Скимерски парад
Публикувано на: Съб Май 08, 2010 9:34 pm
МНого празници се заредиха напоследък. Текат като водата в Шумен, край нямат направо.
Ей го на. Шести май е, ДЕН на българската армия. То к'ва ли армия имаме. 35 хиляди, че и голяма била и ша я съкращават. Щели да ни пазят братята американци. Много брат много нещо се изредиха през годините и все се опитват да ни го вкарат... нещо си, а това съвсем не е по братски, ма явно тъй я разбират братската любов хората.
Имах подозрения, че парада нема да е нищо особенно, както се и оказа вечерта от репортажа по телевизията. То и к'во ли да очакваме. М'чи те цялата армия да съберат няма да могат да напълнят стадион "Васил Левски", ша остане и сектор за гостите, като на футболни мачове. Теглих им една ма...на и на военните ни управници, попрочетох малко архивни военни документи, да си припомня каква армия сме имали и тръгнах за риба.
След първомайските ми похождения из необятните неговански ширини и срещите с перволаците ми се щеше нещо друго. По лежерно тъй да се каже. Преди няколко дни направих едно полукапо на Чепинци и сега ако следваме географското им разположение на локвите покрай София беше наред Челопечене. Рано сутринта се бях изтипосал на купчините, откъм Челопечене. Народ вече имаше предостатъчно, слънцето се бе скрило зад купести облаци и нещеше да се покаже, а тревата се губеше из купчините боклуци по брега, останали от бившето сметище, останало удавено под водите на гьола и усърдно добавяните от рибарите опаковки от захранки, кутиики от червеи, шишета от бира и прочие постижения на опаковъчната индустрия, направила живота ни толкова удобен и лесен. Засега... тя природата ще ни го върне. С динозаврите се разправи, дето само с едни големи ла...на са я цапали, та с червеи като нас ли ще се церемони.
Та поради тея причини не снимах пейзажи на сутрешното небе и обгърнатите в пара води.
Разходих се наоколо и се оказа , че свободни места няма. Намятани едни дънни, едни чудесиии, сомове излизали
Къде му требеше на колегата Naiden71 да я пуска тая снимка на децата със сомето , подлуди цела София.
Както и да е. Сом никой не беше хванал, нещо друго също. Тук таме имаше по некой уклей в живарниците, а един колега ми се похвали с платика колкото длан. Зачудих че какво да правя. Не ми се обикаляше повече. Облякох гащеризона и се бухнах в една туфа тръстика, встрани от навалицата. С малко усилия , въртене , тъпчене и работа с ножа успях да си направя що-годе сносна просека. Нямаше място за повече от една въдица, ма аз сомове немаше да гоня, само плувка носех и ми бе достатъчна. Лошото бе че трябваше да стоя във вода до кръста през цялото време.
"Впечатлен" от слуката на колегите наоколо разбрах, че "Рънътъ прай борбътъ" или казано другояче, че трябва яко да захраня ако искам да привлека някоя риба в тая навалица и шум наоколо. Или рибите да са глухи.
Реших да не се осланям на съдбата и да лежа на рамото с глухите риби.
5 кила "Трапер" за шаран, лин и каракуда
5 кила "Трапер" река
кило "Бисквитена галета"
кило "Шоколадова галета"
3 кила мляна царевица
кило глина
пакет "Млян коноп"
Пакет ароматизатор на МВДЕ "Карамел"
Половината от тия съставки намериха място в кофата веднага. Другото остана за втора порция, че нямаше място
Овлажних я и я оставих да дръпне. През това време подготвих стръвта:
Подготвих торен червей, шарен червей, кастери, коноп и сладка царевица. Отделно накиснах и филия босненски хляб
За стреляне с прашката бях подготвил това:
Царевичка с коноп, както и половинка бял червей.
