Централни Родопи по Гергьовден.
Публикувано на: Пон Май 10, 2010 2:10 pm
Я да взема малко за разнообразие да драсна един излет тука.
Поради всеобщата забрана и лекинко негативните ми чуства към арендованите гьолове в ролята им на спинингова дестинация си запазих стая в едно хотелче в Смолян, разпечатах списъка на забранените реки в участъка, завъртях един пергел на 40-тина км по пътищата около Смолян, врътнах една жица за справка на този и на онзи и си спретнах един списък с рекички за посещение. Списъка естествено няма да бъде огласен, тъй като е строгосекретен
и ми костваше цял половин час да го съставя.
Програмата.
Сряда вечер предгергьовско оливане с бири.
Събота сутрин - разходка с Мазнислав по неговият регион. Реките уекинко мътни, някой стават, други не. В посетеният участък единственото живо, което видях бяха две жаби. Ни мрянки, ни кефалета, ни други дребосъци. Поради относителната достъпност на участъка, комбинирана с неговата прикритост от шубраци, заподозряхме че са минавали я химици, я електротехници...
Следобяд - манджа, бири, Гергьовден.
Невястата снимана от прозореца на хотела ни:

Петък - разходка по смолян и старт по една от многобройните пъстървови реки. На десетата минута в тези камъни ми удари една маломерна балканка:

Докарах я до краката ми и тя се откачи, спестявайки ми манипулациите по релиза. Мястото беше класическо за целта. Казах си - а сега ги почнах, но уви това се оказа единствената риба за целият уикенд, изключая една мряна, която се напъха в сандала ми.
Стотина метра нагоре по реката се натъкнах на този вир:

Във вира плуваха десетки, да не кажа стотици мънички балканки, хиляди мренки, кефалчета, кротушки, лешанки... Идилия от всякъде. Половин час запах рибата и се радвах, защото толкова риба в река не съм виждал от началото ан 90те години. Балканките бяха още млади и глупави, явно прясно зарибени, присъствието ми практически не ги смущаваше. А двойка кротушки се отдадоха на любовни утехи на метър и половина пред краката ми.
Ако се загледате ще видите рояка дребосък до левият бряг.

Мерна риба не видях, тъй като водата беше кристална и всичката по-едра риба се покриваше моментално при вида на човек.

На това местенце реших да помятам с новозакупената мухарка.

Риба естествено не хванах, но местенцето беше перфектно за тренировки - вода във всички посоки, практически без течение, красотЪ...

Пролет... Либоффф...

Пътьом срещнах разни стари видри, които не се представиха, а пък аз май нямам нужда да се представям, защото постоянно ме посрещат по реки и язовири с репликата - "Ти беше Фори, нали?" Поклюкарихме малко, обсъдихме миризмата на торта с която торят околните ниви, подозрително, хм, човешки аромат имаше, издискутирахме пепелянките, че една 40 сантиметрова я видях малко преди да стъпя на камъка до който се беше скатала и така. Редувах си вирове, вирчета, тънки и дебели бързеи, имах няколко празни удара по бързеите но уви без резултат.
На това място водата образува водовъртеж между камъните, дълбочината гони двата метра. Успях да подам блесната в точно необходимото място, да я смъкна надолу и да я завъртя по течението, та да отиде под скалата.

При излизането и от вира я следваха три мерни риби, на педя разстояние, които в момента в който се видяхме ми махнаха с опашки за сбогом. Май ще трябва да се обличам като Попето за тея реки.
Стигнах до тука:

изкачих се по един алпийски тролей с въдичката в зъбите и риболова за деня приключи. Сумарно 6 часа с една закачена, но неизвадена риба, и десетина празни удара.
Събота.
Сутринта времето се скапа. Поради това решихме да отидем до обсерваторията и пътьом попаднахме на една сбирка на ететакива красавци и красавици:




Ейй... Умрях си от кеф. На Рожен съответно умрях от студ. Трябваше да се снимам по тениска, сандали и къси гащи до снежните преспи.
Родопите се бяха намръщили:


После дойде е тази подривна личност:

