Как бихме рекорда на Чируса
Публикувано на: Нед Май 09, 2010 8:29 pm
Повлиян от подвизите на групата от те тая тема:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=34915,
а и понеже бях дал едно обещание във вчерашната си тема за скимерите:
Още повече, че бе време да заведа наследника на първия му риболов. Скоро ще стане на три месеца, а още не е ходил на риба. Я какъв е щастлив от предстоящото събитие:
Сутринта се наспах хубаво, после гледах парада от Червения площад в Москва. Е те т'ва е парад. Напълниха ми душичката. То не беа армии, под чиито крака трепереше паважа, танкове и установки, които със съгурност са съборили мазилката по таваните на близките, а и по-далечни кооперации, самолети в небето, чиято големина закриваше слънцето. Абе ... Парад с главно П.
Обадих се на колегата bobi25, който живее във Волуяк и се разбрахме да ме води. По обед вече бях натоварил домочадието в колата и поехме по пътя.
Волуяк ни посрещна със слънчево време, но и с ураганен вятър. Това малко помрачи настроението ни, но не можеше така да излъжа детето, все пак му бях обещал да го водя за риба.
Първата гледка на язовира не беше много обещаваща. Надигнали се едни огромни вълни и аха ще прескочат дигата към реката. Добре, че духаше в обратната посока. Обаче бият в отвесния бряг и съответно водата се бе замътила доволно.
Но тук сме, ще се пробва.
Набързо забърках малко захранка:
Малко от любимия ми "Трапер", "Река" и "Шаран и лин"
шоколадова галета,
коноп,
глина.
За хвърляне бях подготвил това:
царевица с коноп, както и малко бял.
Поради силния вятър, който бяхме загърбили се оказа, че прашка няма да ми е необходима. С ръка спокойно хвърлях храната на десетина метра пред нас.
Премерихме дълбочината и на тази дистанция намерихме праг върху който легнахме.
В началото захранката събра дребосъците и набързо излъгахме няколко каракуди, но ме мързеше да вадя апарата, така хубаво се бях заслонил зад една топола.
Взех да се притеснявам, къде са шараните. Жената докара наследника при нас. Досега бе стоял в колата, от страх да го изкараме на силния вятър, но бе запшочнал много да буйства и се наложи да излезе навън.
Идването на малкото рибарче ми донесе късмет. Едва що се настани, добре опакован в кошницата си до мен и плувката ми плавно потъна. След кратка борба в кепа полегна те този красавец:
Я, как го гледам преценяващо, това ли е рекорда на Чируса?:
Не рискувах да отвия детето за да го снимам до трофея, а и той пак се размрънка и отиде в колата на завет. Там обаче пак не се успокой. Явно риболова му бе дотегнал. М'чи така е, как нема да му дотегне, като една въдица не му дадохме на детето.
Разбра се , че ще трябва да си ходим. А бяхме дошли само преди час и захранката сега би трябвало да почне да работи. Тъкмо си приказвахме за това с Боби , когато в потвърждение на думите ми плувката му изчезна. След засечката нещо се опита да изтръгне въдицата от ръцете му, та чак се наложи да вадя моята, да не я оплете.
Хванах кепа и застанах до него, но той ми каза да не се надявам много да успее да удържи рибата. Действително въдицата му се бе сгънала яко:
Сега внимание! Боби ловеше с директен на 6 метра "Ню хънтър", с жило, корда 0.16
До нас бе дотичал колега, който "вещо" даваше съвети, как да морим рибата. Какво морене с директния, ни аванс има ни ластик, стискаш и се молиш.
Баш в сюблимния момент партньорът на даващия съвети се развика отдалеч. Ударило им бе и на тях. Кепа им бе на топло в колата, та се налови да тичам да асистирам с моя, зарязвайки Боби да се моли на голямата риба. Набързо изкарахме едно шаранче около кило и половина и побързах в свински тръст да се върна при Боби. Колегата притича до колата им и измъкна техния кеп, който се оказа доста по голям от моя плувкарски, тъй че го взех.
Малко по малко рибока поддаваше и скоро подаде глава. Бързо подпъхнах кепа под него и вече можех да стисна ръката на майстора:
Те го щастливеца:
Я и аз със трофея:
Извадихме и първото шаранче от живарника за обща фотосесия:
Време беше и за претегляне:
Касетката бе предварително претеглена. Тежи точно едно кило.
След всички тези изтощаващи за добичетата действия бе време да им върнем свободата:
В крайна сметка се получи добър, макар и едночасов риболов. Сигурен съм, че ако можехме да останем, още риби щяха да ни навестят, явно конопа им хареса. Прощъпулника на малкия в риболова ми донесе успех а и успяхме да отбележим запомняща се победа навръх Деня на Победата
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=34915,
а и понеже бях дал едно обещание във вчерашната си тема за скимерите:
Реших, че е време да го проверя и аз това добре изглеждащо водоемче.Кърцата написа: че се е задал още един, Деня на Победата! К'ви ли ще ги свърша тогава...