Докато си подготвя масичката, захранката вече бе дръпнала водата. Овлажних още малко, метнах вътре шепа бял и направих десет топки портокалки. Матнах ги пред себе си и докато чаках да съберат рибата сложих на болото плувка три грама и утрежнение във вид на разпръсната верижка. Основното ми бе 0.16, а повода 0.10. То по-дебели не ми и трябват, че реалната акция на болото ми е около 5-15 гр.
Сложих двойка белички и заметнах. Още докато обирах корема плувката ми светкавично се скри. Засечка и отдолу се задърпа добра риба. Леко полеко я доведох до себе си и изтръпнах. Зелен гръб, патешка мутра. Плъзнах я в кепа и беше моя:
Крокодилче! Не е голямо, под кило, ма на повод 0.10 си е рекорд. Шеснайската я бе ковнала за върха на устната.
Добро начало на деня. Заметнах пак и скоро плувката ми пое навътре. Костур.
Следващото кълване бе класическо повдигане на платика. Първия скимер е в кепа. Дребна рибка, колкото длан.
И оттам се почна мъката. Изпуснах поне десетина риби. Сменях дълбочини, разположение на тежестите, видове стръв. Успях да извадя още една на кастер.
По едно време излезе вятър, който вдигна сериозни вълни. Явно тази промяна пасна с монтажа ми в момента, а именно на пропадане и започнах да закачам рибите. Преоблаваха дребните платики, а имаше и няколко бабки. Стрелянето на коноп ми докара и сносна каракуда.
По едно време забелязах, че захранката ми привършва. Направих десетина топки от останалата и ги заметнах, след което напълних кофата с втората партида.
Повторното стартово захранване явно се бе харесало на рибите и скоро болото се сгъна. Прекрасна 50 сантиметрова платика бе захапала стръвта, а именно царевичка. Всъщност през целия ден се налагаше да въртя стръвта. на всеки пет, шест кълванета, отрязваше и докато не заложех на различна стръв рибите не вземаха.
Хвърлях захранка на всяко замятане тъй че бързо приключих и втората кофа. Общо за деня ми отидоха около15-20 кила храна.
След като нямаше повече захранка се наложи да приключвам с риболова. Издърпах живарника за снимка:
Трудно стана, впредвид, че трябваше да върша това нагазил до кръста във вода и затова ги пресипах в главата на кепа:
Снимах и някои от най-големите риби ма се оказа че фокуса се е прецакал:
Явно някоя пръска вода е замъглила обектива
Тея риби заслужаваха да живеят, а и тъй или иначе аз от Челопечене риба за консумация не бих взел, поради наличието на заритото отдолу сметище, пускащо знайни и незнайни отрови, та затова:
Накрая остана това:
Излизайки от шаварите се сблъсках със все тъй унилите физиономии на колегите по брега. Сом, естествено, не бе ударил на никой. Тук таме някои, които хвърляха захранка, имаха по една, две епизодични платички.
Явно всички бяха заложили на глухите риби
И да не си помисли някой че на Челопечене кълват платики като улави и да хукне натам и после да ме псува.
То че съм майстор, маистор съм (минутка за реклама и аплаузи)
Без поне десетина кила качествена храна, няколко шепи бял и разнообразие от стръв успеха би бил меко казано случаен.
Или казано иначе, хвърлих две кофи храна, извадих една кофа риба.
На връщане реших да мина през Чепинци, да видя имат ли слука хората по брега.
Вече бе надвечер когато стигнах. Хора почти нямаше, само две коли бяха останали, но и те събираха унило. За сметка на това вътре в гьола една лодка спокойно пускаше мрежи. Работниците на баластиерната не престават да го тормозят тоя гьол.
Звъннах веднага на ИАРА - София, където човека ми обясни , че в момента е на провертка на яз. Искър (похвално) и ми даде телефона на колегите си, които отговаряли за баластиерите. Те естествено не си го вдигаха. Оттам на 112, където казаха , че ще предадат, но и така да е ефект едва ли бе имало, впредвид на това, че инспекторите няма да знаят в коя част на езерото да търсят мрежите. Е, поне опитах.
