Откриване 2010
Публикувано на: Нед Яну 24, 2010 10:50 pm
Здравейте на всички, драго ми е да ви съобщя ,че днес бях за риба.Дългоочаквания за мен
риболов на дупка най на края стана реалност.Днес група от двама мераклий в състав моя
милост и вуйчо се стоварихме с пълна тежест на язовир Алино.Имахме надежда ,че ако
някъде има лед то това е правилния гьол.Температурите бяха обнадеждаващи,при тръгва-
не от София Т.-12 С при пристигане на язовира в 9 00 часа Т.-16 С.Да дотук всичко беше по
план,пристъпвайки към леда обаче видяхме ,че нивото на язовира в близки дни е спадало
и началния лед сега беше на брега във вид на пързалка.Нищо страшно нямаше в това но
притеснението идваше от стърчаштите пърчета лед,те бяха дебели само 3-4 см.Наложи се да
ги исхвърлим на страни за да видим реално с какво си имаме работа.
След трезва преценка предвид запоя от снощи взех въженцето за единия край вуйчо другия
край и нежно като пепеляшка пристъпих на леда.Нито скръц нито пук,това добре взех ледо-
бура и първата дупка на 3 метра от брега беше готова.Момента на истината беше настъпил.
С треперещо сърце,с леко подклякане,поглед за миг вперен в колегата,отново рязко обърнат
надоло бръкнах в ледената вода и замрях... пипнах долният ръб на леда и чаках това което ми
е в главата или по точно това което беше избистрило докото карах колата да ми даде одговор.
Той не закъсня,ледът ставаше за риболов ,макар и не напълно безопасен дебелината от 7-8 см
ми даваше повод да се усмихна и да дам сигнал на колегатада се поразходи по леда.Всичко
това реших да ви разкажа малко по на дълго имайки на идея да споделя с бъдещите мераклий
на подледния риболов ,че това не е някаква шега и трябва да се отнасяме внимателно към
конкретната обстановка.Ето го въжето и първите дупки.
Това тук е техниката без която не тръгвам
ето и малко екстри които не са излишни никога.
За самия риболов.Започнах първите пет минути с вертикална блесна,едно да проверя дълбочините,
едно да посабудя някой дърт костур.Нямаше никакъв резултат и не чаках много за да премина
към любимото ми клатене,риболов с "мормишка".За стръв използвах "хирономус"Първата дупка
беше празна но на втората вече адреналина беше на макс.Излизаха дребни до средни бабушки и
малки костурчета,една слънчевка разнообрази асортимента.
Риболова при вуйчо беше с подвижна плувка и "хирономус" но резултатите при този метод бяха по слаби
спрямо "мормишката".
Мога да добавя и няколко думи за времето.Прекрасно ,великолепно,чудесно
.Нямаше никакъв вятър
и на моменти дори ми ставаше горещо.Небето беше изчистено от облъци и единствено нещо което днес
беше на работа бе слънцето.Ето малко тиферич.
е добре де имаше и облаци..
Час след нас дойдоха и други колеги и накрая го докарахме до 10.
Ето ме и моя милост
Ето го и вуйчо
Това е част от улова,а той беше отборно 48 броя.
Наслука на всички колеки и точете ледобурите.
риболов на дупка най на края стана реалност.Днес група от двама мераклий в състав моя
милост и вуйчо се стоварихме с пълна тежест на язовир Алино.Имахме надежда ,че ако
някъде има лед то това е правилния гьол.Температурите бяха обнадеждаващи,при тръгва-
не от София Т.-12 С при пристигане на язовира в 9 00 часа Т.-16 С.Да дотук всичко беше по
план,пристъпвайки към леда обаче видяхме ,че нивото на язовира в близки дни е спадало
и началния лед сега беше на брега във вид на пързалка.Нищо страшно нямаше в това но
притеснението идваше от стърчаштите пърчета лед,те бяха дебели само 3-4 см.Наложи се да
ги исхвърлим на страни за да видим реално с какво си имаме работа.
След трезва преценка предвид запоя от снощи взех въженцето за единия край вуйчо другия
край и нежно като пепеляшка пристъпих на леда.Нито скръц нито пук,това добре взех ледо-
бура и първата дупка на 3 метра от брега беше готова.Момента на истината беше настъпил.
С треперещо сърце,с леко подклякане,поглед за миг вперен в колегата,отново рязко обърнат
надоло бръкнах в ледената вода и замрях... пипнах долният ръб на леда и чаках това което ми
е в главата или по точно това което беше избистрило докото карах колата да ми даде одговор.
Той не закъсня,ледът ставаше за риболов ,макар и не напълно безопасен дебелината от 7-8 см
ми даваше повод да се усмихна и да дам сигнал на колегатада се поразходи по леда.Всичко
това реших да ви разкажа малко по на дълго имайки на идея да споделя с бъдещите мераклий
на подледния риболов ,че това не е някаква шега и трябва да се отнасяме внимателно към
конкретната обстановка.Ето го въжето и първите дупки.
Това тук е техниката без която не тръгвам
ето и малко екстри които не са излишни никога.
За самия риболов.Започнах първите пет минути с вертикална блесна,едно да проверя дълбочините,
едно да посабудя някой дърт костур.Нямаше никакъв резултат и не чаках много за да премина
към любимото ми клатене,риболов с "мормишка".За стръв използвах "хирономус"Първата дупка
беше празна но на втората вече адреналина беше на макс.Излизаха дребни до средни бабушки и
малки костурчета,една слънчевка разнообрази асортимента.
Риболова при вуйчо беше с подвижна плувка и "хирономус" но резултатите при този метод бяха по слаби
спрямо "мормишката".
Мога да добавя и няколко думи за времето.Прекрасно ,великолепно,чудесно
.Нямаше никакъв вятъри на моменти дори ми ставаше горещо.Небето беше изчистено от облъци и единствено нещо което днес
беше на работа бе слънцето.Ето малко тиферич.
е добре де имаше и облаци..
Час след нас дойдоха и други колеги и накрая го докарахме до 10.
Ето ме и моя милост
Ето го и вуйчо
Това е част от улова,а той беше отборно 48 броя.
Наслука на всички колеки и точете ледобурите.
