10.01.10 - Да се подчиним на суеверията
Публикувано на: Пон Яну 11, 2010 8:44 pm
Е как да не отиде човек на риба на тоя ден?
Като гледам що народ се жени на тея сакрални дати...
Може би затова и Ивака беше организирал един набег на юг за тая дата. Младо е още момчето, страх го е да се обвърже
Да сме сигурни, че ще фанем деня тръгнахме още у петък вечерта. По точно в два през нощта. Реката дет бехме избрали се намира на около 600 км. от София, та да сме навреме там.
Бързо се измъкнахме от заспалия град. Даже приключения с гладни катаджии нямахме. В шеги и закачки километрите към границата неусетно летяха. Закъсняхме за срещата с Тимо само с 15 минути. Малко , ама на него сигурно са му се сторили часове. Така е като бързаш за риба...
Скоро вече бяхме прескочили оттатък границата. Тимо, като истински гид, ни прекара през някакви тайни междуселски пътища, който ни спестиха бая километри. А до Солун те са много...
По тъмно още подминахме мегаполиса. Ма много голям тоя град бре. Светеше отвсякъде и докъдето поглед стига. Качихме се на магистралата за Катерини. Две евро на автомобил е удоволствието . Ма скоро щe е повече, че нови пунктове се строят. Ма засега на тях само листовки раздават и викат "Free, free". 
Пътувахме още некое време и излизайки от магистралата се залутахме по селата. В едно спрехме да починем и да се облекчим в канавката . Таман привършвахме с тая отговорна работа и един автомобил идващ насреща ни намали и после спря. Викаме си, сега некой ядосан грък ша ни се кара и наскачахме по колите. Да ама оня взе да свирка и мига.
ООООО бой иска. Наскачахме ние, отвори той вратата и к'во да видим... Никола и Мики. Те това се вика среща насред пътя. Скоро вече бяхме на реката. Или по скоро до нея. Тече тя една мътна и кървава, огромна:
Тука Никола и Ивака се чудят къде е поляната:
Да, това преди бе поляна, на която разполагахме бивака.
Извадихме по една въдица и заметнахме на поляната
Още на второто изтичане плувката ми потъна и след засечката имах повод да запея "Кой сега е номер едно"
Скобар около 20 санта. Останалита обнадеждени намятаха въдиците, даже и захранка хвърлиха. Тя от своя страна моментално събра огромни количества уклей и взеха да вадят един през друг, буквално на всяко изтичане.
Аз се отделих по встрани и започнах да мамя "скобарите". Огромни, все около педята, че и по-малки.
Понятието "Да фърляш на поляната " придоби нов смисъл за мен
Поиграхме си така час и ни омръзна, та се събрахме на съвещание.
Македонската група трябваше да се прибира вечерта та решиха да останат на един канал наблизо и да търсят каракуди, а ние смятахме да се пробваме на Ахиос (или Вардар по нашенски) и да видим вързали ли са доматите.
Е, вързали са, че и плод имат даже:
Да ама реката и тя вързала, че и цъфнала:
Решихме да се връщаме към Струма. Нея не съм я и снимал даже. По голема и от Вардаро...
Посетихме и неколко канала, ма и те така. С увесени носове и с все по-малки надежди за риболов решихме да се пробваме на една станалата много популярна по нашенско напоследък река.
Е речено сторено, газ натам.
А в Гърция една пролет, едно раззеленено, да не повярваш че е 9 януари:
Съжалявам за качеството на снимките, ма немаше време да спираме да се любуваме на красотите. Денят вече преваляше и слънцето клонеше на заник, както се вижда на последната снимка.
Скоро пристигнахме на реката. Със сковани сърца се прехвърлихме през дигата. Ами ако и тя е като другите...
Е, не беше!
Нивото беше високо, но цвета си го биваше. Май ще стане за риболов. Набързо разставихме лагера и заметнахме по плувка. Хвърлихме и малко захранка. За половин час преди стъмване хванахме двайсетина риби, което ни изпълни с надежда за утрешния ден.
Заседнахме край масата отрупана с тежки мезета и върли ракии. Даже и да е било студено го не усетихме
Сутринта навития от предната вечер телефон набързо ни изкара от колите на развиделяване.
Време е, 10.01.10. Сакралната дата заради която пропътувахме стотици километри.
Набързо скочих да проверя заметнатите за през нощта две щукарки, дорде другите двама разлеят кафето.
Е имаше едно рибе:
Щука през нощта, теориите ми се потвърждават за пореден път.
