Излети в снимки 2010
Публикувано на: Нед Мар 21, 2010 4:24 pm
След дълга пауза и куп неразбории, вчера ми се отвори възможност да отскоча до едно невероятно красиво местенце.
Времето беше повече от пекрасно, което от една страна ме притесняваше малко,
защото беше предпоставка за топящи се снегове и високо ниво на реката, на която бях решил да ходя,
уви опасенията ми бяха напразни
Риболова започна малко късничко, но нищо настроение и ентусиазъм не липсваше даже рeших да заведа и полувинката за къдем.
и като се започна едно замяране с дърва та железа, та пласмаси, та какво ли още не.
Рибата се бе покрила и отказваше да напада примамките.
За сметка на това на мене ми се сториха доста апетитни
даже преподадох и някой урок по спининг на жената (голям учител съм, няма що)
Рибки нямаше, но разходката си стуваше всяка секунда от отминаващото време.
За моя изненада, реката изглеждаше така:
Картинката продължи да става все по живописна.
Вижте за какво става дума:
А язе не се отказвах да преслушвам всеки един подходящ вир за шарени царици.
И така докато стигнах до едно огромно вирче, спрямо размера на реката.
Направих няколко замятания криейки, се като империалист
на 3 или 4-то замятане усетих леко почукване,
сърцето ми се разтуптя, като пред инфаркт от вълнение.
Викам си "аха тука е" На поредното замятане проследих примамката,
забелязах няколко полу-прозрачни кефалчета да следват блесната.
Почувствах леко разочарование, защото се надявах на друго.
Вече далеч по не предпазлив се изправих и продължих с облавшнето на вира, като вече бях сигурен,
че там има само маломерни кефалчета и не е необходимо да се крия толкоз.
на поредното хвърляне, за което смятах да е последно за този вир, ме споходи небивъл късмет и изненада.
Въдицата се огъна, а аванса засвири зловещо, защото беше охлабен доста(нали очаквах трофея)
Първата рибка бе захапала примамката и ожесточено се опитваше да се освободи от нея.
За мой късмет успях да спечеля "войната"
рибката беше навън готова да позира пред аудиторията
Вече с далеч по приповдигнато настроение разходката продължи,
казвам "разходка" защото плана беше изпълнен и нищо друго не ни оставаше освен да се наслаждаваме на
прекрасната природа, която ни заобикаляше, а ние с всичките си сетива се опитвахме да поемем от нея.
Тука спирам да разказвам и ви оставям,
макар и пред мониторите си да усетите до колкото е възможно от нея (природата която имаме)
Преди да се запътим към голямия и пепелив град с прекрасен отвратително голям НОВ МОЛ, който се издига с/у прозореца ми,
решихме да напълним тумбаците навън сред природата с прясна препеченка сланинка и да възтановим изразходваните калории
през деня
Е, това е от мен за сега надявам се да има продължение.
Надявам се да ви е било интересно, и да сте се отнесли поне за малко от скучното ежедневие.
Поздрави !
Спас
Времето беше повече от пекрасно, което от една страна ме притесняваше малко,
защото беше предпоставка за топящи се снегове и високо ниво на реката, на която бях решил да ходя,
уви опасенията ми бяха напразни
Риболова започна малко късничко, но нищо настроение и ентусиазъм не липсваше даже рeших да заведа и полувинката за къдем.
и като се започна едно замяране с дърва та железа, та пласмаси, та какво ли още не.
Рибата се бе покрила и отказваше да напада примамките.
За сметка на това на мене ми се сториха доста апетитни
даже преподадох и някой урок по спининг на жената (голям учител съм, няма що)
Рибки нямаше, но разходката си стуваше всяка секунда от отминаващото време.
За моя изненада, реката изглеждаше така:
Картинката продължи да става все по живописна.
Вижте за какво става дума:
А язе не се отказвах да преслушвам всеки един подходящ вир за шарени царици.
И така докато стигнах до едно огромно вирче, спрямо размера на реката.
Направих няколко замятания криейки, се като империалист
на 3 или 4-то замятане усетих леко почукване,
сърцето ми се разтуптя, като пред инфаркт от вълнение.
Викам си "аха тука е" На поредното замятане проследих примамката,
забелязах няколко полу-прозрачни кефалчета да следват блесната.
Почувствах леко разочарование, защото се надявах на друго.
Вече далеч по не предпазлив се изправих и продължих с облавшнето на вира, като вече бях сигурен,
че там има само маломерни кефалчета и не е необходимо да се крия толкоз.
на поредното хвърляне, за което смятах да е последно за този вир, ме споходи небивъл късмет и изненада.
Въдицата се огъна, а аванса засвири зловещо, защото беше охлабен доста(нали очаквах трофея)
Първата рибка бе захапала примамката и ожесточено се опитваше да се освободи от нея.
За мой късмет успях да спечеля "войната"
рибката беше навън готова да позира пред аудиторията
Вече с далеч по приповдигнато настроение разходката продължи,
казвам "разходка" защото плана беше изпълнен и нищо друго не ни оставаше освен да се наслаждаваме на
прекрасната природа, която ни заобикаляше, а ние с всичките си сетива се опитвахме да поемем от нея.
Тука спирам да разказвам и ви оставям,
макар и пред мониторите си да усетите до колкото е възможно от нея (природата която имаме)
Преди да се запътим към голямия и пепелив град с прекрасен отвратително голям НОВ МОЛ, който се издига с/у прозореца ми,
решихме да напълним тумбаците навън сред природата с прясна препеченка сланинка и да възтановим изразходваните калории
през деня
Е, това е от мен за сега надявам се да има продължение.
Надявам се да ви е било интересно, и да сте се отнесли поне за малко от скучното ежедневие.
Поздрави !
Спас