Ми това е от празника, отивам да почивам, че се е задал още един, Деня на Победата! К'ви ли ще ги свърша тогава...
Ей го на. Шести май е, ДЕН на българската армия. То к'ва ли армия имаме. 35 хиляди, че и голяма била и ша я съкращават. Щели да ни пазят братята американци. Много брат много нещо се изредиха през годините и все се опитват да ни го вкарат... нещо си, а това съвсем не е по братски, ма явно тъй я разбират братската любов хората.
Имах подозрения, че парада нема да е нищо особенно, както се и оказа вечерта от репортажа по телевизията. То и к'во ли да очакваме. М'чи те цялата армия да съберат няма да могат да напълнят стадион "Васил Левски", ша остане и сектор за гостите, като на футболни мачове. Теглих им една ма...на и на военните ни управници, попрочетох малко архивни военни документи, да си припомня каква армия сме имали и тръгнах за риба.
След първомайските ми похождения из необятните неговански ширини и срещите с перволаците ми се щеше нещо друго. По лежерно тъй да се каже. Преди няколко дни направих едно полукапо на Чепинци и сега ако следваме географското им разположение на локвите покрай София беше наред Челопечене. Рано сутринта се бях изтипосал на купчините, откъм Челопечене. Народ вече имаше предостатъчно, слънцето се бе скрило зад купести облаци и нещеше да се покаже, а тревата се губеше из купчините боклуци по брега, останали от бившето сметище, останало удавено под водите на гьола и усърдно добавяните от рибарите опаковки от захранки, кутиики от червеи, шишета от бира и прочие постижения на опаковъчната индустрия, направила живота ни толкова удобен и лесен. Засега... тя природата ще ни го върне. С динозаврите се разправи, дето само с едни големи ла...на са я цапали, та с червеи като нас ли ще се церемони.
Та поради тея причини не снимах пейзажи на сутрешното небе и обгърнатите в пара води.
Разходих се наоколо и се оказа , че свободни места няма. Намятани едни дънни, едни чудесиии, сомове излизали
Къде му требеше на колегата Naiden71 да я пуска тая снимка на децата със сомето , подлуди цела София.
Както и да е. Сом никой не беше хванал, нещо друго също. Тук таме имаше по некой уклей в живарниците, а един колега ми се похвали с платика колкото длан. Зачудих че какво да правя. Не ми се обикаляше повече. Облякох гащеризона и се бухнах в една туфа тръстика, встрани от навалицата. С малко усилия , въртене , тъпчене и работа с ножа успях да си направя що-годе сносна просека. Нямаше място за повече от една въдица, ма аз сомове немаше да гоня, само плувка носех и ми бе достатъчна. Лошото бе че трябваше да стоя във вода до кръста през цялото време.
"Впечатлен" от слуката на колегите наоколо разбрах, че "Рънътъ прай борбътъ" или казано другояче, че трябва яко да захраня ако искам да привлека някоя риба в тая навалица и шум наоколо. Или рибите да са глухи.
Реших да не се осланям на съдбата и да лежа на рамото с глухите риби.
5 кила "Трапер" за шаран, лин и каракуда
5 кила "Трапер" река
кило "Бисквитена галета"
кило "Шоколадова галета"
3 кила мляна царевица
кило глина
пакет "Млян коноп"
Пакет ароматизатор на МВДЕ "Карамел"
Половината от тия съставки намериха място в кофата веднага. Другото остана за втора порция, че нямаше място
Овлажних я и я оставих да дръпне. През това време подготвих стръвта:
Подготвих торен червей, шарен червей, кастери, коноп и сладка царевица. Отделно накиснах и филия босненски хляб
За стреляне с прашката бях подготвил това:
Царевичка с коноп, както и половинка бял червей.
Докато си подготвя масичката, захранката вече бе дръпнала водата. Овлажних още малко, метнах вътре шепа бял и направих десет топки портокалки. Матнах ги пред себе си и докато чаках да съберат рибата сложих на болото плувка три грама и утрежнение във вид на разпръсната верижка. Основното ми бе 0.16, а повода 0.10. То по-дебели не ми и трябват, че реалната акция на болото ми е около 5-15 гр.
