвърлих след нея и с голи ръце я изрових от туфата водорасли. С последната постъпка напълних и другия си ботуш. Това обаче нямаше никакво значение, защото адреналинът вече свистеше от ушите ми като локомотивна свирка.
Ето и кратък преглед на фотодокументите.
Още с първите стъпки усетих приятно разхлаждане в областта на левия глезен. Съвсем скоро гъделът се плъзна по бедрото и стана ясно, че от въпросния ботуш просто няма смисъл. Все пак локализирах нивото излизайки до коляно и си внуших, че водата всъщност е доста по топла от въздуха. Това донякъде помогна.
С дълбоко прискърбие от скоропостижната кончина на любимото ми риджи, изчезнало безследно след последния риболов се опитах да го заменя с други знайни и незнайни мъници. Безуспешно. Напук на очакванията, вместо кленове започнаха да се хващат морунажи. На блесни, на по-дребни и по-едри воблерчета - само морунаш. Разбира се, рядко се закачаха за устата но си личеше, че рибите са нагъсто и усърдно блъскат примамките. В един момент заговори гузната ми съвест и въпреки че почтено си пусках рибетата срамливо се заоглеждах за неволни набюдатели. Горните не закъсняха да се появят под формата на чифт ватенки и телескопи. "Как е кЕфали имали, имали" изряза въздуха питане в сол диез с акцент от токущо изсърбана зелева течност. "Има, има - много" - отговорих стреснат. За щастие междувременно морунажите се бяха запилели накъде и оставихме местната бригада да ги дочака, а ние слязохме няколко километра по течението.
Тук ситуацията беше доста по-различна, което се изразяваше в липсата на каквото и да е кълване. Освен това отсъстваха и дежурните по тапа, което означаваше, не само че няма риба, но и няма шанс да се появи. Не помогнаха прескъпите задокеански играчки нито роднините на Бай Боре. За капак, в опит да нагазя до позната плитчина си наквасих и топките. Миг преди отчаянието да се замени с апатия, Пламбоний върна интригата с една чудовищно хищна каракуда, захапала блесната. Този неочакван обрат ме изпълни с желание да повторя подвига на колегата и заплющях с единствената останала примамка ползваща се с някакво доверия. Така Чакалчето Чъби изпълни дубъл, като отново улови крокозъбъл. Лекото ми лумисче се огъваше като змийче в такт със залитанията на силната риба и всеки такт напомпваше сляпото ми око . Потресен от неочаквания развой на събитията с ловки маневри се опитвах да и попреча да се шмугне в тръстиката, което все пак се случи, но за радост когато беше достатъчно близо. Като един Матросов се хвърлих след нея и с голи ръце я изрових от туфата водорасли. С последната постъпка напълних и другия си ботуш. Това обаче нямаше никакво значение, защото адреналинът вече свистеше от ушите ми като локомотивна свирка.
Ето и кратък преглед на фотодокументите.
Да не те гепи грипа. 
Евала за упоритоста