Малко е оцапана, ма така е като се бориш със звяра в сутрешния сумрак и сънен още.
Върнах се при другите и решихме да посветим щучето на Никола. Той много ги обича тея риби, че по Македония се не въдят.
Докато пиехме кафето и бъркахме захранките направихме и разстановката за деня. Решихме да се разделим и всеки да пробва на различно място и с различна захранка и тактика.
Моята храна изобилстваше от трошки и накиснато кюспе. Всичко това примесено с Трапер река и глина. За стреляне имах кило бял червей.
Оказа се обаче че захранката събира рибата идеално, но от многото дребни големите трудно се дореждат до стръвта.
Ивака най-добре се ориентира в обстановката и стреляше само бял червей, почти без да храни и затова неговите риби бяха и най-едри. Преобладаваха големите кефали и скобари.
Пред мен се завъртяха безбройни стана морунаш и само отвреме навреме някой скобар или едър кефал успяваше да се вреди. Ловях с Боло на пет метра "Globe" с акция 10-30 , което яко се гънеше под напора на рибоците. Адреналина бе на макс.
Под мен в далечината виждах плувката на Тимо и периодичните плясъци на вадените от него риби.
За да се спася от дребните риби минах на жълъдов червей. Моментално размера на ловените риби е повиши. Нещата си дойдоха на мястото.
Ловихме така до три следобяд и решихме да събираме. И без това небето се зачерни и тежки капки дъжд закапаха отгоре ни.
Тръгнах да си вадя живарника и малко се изненадах. Не ще да излиза от водата, ша са скъса. Май пак сме се престарали
Наредихме живарниците и се заехме да ги увековечим:
Тимо и Ивака
Аз и Ивака
Ловяха се такива скобари:
И такива кефали:
Решихме, че нямаме толкова кофи и насипахме улова в кеповете.
Ивака:
Тимо:
И Я:
Време беше и за релииз.
Ивака:
Тимо:
и пак Я:
Удовлетворени поехме дългия обратен път към България и София.
А ето за това си заслужава да се върнем отново:
Измития от дъжда въздух блестеше от лъчите на залязващото слънце, създавайки тази наслада за очите, наслада която ме държи в приятно напрежение много дни и ме кара да се връщам по познатите места отново и отново.
П.П. Сега чакама 10.10.10
Като гледам що народ се жени на тея сакрални дати...
Може би затова и Ивака беше организирал един набег на юг за тая дата. Младо е още момчето, страх го е да се обвърже
Да сме сигурни, че ще фанем деня тръгнахме още у петък вечерта. По точно в два през нощта. Реката дет бехме избрали се намира на около 600 км. от София, та да сме навреме там.
Бързо се измъкнахме от заспалия град. Даже приключения с гладни катаджии нямахме. В шеги и закачки километрите към границата неусетно летяха. Закъсняхме за срещата с Тимо само с 15 минути. Малко , ама на него сигурно са му се сторили часове. Така е като бързаш за риба...
Скоро вече бяхме прескочили оттатък границата. Тимо, като истински гид, ни прекара през някакви тайни междуселски пътища, който ни спестиха бая километри. А до Солун те са много...
По тъмно още подминахме мегаполиса. Ма много голям тоя град бре. Светеше отвсякъде и докъдето поглед стига. Качихме се на магистралата за Катерини. Две евро на автомобил е удоволствието
. Ма скоро щe е повече, че нови пунктове се строят. Ма засега на тях само листовки раздават и викат "Free, free". Пътувахме още некое време и излизайки от магистралата се залутахме по селата. В едно спрехме да починем и да се облекчим в канавката
. Таман привършвахме с тая отговорна работа и един автомобил идващ насреща ни намали и после спря. Викаме си, сега некой ядосан грък ша ни се кара и наскачахме по колите. Да ама оня взе да свирка и мига. ООООО бой иска. Наскачахме ние, отвори той вратата и к'во да видим... Никола и Мики. Те това се вика среща насред пътя. Скоро вече бяхме на реката. Или по скоро до нея. Тече тя една мътна и кървава, огромна:
Тука Никола и Ивака се чудят къде е поляната:
Да, това преди бе поляна, на която разполагахме бивака.
Извадихме по една въдица и заметнахме на поляната
Още на второто изтичане плувката ми потъна и след засечката имах повод да запея "Кой сега е номер едно"
Скобар около 20 санта. Останалита обнадеждени намятаха въдиците, даже и захранка хвърлиха. Тя от своя страна моментално събра огромни количества уклей и взеха да вадят един през друг, буквално на всяко изтичане.