Още повече, че бе време да заведа наследника на първия му риболов. Скоро ще стане на три месеца, а още не е ходил на риба. Я какъв е щастлив от предстоящото събитие:
Сутринта се наспах хубаво, после гледах парада от Червения площад в Москва. Е те т'ва е парад. Напълниха ми душичката. То не беа армии, под чиито крака трепереше паважа, танкове и установки, които със съгурност са съборили мазилката по таваните на близките, а и по-далечни кооперации, самолети в небето, чиято големина закриваше слънцето. Абе ... Парад с главно П.
Обадих се на колегата bobi25, който живее във Волуяк и се разбрахме да ме води. По обед вече бях натоварил домочадието в колата и поехме по пътя.
Волуяк ни посрещна със слънчево време, но и с ураганен вятър. Това малко помрачи настроението ни, но не можеше така да излъжа детето, все пак му бях обещал да го водя за риба.
Първата гледка на язовира не беше много обещаваща. Надигнали се едни огромни вълни и аха ще прескочат дигата към реката. Добре, че духаше в обратната посока. Обаче бият в отвесния бряг и съответно водата се бе замътила доволно.
Но тук сме, ще се пробва.
Набързо забърках малко захранка:
Малко от любимия ми "Трапер", "Река" и "Шаран и лин"
шоколадова галета,
коноп,
глина.
За хвърляне бях подготвил това:
царевица с коноп, както и малко бял.
Поради силния вятър, който бяхме загърбили се оказа, че прашка няма да ми е необходима. С ръка спокойно хвърлях храната на десетина метра пред нас.
Премерихме дълбочината и на тази дистанция намерихме праг върху който легнахме.
В началото захранката събра дребосъците и набързо излъгахме няколко каракуди, но ме мързеше да вадя апарата, така хубаво се бях заслонил зад една топола.
Взех да се притеснявам, къде са шараните. Жената докара наследника при нас. Досега бе стоял в колата, от страх да го изкараме на силния вятър, но бе запшочнал много да буйства и се наложи да излезе навън.
Идването на малкото рибарче ми донесе късмет. Едва що се настани, добре опакован в кошницата си до мен и плувката ми плавно потъна. След кратка борба в кепа полегна те този красавец:
Я, как го гледам преценяващо, това ли е рекорда на Чируса?:
Не рискувах да отвия детето за да го снимам до трофея, а и той пак се размрънка и отиде в колата на завет. Там обаче пак не се успокой. Явно риболова му бе дотегнал. М'чи така е, как нема да му дотегне, като една въдица не му дадохме на детето.
Разбра се , че ще трябва да си ходим. А бяхме дошли само преди час и захранката сега би трябвало да почне да работи. Тъкмо си приказвахме за това с Боби , когато в потвърждение на думите ми плувката му изчезна. След засечката нещо се опита да изтръгне въдицата от ръцете му, та чак се наложи да вадя моята, да не я оплете.
Хванах кепа и застанах до него, но той ми каза да не се надявам много да успее да удържи рибата. Действително въдицата му се бе сгънала яко:
Сега внимание! Боби ловеше с директен на 6 метра "Ню хънтър", с жило, корда 0.16
До нас бе дотичал колега, който "вещо" даваше съвети, как да морим рибата. Какво морене с директния, ни аванс има ни ластик, стискаш и се молиш.
Баш в сюблимния момент партньорът на даващия съвети се развика отдалеч. Ударило им бе и на тях. Кепа им бе на топло в колата, та се налови да тичам да асистирам с моя, зарязвайки Боби да се моли на голямата риба. Набързо изкарахме едно шаранче около кило и половина и побързах в свински тръст да се върна при Боби. Колегата притича до колата им и измъкна техния кеп, който се оказа доста по голям от моя плувкарски, тъй че го взех.
Малко по малко рибока поддаваше и скоро подаде глава. Бързо подпъхнах кепа под него и вече можех да стисна ръката на майстора:
Те го щастливеца:
Я и аз със трофея:
Извадихме и първото шаранче от живарника за обща фотосесия:
Време беше и за претегляне:
Касетката бе предварително претеглена. Тежи точно едно кило.
След всички тези изтощаващи за добичетата действия бе време да им върнем свободата:
В крайна сметка се получи добър, макар и едночасов риболов. Сигурен съм, че ако можехме да останем, още риби щяха да ни навестят, явно конопа им хареса. Прощъпулника на малкия в риболова ми донесе успех а и успяхме да отбележим запомняща се победа навръх Деня на Победата
