naRiba.com

През 1977 година най после успях да си купя неопренов костюм.
Костюма беше Руски ,втора ръка.Това си беше голям шанс,защото все още в България не се продаваха никакви неопренови костюми.
За тези, които не са виждали такъв неопренов костюм ще поясня,че той от вън имаше характеристиките на акуловата кожа и я наподобяваше,а от вътре беше подплатен с хеланка.По правило много груб и твърд костюм - 6мм.
С течение на времето вече бях придобил опита,че месеците Септември, Октомври и Ноември са най добрите месеци за подводен риболов,тъй като са свързани с миграцията на рибите.
С колегата Пламен от Шумен на 20 Септември отидохме да ловим риба в местноста "Параклиса".Намира се северно от къмпинг Арапя.
Пламен имаше любимо място,което наричаше "Бар плота".(дълбочина от 5-6 метра ).
Скалата наистина прилича на дълъг бар плот с възвишения от двата края,зад които се заляга( зависимост от сезона и миграцията).
Идващата риба не те вижда и ти не я виждаш,но при добра реакция от страна на човека,пропуски почити няма.
На това място в същия ден той имаше шанса с един изстрел да улучи три риби,като за негов късмет рибите останаха на стрелата и той ги взе.
Това място и до сега при съзтезания по подводен риболов се посещава от много съзтезатели.Това е едно от любимите места на Димо Грозев.
Колегата влезе на "Бар плота" а аз отидох на 180 метра по на Север към къмпинг "Оазис".
Това място ние с моите приятели и колеги наричаме "Островчето с двойното V".
На това място под водата на 3 метра дълбочина има характерно каменно V,образувано от скалите,което се повтаря и до самия бряг.
Заляга се в дълбокото V,така че рибите минават от плитката страна и много близко.
В този ден вълнението беше 2-3 бала и всичко ставаше в границата на прибоя.
При едно от заляганията ми във V-то,се появи доста голям кефал (офицерски),около 3 кг.
Изчаках да се приближи на 50-60 см. и стрелях,улучих рибата в средата и тя остана на стрелата.
Веднага тръгнах да я взема,това вече става в плитката част на V-то.
От тук нататък нещата се развиха с невероятна бързина!
Внезапно рибата така се извъртя,че опашката на стрелата се опря и заклещи в камъните а самата стрела се насочи право към мен.
Естествено следващата вълна с голяма сила ме хвърли в плитчината и стрелата ме удари в гърдите......
За мое щастие,стрелата се огъна....Беше улучила емблемата на фирмата на костюма ,направена от малко по твърд материал-някаква пластмаса приличаща на гума.Нещо подобно на линолеум.
Другото нещо,което ми помогна в случая беше,че когато изработвах харпуна дълго търсих подходящ материал за стрелата,така наречената "Серебрянка"(хром-никелова стомана)
Тъй като не намерих такъв материал ,бях направил за временно ползване стрела от стомана 3.
Тази стомана е мека,силно ръждясва и не се закалява.
Това ме спаси от плачевни последствия,просто стрелата се огъна и аз се отървах с уплаха и синина в гърдите.
Тези колеги,които ме познават знаят ,че аз и до сега работя с такива стрели и за нищо на света не бих ги заменил за така добре направените лъскави заводски стрели от хром-никелова стомана
Даже имам случаий на загубване на стрела,която по късно ми беше върната от мой колега-веднага е познал,че е моя.
Няколко години по късно моят колега Атанас Костов-доктора от София, показа мястото,където се развиха събитията на това "двойно V", на световно известния наш подводен фотограф Софиянец, работещ във Варна, Любомир Клисуров.
Доколкото знам,Наско е показал на Клисуров, къде се заляга,къде минава рибата и как тя да се пропусне така че да мине възможно най близо без да се подплаши.
Там Любомир Клисуров направи прекрасни снимки на голямо стадо кефали,една от които аз притежавам.
За съжеление снимките имат авторски права и аз нямам право да ги публикувам.
Но който се интересува е достатъчно да напише името на Любомир Клисуров в Google.bg.
B Lyubomir Klissurov,Underwater Photographi (Превод на страницата),направо чуквате на превода.
Ще излезе на български Любомир Клисуров представя.Чуквате отляво на Черно Море-галерия и на 10 страница втората,третата и четвъртата снимка са направени на това място.На тях ясно се вижда,колко близко и в плиткото минава рибата.
И аз имам снимки на това място,които мога да ви покажа,но подчертавам,че моите снимки са аматьорски.
Моите снимки са направени през 1996 година.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всяко нещо си има цена,за да го постигнем трябва да я платим!

Евала за готиния разказ и браво за къмета ...ако те беше пробола стрелата , можеше и да не прочетем нищо от теб в сегашни дни ...давай още

ухааа... кога ще ме споходи и мен тоя късмет

Колега манук, поредния приятен разказ следя с интерес твоите постове, изключитело полезни и поучителни, бъди здрав.

Страхотен разказ! Поздравления!

http://www.klissurov.dir.bg/black_sea/4 ... fish-4.jpg Към снимките

уф , фащат ма нервите , кът гледам такива снимки

Браво колега Манук С огромно удоволствие чета твоите разкази,винаги има какво да се научи от тях и така се "трупа опит" за да се реагира по-адекватно при подобни ситуации.

