Сезон 2010–––Зимна идилия
Публикувано на: Вто Фев 16, 2010 3:24 pm
Здравейте приятели в добрия дух на старото време бих желал да продължа традицията си от миналогодишното ми начинание.
Та идеята ми е да опиша възможно най-многи излети в една тема, не заради друго ама когато е подредено е хубаво.
Тука е момента да спомена, че поради невъзможноста да ходя за риба (пъстърва) събота или неделя си позволявам да го правя поне веднъж
през седмицата, та за туй ще помоля да бъда извинен от колегите, които спазват стриктно това недомислие в закона.
След врътнатото капочино на откриването, на пъстървовия риболов имах време да преосмисля грешките си и да изготвя нов план за действие.
Така с изработена нова стратегия и нахъсан, като заек на морков, се оговорихме с Таро за понеделник да направим едно захождане до
познатата на мнозина река.
На сутринта обаче метереологичната обстановка беше доста влошена, но не ни спря да си направим приятна разходка.
Тръгнахме около 7:30, а пътищата подобаващо "изчистени" с по 5 см. сняг абе страхотн красота, и караме ние по магистралата,
ама аз надувам газта, като чели ще изтече реката.
Таро на няколко пъти ме предупреди, че го е страх в такова време и с такава скорост, но за не му обърнах мн. голямо внимане, докато на
един от завойте по магистралата колата излезе извън контрол, и се завъртяхме поне 2 пъти. Двамата изръпнахме, но нищо не можех да направя.
Опитах се да овладея положението, но то беше извън контрол
Спряхме се в положение насрещтно движение и на 20см. от мантинелата благодарение на голяма преспа сняг.
След като се уверих, че на колата и няма нищо качихме се и продължихме по пътя си напред към целта, но вече далеч по бавно и внимателно.
Колеги не правете моята грешка, съвет на потърпрвш, когато ситуацията е извън контрол всичко остава в ръцете на всевишния
На първата бензиностанция спряхме за по кафе и успокоение.
Офф увлякох се...
След всичките премеждия по пътя, към 10 бяхме на реката а снега вали ли вали, и като ингорираме студа,
и снеговалежа всичко изглеждаше толкова красиво, бяло и чисто.
Зхванахме се с подготовка на такъмите, докато си направим такъма вече бяхме подгизнали поне аз.
Тръгнахме на горе по течението, но снега беше мокър и от своя страна караше клоните да надвисват над пътеката, така че преминаването беше немислимо
Тъй като не можехме да продължим се наложи да тръгнем по течението обаче м/у времено се наложи да сменя одеждите с други (сухи),
водонепроникаеми и така отново сух продължихме излета си с Таро, и като му ударихме едно ходене та още имам мускулна треска,
а рибата опорито отказваше да вземе каквато и да е примамка.
Стигнахме до зборния пункт на рибарските срещи при заведението до реката, бяхме каталясали от ходене в дълбокия сняг, който на моменти стигаше
ноне 40 + см.
Установих какъв е недостатъка на водонепроникаемите дрехи (вода не пропускат но и не изпускат
)
И аз и Таро бяхме подгизнали и изморени, докато се движиш е топло, но когато спреш стваше доста студено.
Това ни принуди да се обърнем и поемем назад по вече отъпканата пътека с идея да си тръгваме към Столицата.
Когато стигнахме до колата часът беше едва 14:30 h.а ние на практика имахме по 100-тина замятания в рекат и на мене изобщо не ми се тръгваше.
Стигнахме до консенсус да половим още час и ако няма резултат да си тръгнеме. Почнахме да облавяме вече проверените вирове.
Направи ми впечатление обаче, че след като спря да вали по повърхноста се появиха малки мухички,
от време на време се виждаше пласък от риба, която събира малките твари. Това ме обнабежди и започнах да експериментирам с примамките.
Понеже реката беше излючително бърза на места се наложи да сложа един миноу, които е с ниска амплитъда на игра и рядко го ползван,
но тук воблера показа изключително умение да се задържа в истински бързо течение. Тактиката бе следната леко придърпване и отпускане почти до самия бряг.
Рибата определено хареса тактиката ми и последва атака скок и повеждане, като се има в предвид, че това е първата ми риба за сезона,
може да си представите какво се случи в душата ми и какво чувство испита сърцето ми.
Първата риба беше факт а примамката беше нагълтана яко ...
При така стеклите се обстоятелства желанието да поостанем още малко се засили.
Продължих със същата тактика и успеха ме споходи отново няколко десетки метра по нататък.
пак придърпване и отпускане и при поредното придърпване буммм бззззззз... аванса засвири.
След няколко атрактивни скока поредната риба се озова на брега.
Е тук вече няма да ви казвам колко се изкефих
Риболова продължи още малко по-нагоре по същия начин успях да заловя и третата си последна риба за деня, американка.
бях изключително щаслив за реванша от откриването, същевременно бях толкова мокър под камуфлажа, че беше належащо да приключим риболова,
иначе имаше риск днес да съм на антибиотици.
Искам да изкажа благодарности на моя спътник за прекрасните фотоси.
Така приключихме риболовния ден и поехме обратно към дома.
