Силиконови пъстърви
Публикувано на: Пон Апр 26, 2010 9:38 pm
Зимата и ранната пролет са едни от най-трудните периоди за риболов през годината. Топлолюбивите риби не са активни, реките са с повишено ниво на водата и там риболова е труден, а често даже и невъзможен. Именно сега е моментът да се насочим към малките водоеми , зарибявани с американска пъстърва.
През зимата пъстървите запазват активността си и се ловят в затворените водоеми, в които разбира се ги има. Има водоеми тип развъдник, в които рибите са повече от водата. Плаща се и такса за риболов и рибата на килограм, при това не може да се връща обратно! Там пъстърва практически може да се улови на всякаква стръв, но сега не става въпрос за подобни места. Има голямо количество платени водоеми, на които се плаща само такса за риболов - на тях сега има пъстърви, но са трудни за ловене. Такива са водоемите край София, Радомир, Перник и т.н. Практически около всеки голям град има подобни места, на които лятото се ловят шарани, а сега пъстърви. На някои oще има здрав лед, на втори - ледена кора по заливите, а на трети вече няма и помен от лед. Така или иначе пъстървите би трябвало да са еднакво активни, независимо от леда.
Като цяло пъстървата, особено ако наскоро е пуснатата от някой развъдник, се лови лесно. Това обаче важи само за първите ден-два. Оттам насетне рибите стават капризни и изключително мнителни. Макар и платени, на тези водоеми не всеки успява да си хване няколко пъстърви.
Има ли начин да провокираме наплашените риби и да ги накараме да захапят нашата примамка? Воблерите и блесните са добра алтернатива, но аз лично предпочитам да ги ползвам при лова на петнистите планински красавици. Балканките , поради начина си на живот са изявени хищници и смело нападат железариите ни. Гледаните в развъдник американки нямат тези навици и предпочитат по лежерното предлагане на стръвта.
И точно в този случай можем да вкараме в играта една слабо застъпена примамка в пъстървовия риболов. Това са силиконовите примамки. Разбира се не става дума за туйстерите и силиконовите рибки използвани за риболов на бели риби и костур, а за възможно най-малките примамки , произвеждани от реномираните фирми. Тъй наречените микрощадове.
Проблем е намирането на такива примамки по магазините, но повярвайте ми търсенето си заслужава. Ако успеете да си намерите дву или трисантиметрови туйстерчета ще имате един силен коз в риболова на американска пъстърва и със сигурност ще дръпнете с едни гърди напред пред конкурентите си на гьола.
Тази пролет имах възможността два пъти да риболовствам американки, като и при двата риболова силикончетата ми донесоха крайния успех.
Първия риболов проведох на водоемче в Южна България.
Пристигайки на язовира се сблъсках с унилите физиономии на поне триисетина колеги. Само пред няколко човека имаше живарници , в който се плискаха по една или две пъстърви. Масовата тактика бе на леко, на бял червей и хранене с кус-кус. Една много популярна захранка в южните части на страната и особено по поречието на Марица. Рибите обаче явно бяха свикнали на вкуса на постния кус-кус и се назлъндисваха. Едно кило бели червей в тази ситуация моментално би предизвикало раздвиждане на подводния фронт, но в южна България е голям проблем да се намери червей на килограм по магазините, продава се само на кутиики, а и бях решил да ги търся на спининг. Все пак важна е емоцията, а не количеството. Отначало ги пробвах на обичайните блесни и малки воблерчета, но бързо се отказах без дори да регистрирам почукване.
Монтирах трисантиметров микрощад на кука с глава 2 грама. За начало заложих на кафеникав силикон. Заметнах и започнах да го водя по дъното с накъсвания и паузи от по няколко секунди. Още на третото подаване усетих тежжест и след засечката на куката се замята добра пъстърва. Внимателно я извадих, влакното ми бе 0.14, с по-дебело просто щеше да е трудно подаването на леката примамка на дистанциите от петнайсетина метра, където се въртяха рибите. Смених силиконката и сложих зелена. Скоро и тя се очете с риба. После заложих на жълта , червена и даже черна, но не успях да извадя риби на тях. Имах само едно причукване на черната.
Реших да заложа на любимата ми комбинация в риболова на бели риби, а именно бял силикон с червена глава.
Оказа се, че пъстървите също харесват тази комбинация и набързо дръпнах няколко риби. В началото рибите вземаха при много бавно водене на примамката и няколко секундни паузи между пръдърпванията. Постепено, според мен поради изгрялото слънце и повишаването на температурата с един, два градуса рибите се раздвижиха и започнаха да вземат по смело примамката даже и при по интензивна игра. Дори успях да извадя риба и при пропадането на примамката. Взе ми още под повърхността.
Тази обаче ми се оказа и последна и не можах да проверя траен ли ще е интереса на рибите към подадена в горните водни слоеве примамка.
Риболовът ми не бе останал в тайна за останалите колеги наоколо и особенно за арендатора на язовирчето, който набързо пристигна и „учтиво” ми съобщи , че съм имал право да уловя само пет риби. Правило, което бе пропуснал да спомене в началото. Бизнес по български...