Колега Манук, благодарско и от мен за споделения опит.
Бих искал да допълня малко и аз гореспоменатата случка с една моя такава.
Мой приятел се женеше и бях обещал (виж ми акъла ) да му сложа на софрата едно голямо блюдо от риба
Точно в деня преди сватбата си натоварих такъмите и отидох да прегледам моите места. Тук-там, но за късмет от "дашните" места не можах да извадя нищо (просто бяха пусти) и се насочих към едно заливче, в което никога, ама никога не бях срещал риба. То е толкова малко, че даже и на теория не би трябвало да има нещо там, но все пак реших да го "прослушам".(най-напред искам да вметна, че действието не се развива на територията на България, така че не става дума въобще за Черно море). Та да си продължа.
Самото заливче се пада между две отвесни скалички и в късния следобед слънцето не огряваше пряко дъното, а на дълбочината на която бях беше доста тъмно и когато гмурнах ми трябваше малко време за да ми свикнат очите с разликата в светлината. Гмурнах се малко преди "входа на заливчето" и плувайки съвсем внимателно легнах на самия вход. Изчаках колкото ми стигаше въздуха и точно когато се отлепих от дъното забелязах една доста солидна риба, която стоеше в сянката на скалата леко мърдаща гръдните си перки. Бях на края на апнеята си и стрелях типично по каубойски с дясната ръка, с която току що се бях отлъснал от дъното, като се опитвах в последния момент да насоча стрелата към челото на рибата.
Да, ама не успях да улуча мозъка на рибата , а улучих малко пред него муцуната. И като стартира онова ми ти чудо.БААААММММ...... и всичко свърши.
Помня само, че рибата мина под мен с такава сила, че почти ме надигна. Сграбчих харпуна и го стиснах здраво, но борба така и нямаше.
Когато се осъзнах къде съм, започнах да наслагвам парчетата от мозайката и чак тогва ми се разтрепериха краката, та едва се качих в осигуряващата лодка.
Значи в момента на изстрела рибата тръгва срещу мен, с идеята да мине под мен, но със стрела заклещена някъде по муцуната и леко стърчаща нагоре. Стрелата минава на косъм покрай лицето ми и се забива в дясното ми рамо, за щастие с опашката напред.
Скъсва ми неопрена и се речупва от предната засечка (тогава още на никой не му беше идвало на акъла за акулската перка като понятие). За малко да ми се забие в лицето и тогава си се представих до рибата, свързани двамата с нещо наподобяващо твърд теглич.
Голяма беля щеше да стане за една риба.
Както и да е, рибата я намерих на няколко метра от мястото на другия ден след сватбата. Умряла беще почти на мига, но явно не съвсем на мига, със стрела стърчаща от главата и изкривена от сблъсъка помежду ни.
По-късно, когато разправих на един приятел за случката, той се засмя и ме посъветва никога в подобни моменти повече да не повтарям подобна глупост, когато стрелям по риба с такива габарити. Просто е трябвало да стрелям леко отдясно , малко зад хрилния капак по диагонал на тялото.
Да, но както казват хората, човек се учи докато е жив.

Евала и на теб Владо , страхотна история ! ...ш-ш-ш , съседните маси , алоу , я дайте и вие по някоя подобна история с неочакван обрат

Тръпки ме побиха, Gunman, героична история...!!! Добре, че само неопренът е дал фира! И кой е скъсаният неопрен? Синият Омер, дето го подари на Жоро Kavarna, или черният Сийк Суб, който продаде в "Спиърфиш"? Или пък случката е прясна и е пострадал някой от новите Nava?

Шортито "Креси"

и аз имам една подобна история
Деиствието се развива по миналата година към септември месец ,използвах последните дни от ваканцията и ходих всеки ден за риба.В този ден бях на моето си място около 8 часа сутринта(умишлено ходих по раничко понеже сутринта се въртяха лефери обикновенно).Влязох в морето и почнах да гмуркам доста често минаваха хубави пасажи платерини,общо взето имаше риба.При едно от гмурканията ми легнах на дъното на около 3-4 метра дълбочина и зачаках.Някаде по средата на апнеята пред мен леко в дясно се появи един пасаж с платерини,не бързах останах напълно неподвижен с идеята да огледам добре пасажа и да си избера наи едрата риба.За мои касмет в средата на пасажа се движеха 3 лефера(според моите наблудения доста честа практика на зъбатите) само че пасажа вместо да мине покраи мен и да отстрелям един от леферите ,направи кръгом но един лефер продължи успоредно на мен и към повърхноста.При което аз се извъртях насочих харпуна към рибата която беше около 2 метра над мен и в страни.Виждах че се отдалечава и ще я изтърва и стрелях, в първия миг видях само че не съм уцелил рибата и тя отпраши с бясна скорост,в следващия момент нещо ме одари зверски между очите(все едно ме бяха одарили с камак)след 2-3 секунди се осеферих и като разбрах какво се е случило настръхнах.При нормален изтрел стрелата щеше да падне на 3-4 метра пред мен но понеже стрелях доста над мен след изтрела тя се бе върнала по същата траектория по която е излетяла и ме е одарила (за мои не огромен ами незнам как да го нарека късмет) в пласмасата която разделя двете стъкла на маската.Тва е като по филмите дето се стрелят и когато застрелят някои от добрите тои вади от джоба си нещо метално и естествено коршума точно там го е оцелил.Удара беше доста силен понеже цял ден ме боля главата,просто ако стрелата беше попаднала в едно от стъклата ......всичко свършваше,просто уникален късмет.Тези истории доказват само че в нашето лубимо занимание има толкова много непредсказуеми опасности че и 100 години да си харпунджия пак няма да си достатъчно подготвен.

Абе Саше то това си е направо мега късмет, и аз имам подобен случай миналата година, но бях с доста слаб харпун и неможа да ме удари, но се върна пущината точно пред мен . Монтирах си макара и мисля, че съм решил проблема

въй Сашо , страшен късмет батка...ако те беше целнала в окото - КРАЙ !!!...тая маска да си я пазиш докато си жив и да я показваш и на внуците и правнуците си един ден ...аве ти амортисьор на линията на стрелата имаш ли ве ?...щото аз нямам