Аз се отделих по встрани и започнах да мамя "скобарите". Огромни, все около педята, че и по-малки.
Понятието "Да фърляш на поляната " придоби нов смисъл за мен
Поиграхме си така час и ни омръзна, та се събрахме на съвещание.
Македонската група трябваше да се прибира вечерта та решиха да останат на един канал наблизо и да търсят каракуди, а ние смятахме да се пробваме на Ахиос (или Вардар по нашенски) и да видим вързали ли са доматите.
Е, вързали са, че и плод имат даже:
Да ама реката и тя вързала, че и цъфнала:
Решихме да се връщаме към Струма. Нея не съм я и снимал даже. По голема и от Вардаро...
Посетихме и неколко канала, ма и те така. С увесени носове и с все по-малки надежди за риболов решихме да се пробваме на една станалата много популярна по нашенско напоследък река.
Е речено сторено, газ натам.
А в Гърция една пролет, едно раззеленено, да не повярваш че е 9 януари:
Съжалявам за качеството на снимките, ма немаше време да спираме да се любуваме на красотите. Денят вече преваляше и слънцето клонеше на заник, както се вижда на последната снимка.
Скоро пристигнахме на реката. Със сковани сърца се прехвърлихме през дигата. Ами ако и тя е като другите...
Е, не беше!
Нивото беше високо, но цвета си го биваше. Май ще стане за риболов. Набързо разставихме лагера и заметнахме по плувка. Хвърлихме и малко захранка. За половин час преди стъмване хванахме двайсетина риби, което ни изпълни с надежда за утрешния ден.
Заседнахме край масата отрупана с тежки мезета и върли ракии. Даже и да е било студено го не усетихме
Сутринта навития от предната вечер телефон набързо ни изкара от колите на развиделяване.
Време е, 10.01.10. Сакралната дата заради която пропътувахме стотици километри.
Набързо скочих да проверя заметнатите за през нощта две щукарки, дорде другите двама разлеят кафето.
Е имаше едно рибе:
Щука през нощта, теориите ми се потвърждават за пореден път.
Малко е оцапана, ма така е като се бориш със звяра в сутрешния сумрак и сънен още.
Върнах се при другите и решихме да посветим щучето на Никола. Той много ги обича тея риби, че по Македония се не въдят.
Докато пиехме кафето и бъркахме захранките направихме и разстановката за деня. Решихме да се разделим и всеки да пробва на различно място и с различна захранка и тактика.
Моята храна изобилстваше от трошки и накиснато кюспе. Всичко това примесено с Трапер река и глина. За стреляне имах кило бял червей.
Оказа се обаче че захранката събира рибата идеално, но от многото дребни големите трудно се дореждат до стръвта.
Ивака най-добре се ориентира в обстановката и стреляше само бял червей, почти без да храни и затова неговите риби бяха и най-едри. Преобладаваха големите кефали и скобари.
Пред мен се завъртяха безбройни стана морунаш и само отвреме навреме някой скобар или едър кефал успяваше да се вреди. Ловях с Боло на пет метра "Globe" с акция 10-30 , което яко се гънеше под напора на рибоците. Адреналина бе на макс.
Под мен в далечината виждах плувката на Тимо и периодичните плясъци на вадените от него риби.
За да се спася от дребните риби минах на жълъдов червей. Моментално размера на ловените риби е повиши. Нещата си дойдоха на мястото.
Ловихме така до три следобяд и решихме да събираме. И без това небето се зачерни и тежки капки дъжд закапаха отгоре ни.
Тръгнах да си вадя живарника и малко се изненадах. Не ще да излиза от водата, ша са скъса. Май пак сме се престарали
Наредихме живарниците и се заехме да ги увековечим:
Тимо и Ивака
Аз и Ивака
Ловяха се такива скобари:
И такива кефали:
Решихме, че нямаме толкова кофи и насипахме улова в кеповете.
Ивака:
Тимо:
И Я:
Време беше и за релииз.
Ивака:
Тимо:
и пак Я:
Удовлетворени поехме дългия обратен път към България и София.
А ето за това си заслужава да се върнем отново:
Измития от дъжда въздух блестеше от лъчите на залязващото слънце, създавайки тази наслада за очите, наслада която ме държи в приятно напрежение много дни и ме кара да се връщам по познатите места отново и отново.
П.П. Сега чакама 10.10.10
Бравос на групата ! 