Пътищата на прибиране бяха почистени и проходими при зимни условия но пътя бе отклонен през Ябланица (това е полезно инфо)
tu be continued
Та идеята ми е да опиша възможно най-многи излети в една тема, не заради друго ама когато е подредено е хубаво.
Тука е момента да спомена, че поради невъзможноста да ходя за риба (пъстърва) събота или неделя си позволявам да го правя поне веднъж
през седмицата, та за туй ще помоля да бъда извинен от колегите, които спазват стриктно това недомислие в закона.
След врътнатото капочино на откриването, на пъстървовия риболов имах време да преосмисля грешките си и да изготвя нов план за действие.
Така с изработена нова стратегия и нахъсан, като заек на морков, се оговорихме с Таро за понеделник да направим едно захождане до
познатата на мнозина река.
На сутринта обаче метереологичната обстановка беше доста влошена, но не ни спря да си направим приятна разходка.
Тръгнахме около 7:30, а пътищата подобаващо "изчистени" с по 5 см. сняг абе страхотн красота, и караме ние по магистралата,
ама аз надувам газта, като чели ще изтече реката.
Таро на няколко пъти ме предупреди, че го е страх в такова време и с такава скорост, но за не му обърнах мн. голямо внимане, докато на
един от завойте по магистралата колата излезе извън контрол, и се завъртяхме поне 2 пъти. Двамата изръпнахме, но нищо не можех да направя.
Опитах се да овладея положението, но то беше извън контрол
Спряхме се в положение насрещтно движение и на 20см. от мантинелата благодарение на голяма преспа сняг.
След като се уверих, че на колата и няма нищо качихме се и продължихме по пътя си напред към целта, но вече далеч по бавно и внимателно.
Колеги не правете моята грешка, съвет на потърпрвш, когато ситуацията е извън контрол всичко остава в ръцете на всевишния На първата бензиностанция спряхме за по кафе и успокоение.
Офф увлякох се...
След всичките премеждия по пътя, към 10 бяхме на реката а снега вали ли вали, и като ингорираме студа,
и снеговалежа всичко изглеждаше толкова красиво, бяло и чисто.
Зхванахме се с подготовка на такъмите, докато си направим такъма вече бяхме подгизнали поне аз.
Тръгнахме на горе по течението, но снега беше мокър и от своя страна караше клоните да надвисват над пътеката, така че преминаването беше немислимо
Тъй като не можехме да продължим се наложи да тръгнем по течението обаче м/у времено се наложи да сменя одеждите с други (сухи),
водонепроникаеми и така отново сух продължихме излета си с Таро, и като му ударихме едно ходене та още имам мускулна треска,
а рибата опорито отказваше да вземе каквато и да е примамка.
Стигнахме до зборния пункт на рибарските срещи при заведението до реката, бяхме каталясали от ходене в дълбокия сняг, който на моменти стигаше
ноне 40 + см.
Установих какъв е недостатъка на водонепроникаемите дрехи (вода не пропускат но и не изпускат
) И аз и Таро бяхме подгизнали и изморени, докато се движиш е топло, но когато спреш стваше доста студено.
Това ни принуди да се обърнем и поемем назад по вече отъпканата пътека с идея да си тръгваме към Столицата.
Когато стигнахме до колата часът беше едва 14:30 h.а ние на практика имахме по 100-тина замятания в рекат и на мене изобщо не ми се тръгваше.
Стигнахме до консенсус да половим още час и ако няма резултат да си тръгнеме. Почнахме да облавяме вече проверените вирове.
Направи ми впечатление обаче, че след като спря да вали по повърхноста се появиха малки мухички,
от време на време се виждаше пласък от риба, която събира малките твари. Това ме обнабежди и започнах да експериментирам с примамките.
Понеже реката беше излючително бърза на места се наложи да сложа един миноу, които е с ниска амплитъда на игра и рядко го ползван,
но тук воблера показа изключително умение да се задържа в истински бързо течение. Тактиката бе следната леко придърпване и отпускане почти до самия бряг.
Рибата определено хареса тактиката ми и последва атака скок и повеждане, като се има в предвид, че това е първата ми риба за сезона,
може да си представите какво се случи в душата ми и какво чувство испита сърцето ми.
Първата риба беше факт а примамката беше нагълтана яко ...
При така стеклите се обстоятелства желанието да поостанем още малко се засили.
Продължих със същата тактика и успеха ме споходи отново няколко десетки метра по нататък.
пак придърпване и отпускане и при поредното придърпване буммм бззззззз... аванса засвири.
След няколко атрактивни скока поредната риба се озова на брега.
Е тук вече няма да ви казвам колко се изкефих
Риболова продължи още малко по-нагоре по същия начин успях да заловя и третата си последна риба за деня, американка.
бях изключително щаслив за реванша от откриването, същевременно бях толкова мокър под камуфлажа, че беше належащо да приключим риболова,
иначе имаше риск днес да съм на антибиотици.
Искам да изкажа благодарности на моя спътник за прекрасните фотоси.
Така приключихме риболовния ден и поехме обратно към дома.
Пътищата на прибиране бяха почистени и проходими при зимни условия но пътя бе отклонен през Ябланица (това е полезно инфо)
tu be continued