и с него продължихме вчерашният маршрут. От там много снимки няма, защото маршрута определено се оказа екстремен. Някакви ентусиасти си бяха оградили градинката, от двете страни към реката имаше вертикални скали, та малко покатерихме. Всъщност катерихме доста повече от колкото ловихме, ама то спинингистите акъл нямаме.
Продължението следва...
Поради всеобщата забрана и лекинко негативните ми чуства към арендованите гьолове в ролята им на спинингова дестинация си запазих стая в едно хотелче в Смолян, разпечатах списъка на забранените реки в участъка, завъртях един пергел на 40-тина км по пътищата около Смолян, врътнах една жица за справка на този и на онзи и си спретнах един списък с рекички за посещение. Списъка естествено няма да бъде огласен, тъй като е строгосекретен

Програмата.
Сряда вечер предгергьовско оливане с бири.
Събота сутрин - разходка с Мазнислав по неговият регион. Реките уекинко мътни, някой стават, други не. В посетеният участък единственото живо, което видях бяха две жаби. Ни мрянки, ни кефалета, ни други дребосъци. Поради относителната достъпност на участъка, комбинирана с неговата прикритост от шубраци, заподозряхме че са минавали я химици, я електротехници...
Следобяд - манджа, бири, Гергьовден.
Невястата снимана от прозореца на хотела ни:

Петък - разходка по смолян и старт по една от многобройните пъстървови реки. На десетата минута в тези камъни ми удари една маломерна балканка:

Докарах я до краката ми и тя се откачи, спестявайки ми манипулациите по релиза. Мястото беше класическо за целта. Казах си - а сега ги почнах, но уви това се оказа единствената риба за целият уикенд, изключая една мряна, която се напъха в сандала ми.
Стотина метра нагоре по реката се натъкнах на този вир:

Във вира плуваха десетки, да не кажа стотици мънички балканки, хиляди мренки, кефалчета, кротушки, лешанки... Идилия от всякъде. Половин час запах рибата и се радвах, защото толкова риба в река не съм виждал от началото ан 90те години. Балканките бяха още млади и глупави, явно прясно зарибени, присъствието ми практически не ги смущаваше. А двойка кротушки се отдадоха на любовни утехи на метър и половина пред краката ми.
Ако се загледате ще видите рояка дребосък до левият бряг.

Мерна риба не видях, тъй като водата беше кристална и всичката по-едра риба се покриваше моментално при вида на човек.

На това местенце реших да помятам с новозакупената мухарка.

Риба естествено не хванах, но местенцето беше перфектно за тренировки - вода във всички посоки, практически без течение, красотЪ...

Пролет... Либоффф...

Пътьом срещнах разни стари видри, които не се представиха, а пък аз май нямам нужда да се представям, защото постоянно ме посрещат по реки и язовири с репликата - "Ти беше Фори, нали?" Поклюкарихме малко, обсъдихме миризмата на торта с която торят околните ниви, подозрително, хм, човешки аромат имаше, издискутирахме пепелянките, че една 40 сантиметрова я видях малко преди да стъпя на камъка до който се беше скатала и така. Редувах си вирове, вирчета, тънки и дебели бързеи, имах няколко празни удара по бързеите но уви без резултат.
На това място водата образува водовъртеж между камъните, дълбочината гони двата метра. Успях да подам блесната в точно необходимото място, да я смъкна надолу и да я завъртя по течението, та да отиде под скалата.

При излизането и от вира я следваха три мерни риби, на педя разстояние, които в момента в който се видяхме ми махнаха с опашки за сбогом. Май ще трябва да се обличам като Попето за тея реки.
Стигнах до тука:

изкачих се по един алпийски тролей с въдичката в зъбите и риболова за деня приключи. Сумарно 6 часа с една закачена, но неизвадена риба, и десетина празни удара.
Събота.
Сутринта времето се скапа. Поради това решихме да отидем до обсерваторията и пътьом попаднахме на една сбирка на ететакива красавци и красавици:




Ейй... Умрях си от кеф. На Рожен съответно умрях от студ. Трябваше да се снимам по тениска, сандали и къси гащи до снежните преспи.
Родопите се бяха намръщили:


После дойде е тази подривна личност:

и с него продължихме вчерашният маршрут. От там много снимки няма, защото маршрута определено се оказа екстремен. Някакви ентусиасти си бяха оградили градинката, от двете страни към реката имаше вертикални скали, та малко покатерихме. Всъщност катерихме доста повече от колкото ловихме, ама то спинингистите акъл нямаме.
Продължението следва...