Сложих двойка белички и заметнах. Още докато обирах корема плувката ми светкавично се скри. Засечка и отдолу се задърпа добра риба. Леко полеко я доведох до себе си и изтръпнах. Зелен гръб, патешка мутра. Плъзнах я в кепа и беше моя:
Крокодилче! Не е голямо, под кило, ма на повод 0.10 си е рекорд. Шеснайската я бе ковнала за върха на устната.
Добро начало на деня. Заметнах пак и скоро плувката ми пое навътре. Костур.
Следващото кълване бе класическо повдигане на платика. Първия скимер е в кепа. Дребна рибка, колкото длан.
И оттам се почна мъката. Изпуснах поне десетина риби. Сменях дълбочини, разположение на тежестите, видове стръв. Успях да извадя още една на кастер.
По едно време излезе вятър, който вдигна сериозни вълни. Явно тази промяна пасна с монтажа ми в момента, а именно на пропадане и започнах да закачам рибите. Преоблаваха дребните платики, а имаше и няколко бабки. Стрелянето на коноп ми докара и сносна каракуда.
По едно време забелязах, че захранката ми привършва. Направих десетина топки от останалата и ги заметнах, след което напълних кофата с втората партида.
Повторното стартово захранване явно се бе харесало на рибите и скоро болото се сгъна. Прекрасна 50 сантиметрова платика бе захапала стръвта, а именно царевичка. Всъщност през целия ден се налагаше да въртя стръвта. на всеки пет, шест кълванета, отрязваше и докато не заложех на различна стръв рибите не вземаха.
Хвърлях захранка на всяко замятане тъй че бързо приключих и втората кофа. Общо за деня ми отидоха около15-20 кила храна.
След като нямаше повече захранка се наложи да приключвам с риболова. Издърпах живарника за снимка:
Трудно стана, впредвид, че трябваше да върша това нагазил до кръста във вода и затова ги пресипах в главата на кепа:
Снимах и някои от най-големите риби ма се оказа че фокуса се е прецакал:
Явно някоя пръска вода е замъглила обектива
Тея риби заслужаваха да живеят, а и тъй или иначе аз от Челопечене риба за консумация не бих взел, поради наличието на заритото отдолу сметище, пускащо знайни и незнайни отрови, та затова:
Накрая остана това:
Излизайки от шаварите се сблъсках със все тъй унилите физиономии на колегите по брега. Сом, естествено, не бе ударил на никой. Тук таме някои, които хвърляха захранка, имаха по една, две епизодични платички.
Явно всички бяха заложили на глухите риби
И да не си помисли някой че на Челопечене кълват платики като улави и да хукне натам и после да ме псува.
То че съм майстор, маистор съм
(минутка за реклама и аплаузи)Без поне десетина кила качествена храна, няколко шепи бял и разнообразие от стръв успеха би бил меко казано случаен.
Или казано иначе, хвърлих две кофи храна, извадих една кофа риба.
На връщане реших да мина през Чепинци, да видя имат ли слука хората по брега.
Вече бе надвечер когато стигнах. Хора почти нямаше, само две коли бяха останали, но и те събираха унило. За сметка на това вътре в гьола една лодка спокойно пускаше мрежи. Работниците на баластиерната не престават да го тормозят тоя гьол.
Звъннах веднага на ИАРА - София, където човека ми обясни , че в момента е на провертка на яз. Искър (похвално) и ми даде телефона на колегите си, които отговаряли за баластиерите. Те естествено не си го вдигаха. Оттам на 112, където казаха , че ще предадат, но и така да е ефект едва ли бе имало, впредвид на това, че инспекторите няма да знаят в коя част на езерото да търсят мрежите. Е, поне опитах.
Ми това е от празника, отивам да почивам, че се е задал още един, Деня на Победата! К'ви ли ще ги свърша тогава...