Аз вече имах девет риби, бях открил нова успешна тактика и бях начесал крастата тъй че се отказах да споря с наглеца и събрах такъмите.
Връщайки се в София се разтърсих по магазините и едно квартално магазинче успях да нямеря няколко съвсем малки примамки. Туйстерчета по сантиметър и половина. За съжаление имаха налични само няколко бройки, който били останали отдавна. Даже продавача изглеждаше искрено зарадван, че е успял да се отърве от тях. Сега обаче се изправих пред друг проблем. Невъзможно бе да намеря глави за тези примамки. Реших да импровизирам. Купих си пакетче куки с дълго рамо (за морски риболов) №10.
След няколко дни успях да се освободя и да осъществя излет на един от многобройните арендовани пернишки водоеми. Не ме уплашиха и прехвърчащите снежинки сняг в ранната сутрин. На водоема се оказах сам. Пазача, след почерпката с една бира, ми призна че риба отдавна не е пускана и рядко се лови по някоя та затуй нямало хора.
В началото започнах риболова с фаворита от миналия път. Бял силикон с червена глава. Замятах половин час, но безрезултатно. Смених го с други цветове, но и на тях резултата бе нулев. Междувременно времето ссериозно се влоши. Редките снежинки се бяха превърнали в големи бели парцали от сняг и за отрицателно време всичко наоколо побеля.
Реших, че рибите са се скрили в дълбокото и се насочих към стената на язовира. Монтирах от малките силикончета.
На повод 0.12 завързах куката и на около 5 сантиметра от нея на влакното защипах едра съчма, около 1 грам. Нанизах сликончето на куката и направих едно контролно замятане пред себе си. От придърпването силикончетосе издигаше на десетина сантиметра после увлечено от съчмата се стрелваше надолу и при удара й в дъното то бавно планираше надолу в последните няколко сантиметра. Именно това планиране се оказа печелившия елемент.
Скоро вече се борех с първата риба.
Оказа се че тук рибите са доста по-едри от нормално пусканите по такива водоеми и емоцията при ваденето им с тънките влакна бе голяма. За следващия един час успях да уловя още две риби.
Всички риби взеха след придърпването , при планирането на силикончето към дъното.
За съжаление времето съвсем се развали и бях принуден да се предам и да приключа с риболова.
Но макар и за няколко часа тези излети ми доставиха много положителни емоции. Успях да излъжа риби на една нова примамка и то на два съвсем различни типа подаване. Сега ми остава само да се запася с нови примамки и да продължа с опитите. Определено спининговия риболов на американски пъстърви придоби едно ново измерение щом открих влечението им към силикона. Остава само с проверя докъде се простира тази любов. Надявам се да е голяма и да мога да проверя още тактики. Вече ми се върти в главата един риболов на Дроп-шот...
През зимата пъстървите запазват активността си и се ловят в затворените водоеми, в които разбира се ги има. Има водоеми тип развъдник, в които рибите са повече от водата. Плаща се и такса за риболов и рибата на килограм, при това не може да се връща обратно! Там пъстърва практически може да се улови на всякаква стръв, но сега не става въпрос за подобни места. Има голямо количество платени водоеми, на които се плаща само такса за риболов - на тях сега има пъстърви, но са трудни за ловене. Такива са водоемите край София, Радомир, Перник и т.н. Практически около всеки голям град има подобни места, на които лятото се ловят шарани, а сега пъстърви. На някои oще има здрав лед, на втори - ледена кора по заливите, а на трети вече няма и помен от лед. Така или иначе пъстървите би трябвало да са еднакво активни, независимо от леда.
Като цяло пъстървата, особено ако наскоро е пуснатата от някой развъдник, се лови лесно. Това обаче важи само за първите ден-два. Оттам насетне рибите стават капризни и изключително мнителни. Макар и платени, на тези водоеми не всеки успява да си хване няколко пъстърви.
Има ли начин да провокираме наплашените риби и да ги накараме да захапят нашата примамка? Воблерите и блесните са добра алтернатива, но аз лично предпочитам да ги ползвам при лова на петнистите планински красавици. Балканките , поради начина си на живот са изявени хищници и смело нападат железариите ни. Гледаните в развъдник американки нямат тези навици и предпочитат по лежерното предлагане на стръвта.
И точно в този случай можем да вкараме в играта една слабо застъпена примамка в пъстървовия риболов. Това са силиконовите примамки. Разбира се не става дума за туйстерите и силиконовите рибки използвани за риболов на бели риби и костур, а за възможно най-малките примамки , произвеждани от реномираните фирми. Тъй наречените микрощадове.
Проблем е намирането на такива примамки по магазините, но повярвайте ми търсенето си заслужава. Ако успеете да си намерите дву или трисантиметрови туйстерчета ще имате един силен коз в риболова на американска пъстърва и със сигурност ще дръпнете с едни гърди напред пред конкурентите си на гьола.
Тази пролет имах възможността два пъти да риболовствам американки, като и при двата риболова силикончетата ми донесоха крайния успех.
Първия риболов проведох на водоемче в Южна България.
