Край реката на детството свято...
Публикувано на: Вто Май 04, 2010 4:16 pm
В събота, 1 май, с Алексан отскочихме до моето село и решихме да пробваме балканската пъстърва на спининг на една планинска рекичка. Но още на първия по-проблемен мост ударихме на камък в прекия смисъл на думата:
По-нагоре пътят стана невъзможен, паркирахме и поехме по ботуши.
Малий-й, свят ми се завъртя от зелено и хубаво!
Три часа мятахме железа и дървье по реката, имах само една лека атака на микросиликонка от типа на тия, дето ги ползва Кърцата, а при Сашо, с който се разделихме, за да обловим различни участъци, също е имало едно подгонване или по-скоро избягване. Денят бе много топъл и може би трябваше да се качим доста по-нагоре към билото.
Събрахме си такъмите и решихме да проверим какви са условията на платения язовир в Гурково, Ботевградско.
Хубаво язовирче, писал съм и друг път за него, надявах се да хванем клен, който там не се плаща, а е бонус. Сашо изобщо не разпъна въдица, но аз преоборудвах за кой ли път блеснарката, захраних и ги почнах ето тия:
Тъпи и дребни каракуди на типично шаранско място!
Но други колеги с по-добър арсенал и тактика ловяха така:
Този колега е родом от Видин, но живее и работи в София. Преди шарана, бе хванал порядъчно количество толстолоб и един бял амур.
При мен след третата каракуда ми писна, Сашо си замина за София, а аз останах да си нагледам селската къща и да сложа ново знаме, че старото се бе изпокъсало.
Да живей, живей труда! И човешките права на мангалите, които този път ми бяха отмъкнали желязното скеле на асмата за скрап, а горката лоза пълзеше вече по земята
По-нагоре пътят стана невъзможен, паркирахме и поехме по ботуши.
Малий-й, свят ми се завъртя от зелено и хубаво!
Три часа мятахме железа и дървье по реката, имах само една лека атака на микросиликонка от типа на тия, дето ги ползва Кърцата, а при Сашо, с който се разделихме, за да обловим различни участъци, също е имало едно подгонване или по-скоро избягване. Денят бе много топъл и може би трябваше да се качим доста по-нагоре към билото.
Събрахме си такъмите и решихме да проверим какви са условията на платения язовир в Гурково, Ботевградско.
Хубаво язовирче, писал съм и друг път за него, надявах се да хванем клен, който там не се плаща, а е бонус. Сашо изобщо не разпъна въдица, но аз преоборудвах за кой ли път блеснарката, захраних и ги почнах ето тия:
Тъпи и дребни каракуди на типично шаранско място!
Но други колеги с по-добър арсенал и тактика ловяха така:
Този колега е родом от Видин, но живее и работи в София. Преди шарана, бе хванал порядъчно количество толстолоб и един бял амур.
При мен след третата каракуда ми писна, Сашо си замина за София, а аз останах да си нагледам селската къща и да сложа ново знаме, че старото се бе изпокъсало.
Да живей, живей труда! И човешките права на мангалите, които този път ми бяха отмъкнали желязното скеле на асмата за скрап, а горката лоза пълзеше вече по земята
,а за асмата съжалявам 
,просто нищо ново под слънцето .Мога да ти разкажа нещо с подобен сценарий,но без хубава природа и на друго място ,и без знаме 
