В края на деня-яз.сопот
Публикувано на: Вто Юни 15, 2010 1:47 pm
В края на деня
Най-после се наканих да отида до яз.Сопот, но с условието първо бързо да оправя документи в данъчното в Ботевград, а после риболов. С каквато и администрация у нас нищо бързо не става, и в моя случай стигнах до язовира след 13.00 часа.Водата висока, влезнала в гората, добре че беше делничен ден и нямаше риболовци, та си намерих малко място в едни храсталаци.пуснах две пръчки на дъно и една на плувка, на уклей, само за хищно, /дъщеря ми щеше да си дойде в България за няколко дни и обожава бялата риба/ .Още с пускането едното стиропорче весело побягна по водата, извади 7-8 метра, засякох, натежа, отпусна и извадих гола кука.Презаметнах и не бях успял да поставя стиропора,когато влакното тръгна към водата, сега вече пуснах много влакно, чаках търпеливо, засякох по правилата, рибата тръгна, аванса взе да отпуска и ..... извадих пак празна кука.Така се започна и станах разноглед в този ден. Петнадесет пъти ми дърпа и на дънните и на плувката, скъсаха ми се поводите и на двете дънни от плетено влакно, сложих по-дебело, веднъж ми скъса и на плувката.Три пъти влизах с плуване да се опитам да извадя заплетения такъм, защото оставах с чувството, че има закачена риба – напразно.Многото и дълги водорасли, характерни за този водоем създаваха сериозен проблем, а и рибите като захапеха стръвта се завираха в най-гъстото.
Към края на деня имах една сулка на границата на разрешеното и сериозно усещане за самосъжаление.Взех да прибирам, събрах багажа, събрах и боклука около себе си/ от него имаше, не е като да няма/, беше останала само въдицата на плувка, заметната с надеждата за нещо последно ........... и то дойде!Влакното взе да се източва от макарата, този път не чаках много, засякох и затегнах аванса почти до край.Това беше едра риба, която не тръгна надолу, а реши да се бори близо до повърноста.Влакното се изпъна над водата, аванса скръцна само два пъти при най-силните напъни и рибата тръгна макар и трудно към брега, сега пък ми отмаля дясната ръка, може би от многото плуване, но бях сам, няма кой да помогне.Мобилизирах се някак и след малко хубава бяла риба се обърна пред мен, сега се сетих, че съм си прибрал и кепчето, а поводът ми беше 0.12 монофилно влакно на ...... реших, че да отварям кеп с една ръка е твърде рисковано и продължих. Успях на два пъти да вдигна главата на рибата над водата, тя „глътна „ въздух и за мой късмет се умори, леко я плъзнах и с ръка я извадих на брега/ по-късно кантара показа 2.1 кг/.Всичко ми трепереше, адреналина в тялото ми беше повече отколкото трябва.И друг път ми се е случвало да хвана хубава щука в края на риболова но чак в „дванадесет без пет” не.А и толково „гелета” никога не съм имал. За седем поред ще разкажа друг път.Бях много доволен и защото миналата година на същото място изпуснах друга бяла, малко по-малка, три пъти я докарвах до кепа и трите се връщаше, а когато затегнах аванса, куката се откачи и останах само с три сулки.След рибата снимах и язовира, беше чудесна гледка в един чудесен летен ден, тих и спокоен, с много риби и много емоции.Водата беше много топла, а край брега плуваха хиляди новоизлюпени рибки.
Наслука на всички. Излетът беше на 07.06.
а това беше спокойствието и тишината на язовира
снимаха и мен, уморен но доволен,
Най-после се наканих да отида до яз.Сопот, но с условието първо бързо да оправя документи в данъчното в Ботевград, а после риболов. С каквато и администрация у нас нищо бързо не става, и в моя случай стигнах до язовира след 13.00 часа.Водата висока, влезнала в гората, добре че беше делничен ден и нямаше риболовци, та си намерих малко място в едни храсталаци.пуснах две пръчки на дъно и една на плувка, на уклей, само за хищно, /дъщеря ми щеше да си дойде в България за няколко дни и обожава бялата риба/ .Още с пускането едното стиропорче весело побягна по водата, извади 7-8 метра, засякох, натежа, отпусна и извадих гола кука.Презаметнах и не бях успял да поставя стиропора,когато влакното тръгна към водата, сега вече пуснах много влакно, чаках търпеливо, засякох по правилата, рибата тръгна, аванса взе да отпуска и ..... извадих пак празна кука.Така се започна и станах разноглед в този ден. Петнадесет пъти ми дърпа и на дънните и на плувката, скъсаха ми се поводите и на двете дънни от плетено влакно, сложих по-дебело, веднъж ми скъса и на плувката.Три пъти влизах с плуване да се опитам да извадя заплетения такъм, защото оставах с чувството, че има закачена риба – напразно.Многото и дълги водорасли, характерни за този водоем създаваха сериозен проблем, а и рибите като захапеха стръвта се завираха в най-гъстото.
Към края на деня имах една сулка на границата на разрешеното и сериозно усещане за самосъжаление.Взех да прибирам, събрах багажа, събрах и боклука около себе си/ от него имаше, не е като да няма/, беше останала само въдицата на плувка, заметната с надеждата за нещо последно ........... и то дойде!Влакното взе да се източва от макарата, този път не чаках много, засякох и затегнах аванса почти до край.Това беше едра риба, която не тръгна надолу, а реши да се бори близо до повърноста.Влакното се изпъна над водата, аванса скръцна само два пъти при най-силните напъни и рибата тръгна макар и трудно към брега, сега пък ми отмаля дясната ръка, може би от многото плуване, но бях сам, няма кой да помогне.Мобилизирах се някак и след малко хубава бяла риба се обърна пред мен, сега се сетих, че съм си прибрал и кепчето, а поводът ми беше 0.12 монофилно влакно на ...... реших, че да отварям кеп с една ръка е твърде рисковано и продължих. Успях на два пъти да вдигна главата на рибата над водата, тя „глътна „ въздух и за мой късмет се умори, леко я плъзнах и с ръка я извадих на брега/ по-късно кантара показа 2.1 кг/.Всичко ми трепереше, адреналина в тялото ми беше повече отколкото трябва.И друг път ми се е случвало да хвана хубава щука в края на риболова но чак в „дванадесет без пет” не.А и толково „гелета” никога не съм имал. За седем поред ще разкажа друг път.Бях много доволен и защото миналата година на същото място изпуснах друга бяла, малко по-малка, три пъти я докарвах до кепа и трите се връщаше, а когато затегнах аванса, куката се откачи и останах само с три сулки.След рибата снимах и язовира, беше чудесна гледка в един чудесен летен ден, тих и спокоен, с много риби и много емоции.Водата беше много топла, а край брега плуваха хиляди новоизлюпени рибки.
Наслука на всички. Излетът беше на 07.06.
а това беше спокойствието и тишината на язовира
снимаха и мен, уморен но доволен,
голям екшън е било 
чудесно представяне.
