***Offtopic:
Бъди здрав, Булти! За йога много често надигаш чашката, пък си и доста нервен и агресивен, но може и аз нещо да не съм схванал целите на
практикуването на Йога. Познавам някои, които
изповядват учението Йога, но те не са толкова общителни като теб...
Offtopic***
Ето какво мисля аз по темата:
Много зависи като какъв влизаш в морето. Дали като завоевател или като поклонник. Тук не крия, че грубо изплагиатствах израза на Ники Новкиришки от Варна, който се опита в другия сайт с него да провокира дискусия, макар и с малко по-различен, бих казал философски нюанс. Там той и брат му Весел защитаваха тезата, че получаваш от морето това, което сам ти си готов да му дадеш.
Ако влизаш с любов и грижа и се разтвориш в него както кокосовото мляко, за което @Spear някъде тук писа, ще получиш ласки и красиви преживявания. Тогава нищо не те заплашва и ще излизаш приятно уморен физически, но щастлив. Ако влизаш с настройката на покорител, алчен и гладен търбух, който с воля, сила и техника ще се доказва и ще търси победа в някакъв двубой, тогава постоянно ще чувстваш съпротивата и ответните удари на средата, която си тръгнал да завоюваш. В единия случай ще се гмуркаш до там и толкова, че да ти е леко и приятно, а в другия ще се готвиш като за война със зверски тренировки, изцеждайки на макс възможностите на тялото си и ще носиш всякакви последствия от това - тук морето няма нищо общо. Всичко това се случва и на улицата, и по стадионите, и в планините, и на бюрото в офиса. Законите на физиката и на природата в цялост действат безмилостно - срещу количеството вложена сила и амбиция ще получаваш адекватна ответна реакция със съответните последици - травми, увреждания, професионални заболявания - всеки получава това, което си е поръчал...
Ето един пример с мен:
Преди 2 години в резултат на сериозни травми по вените, които получих след като ураганен вятър на остров Самотраки обърна на брега лодката ни върху мен, седмица след това получих масивна белодробна тромбоемболия. Съсиреци бяха ми запушили и двете белодробни артерии към двата дяла на белия дроб - едната на 100%, другата на 92%. Според завеждащата пулмологията в Токуда д-р Стоева вероятността да умра до сутринта беше 95% и извика жена ми, за да я подготви. Не само, че се стабилизирах, за да бъда преместен в друга болница и излекуван чрез инвазивен метод, но на втората седмица след приемането ми в болница и една седмица след изписването ми бях вече на морето и се гмуркахме заедно с Ватуса. През това време горката докторка ми звъняла, ама аз - в морето. Тогава се притеснила и се обадила на жена ми и като разбрала с какво се занимавам, щяла самата тя да умре! Само промълвила: "Ама какво гмуркане.... той не трябва да ходи поне още 2 седмици, после много да се пази...!!!" Ето какво може да ти причини морето и гмуркането - една тиха лудост и любов, проявяваща се както всичко в живота с неговата дуалистична природа...
P.S. Сетих се във връзка с премеждието ми и нещо още по-интересно: в седмицата след прибирането ми от Самотраки усещах някакво затруднение в дишането, но в четвъртъка заминахме с един приятел за Камен бряг, където ни чакаше част от варненската банда. Всички усетиха, че нещо не съм съвсем в кондиция, но само докато си качвах такъмите по урвите от Яйлата и Огънчето - не ми стигаше въздух. В морето се чувствах прекрасно и си гмурих наравно с всички - раздишвах си, имах си апнеа, плувах си дистанции и то не в много дружелюбно море. Прибрахме се в неделя вечерта в Софето, като Радко Кърджев ми качи багажа до вратата, а в понеделник вечерта ме приеха умиращ в болница...
По-късно, когато съм коментирал с приятели лекари случката, всички са изказвали мнение, че ме е спасило гмуркането - и като привикване на организма към по-ниски нива на кислород и най-вече - на по-високи CO2 в кръвта, и като възстановяване след това...