Пристигайки на язовира се сблъсках с унилите физиономии на поне триисетина колеги. Само пред няколко човека имаше живарници , в който се плискаха по една или две пъстърви. Масовата тактика бе на леко, на бял червей и хранене с кус-кус. Една много популярна захранка в южните части на страната и особено по поречието на Марица. Рибите обаче явно бяха свикнали на вкуса на постния кус-кус и се назлъндисваха. Едно кило бели червей в тази ситуация моментално би предизвикало раздвиждане на подводния фронт, но в южна България е голям проблем да се намери червей на килограм по магазините, продава се само на кутиики, а и бях решил да ги търся на спининг. Все пак важна е емоцията, а не количеството. Отначало ги пробвах на обичайните блесни и малки воблерчета, но бързо се отказах без дори да регистрирам почукване.
Монтирах трисантиметров микрощад на кука с глава 2 грама. За начало заложих на кафеникав силикон. Заметнах и започнах да го водя по дъното с накъсвания и паузи от по няколко секунди. Още на третото подаване усетих тежжест и след засечката на куката се замята добра пъстърва. Внимателно я извадих, влакното ми бе 0.14, с по-дебело просто щеше да е трудно подаването на леката примамка на дистанциите от петнайсетина метра, където се въртяха рибите. Смених силиконката и сложих зелена. Скоро и тя се очете с риба. После заложих на жълта , червена и даже черна, но не успях да извадя риби на тях. Имах само едно причукване на черната.
Реших да заложа на любимата ми комбинация в риболова на бели риби, а именно бял силикон с червена глава.
Оказа се, че пъстървите също харесват тази комбинация и набързо дръпнах няколко риби. В началото рибите вземаха при много бавно водене на примамката и няколко секундни паузи между пръдърпванията. Постепено, според мен поради изгрялото слънце и повишаването на температурата с един, два градуса рибите се раздвижиха и започнаха да вземат по смело примамката даже и при по интензивна игра. Дори успях да извадя риба и при пропадането на примамката. Взе ми още под повърхността.
Тази обаче ми се оказа и последна и не можах да проверя траен ли ще е интереса на рибите към подадена в горните водни слоеве примамка.
Риболовът ми не бе останал в тайна за останалите колеги наоколо и особенно за арендатора на язовирчето, който набързо пристигна и „учтиво” ми съобщи , че съм имал право да уловя само пет риби. Правило, което бе пропуснал да спомене в началото. Бизнес по български...
Аз вече имах девет риби, бях открил нова успешна тактика и бях начесал крастата тъй че се отказах да споря с наглеца и събрах такъмите.
Връщайки се в София се разтърсих по магазините и едно квартално магазинче успях да нямеря няколко съвсем малки примамки. Туйстерчета по сантиметър и половина. За съжаление имаха налични само няколко бройки, който били останали отдавна. Даже продавача изглеждаше искрено зарадван, че е успял да се отърве от тях. Сега обаче се изправих пред друг проблем. Невъзможно бе да намеря глави за тези примамки. Реших да импровизирам. Купих си пакетче куки с дълго рамо (за морски риболов) №10.
След няколко дни успях да се освободя и да осъществя излет на един от многобройните арендовани пернишки водоеми. Не ме уплашиха и прехвърчащите снежинки сняг в ранната сутрин. На водоема се оказах сам. Пазача, след почерпката с една бира, ми призна че риба отдавна не е пускана и рядко се лови по някоя та затуй нямало хора.
В началото започнах риболова с фаворита от миналия път. Бял силикон с червена глава. Замятах половин час, но безрезултатно. Смених го с други цветове, но и на тях резултата бе нулев. Междувременно времето ссериозно се влоши. Редките снежинки се бяха превърнали в големи бели парцали от сняг и за отрицателно време всичко наоколо побеля.
Реших, че рибите са се скрили в дълбокото и се насочих към стената на язовира. Монтирах от малките силикончета.
На повод 0.12 завързах куката и на около 5 сантиметра от нея на влакното защипах едра съчма, около 1 грам. Нанизах сликончето на куката и направих едно контролно замятане пред себе си. От придърпването силикончетосе издигаше на десетина сантиметра после увлечено от съчмата се стрелваше надолу и при удара й в дъното то бавно планираше надолу в последните няколко сантиметра. Именно това планиране се оказа печелившия елемент.
Скоро вече се борех с първата риба.
Оказа се че тук рибите са доста по-едри от нормално пусканите по такива водоеми и емоцията при ваденето им с тънките влакна бе голяма. За следващия един час успях да уловя още две риби.
Всички риби взеха след придърпването , при планирането на силикончето към дъното.
За съжаление времето съвсем се развали и бях принуден да се предам и да приключа с риболова.
Но макар и за няколко часа тези излети ми доставиха много положителни емоции. Успях да излъжа риби на една нова примамка и то на два съвсем различни типа подаване. Сега ми остава само да се запася с нови примамки и да продължа с опитите. Определено спининговия риболов на американски пъстърви придоби едно ново измерение щом открих влечението им към силикона. Остава само с проверя докъде се простира тази любов. Надявам се да е голяма и да мога да проверя още тактики. Вече ми се върти в главата един риболов на Дроп-шот...
