Късмет 07.02.2010
Публикувано на: Пон Фев 08, 2010 12:35 am
Решихме днес с един приятел да "преслушаме" едно интересно място с добри отзиви. Отидохме в ранния следобед. Реката се е вдигнала, но без неприятни изненади. Заварваме двама от редовното присъствие да прибират такъмите. "Бате, днес не дава. От сутринта бяхме над двайсе човека и никой нищо. По-добре се прибирайте в тоя студ." Бре, викаме си, щом те - валат от сутринта, значи работата е зле. Но метнахме плувките на тихо место, малко бели червеи и чакаме.
Два часа не пипна. Презамятане, смяна на дълбочината, пак червеи, нищо... Сви студ още повече, започна да прехвърча сняг, после спря... Тъкмо смятахме да прибираме, на колегата плувката бавно потъна. Засичане, силен опън и скъса повода ! Ба'ти късмета... Превързване и пак на същото място. Почна да се смрачава. Студено... И след 15-тина минути плувката сигурно тръгна надолу. Премерено засичане, сгънат треперещ връх, 5 минути борба и този път клена влезе в кепа ! Най-после ! Снимки, радост...
Накрая колегата каза това, което аз исках да му предложа, но ме изпревари: "Айде да го върнем!" С голям кеф го пусна обратно, да дойде другият път пак! За мен този момент с пускането винаги ми е носил същата радост както и улавянето. Е, малко по-различна като емоция, но не по-малко силна.
И така, тръгнахме си доволни и от това, че не се отказахме, и от това, че върнахме живота на един силен и хитър противник, който явно имаше днес не по-лош късмет от нас!
Поздрави и успехи на всички.
Два часа не пипна. Презамятане, смяна на дълбочината, пак червеи, нищо... Сви студ още повече, започна да прехвърча сняг, после спря... Тъкмо смятахме да прибираме, на колегата плувката бавно потъна. Засичане, силен опън и скъса повода ! Ба'ти късмета... Превързване и пак на същото място. Почна да се смрачава. Студено... И след 15-тина минути плувката сигурно тръгна надолу. Премерено засичане, сгънат треперещ връх, 5 минути борба и този път клена влезе в кепа ! Най-после ! Снимки, радост...
Накрая колегата каза това, което аз исках да му предложа, но ме изпревари: "Айде да го върнем!" С голям кеф го пусна обратно, да дойде другият път пак! За мен този момент с пускането винаги ми е носил същата радост както и улавянето. Е, малко по-различна като емоция, но не по-малко силна.
И така, тръгнахме си доволни и от това, че не се отказахме, и от това, че върнахме живота на един силен и хитър противник, който явно имаше днес не по-лош късмет от нас!
Поздрави и успехи на всички.
