Минимализъм на Пънча
Публикувано на: Вто Мар 30, 2010 9:00 am
Да започнем с това, че излета е от събота, ма мързела е голяма работа...
Заветния уикенд най-после идва. За ужас на съседите часовникът звъни в 5 и след кратко събиране на багажа се инсталирам да пресрещна първия 76. След около час съм на Пънча и препускам в галоп към гората. Ентусиазмът ми пада, когато виждам, че шлюза е отворен и нивото пада с бясно темпо – видимо с около 2 м от предишната вечер. Ясно, риболова пак ще е с клизма - очаквано за сезона. Избирам местата под гората, защото изобщо не ми се бута в навалицата около моста на бъбрека.
Забърквам стандартната тъмна захранка.
Стартирам с класически „патерностер”, повод о.10, кука 18.
За стръв предвид сезона – бял и пинки (вердевасът от миналата седмица приличаше на сценка от „Тесаското клане”).
Да подхвърля и една идейка, ако някой изпитва затруднения с намиране на тубус за куивертипите:
Сглобявам и почвам да храня на около 15 м ( 17 оборота на макарата). След второто замятане обаче гледайки с колко е паднало нивото си казвам, че май трябва да бръкна по-навътре, разклипсвам и пускам още 3-4 м. Докато обирам плетеняка усещам риба и първата бабка е в живарника.
А сега де, що ми трябваше да бързам със смяна на дистанцията. Добре, че преброих оборотите. Замятам, разклипсвам, броя – 23. Замятам пак, правя правя 6, клипсвам отново и пак съм на старата дистанция.
Продължавам да храня, но рибите са капризни и с мъка след няколко промени на дължни на поводи, монтажи и т.н. вадя още няколко.
Случва се това, от което се опасявах, нивото от сутринта пада с още около 40 см, а накрая отгоре пускат и студената вода. Пресича веднага. Вися още около час и решавам, преди да се изнеса да пробвам как е положението по плиткото около гумаджийницата.
Събирам багажа, тъгъдък около цялото езеро и успявам да се намърдам в мелето на отсрещния бряг. Там – обичайната картинка – гора от карбон, никакво движение. Дори уклейките ги няма, слушам дежурните лафове колко добре си давало вчера. Няма значение, длъжен съм да пробвам. Клипсвам на около 20-22 м и с първото хвърляне вадя микроскопична бабушка. Продължавам в добър ритъм и след около час имам 13 баби – аквариумен размер и само една доста добра, която успява да се откачи.
На плувка от време на време някой вади от същия размер, че и по-малки. Тъпото е, че ги прибират веднага. А после слушаме: „Па нема риба, бах маа му ...”. Ми нема.
Предполагам, че скоро в плиткото ще влезе по-разнообразна риба, по това време почва да дава и доста уклей. Миналата година на два пъти по неволя правих риболов на уклей на пикер и куриоза е, че държах темпото на тези с директните. Обичайния пролетен минимализъм на Пънча.
Заветния уикенд най-после идва. За ужас на съседите часовникът звъни в 5 и след кратко събиране на багажа се инсталирам да пресрещна първия 76. След около час съм на Пънча и препускам в галоп към гората. Ентусиазмът ми пада, когато виждам, че шлюза е отворен и нивото пада с бясно темпо – видимо с около 2 м от предишната вечер. Ясно, риболова пак ще е с клизма - очаквано за сезона. Избирам местата под гората, защото изобщо не ми се бута в навалицата около моста на бъбрека.
Забърквам стандартната тъмна захранка.
Стартирам с класически „патерностер”, повод о.10, кука 18.
За стръв предвид сезона – бял и пинки (вердевасът от миналата седмица приличаше на сценка от „Тесаското клане”).
Да подхвърля и една идейка, ако някой изпитва затруднения с намиране на тубус за куивертипите:
Сглобявам и почвам да храня на около 15 м ( 17 оборота на макарата). След второто замятане обаче гледайки с колко е паднало нивото си казвам, че май трябва да бръкна по-навътре, разклипсвам и пускам още 3-4 м. Докато обирам плетеняка усещам риба и първата бабка е в живарника.
А сега де, що ми трябваше да бързам със смяна на дистанцията. Добре, че преброих оборотите. Замятам, разклипсвам, броя – 23. Замятам пак, правя правя 6, клипсвам отново и пак съм на старата дистанция.
Продължавам да храня, но рибите са капризни и с мъка след няколко промени на дължни на поводи, монтажи и т.н. вадя още няколко.
Случва се това, от което се опасявах, нивото от сутринта пада с още около 40 см, а накрая отгоре пускат и студената вода. Пресича веднага. Вися още около час и решавам, преди да се изнеса да пробвам как е положението по плиткото около гумаджийницата.
Събирам багажа, тъгъдък около цялото езеро и успявам да се намърдам в мелето на отсрещния бряг. Там – обичайната картинка – гора от карбон, никакво движение. Дори уклейките ги няма, слушам дежурните лафове колко добре си давало вчера. Няма значение, длъжен съм да пробвам. Клипсвам на около 20-22 м и с първото хвърляне вадя микроскопична бабушка. Продължавам в добър ритъм и след около час имам 13 баби – аквариумен размер и само една доста добра, която успява да се откачи.
На плувка от време на време някой вади от същия размер, че и по-малки. Тъпото е, че ги прибират веднага. А после слушаме: „Па нема риба, бах маа му ...”. Ми нема.
Предполагам, че скоро в плиткото ще влезе по-разнообразна риба, по това време почва да дава и доста уклей. Миналата година на два пъти по неволя правих риболов на уклей на пикер и куриоза е, че държах темпото на тези с директните. Обичайния пролетен минимализъм на Пънча.
