Тих бял Дунав...
Публикувано на: Сря Юни 16, 2010 9:09 pm
... Ама нито тих, нито бял.
Повлачили се едни огромни мътни води, идещи от Европата чак. Де сме тръгнали нии пустите балканци с тая европейска работа да се мерим. Ма юнаци сме, на Дунава ще откриваме. Нас водата ни не плаши.
...Айде отначало... От неколко дни следя сайтовете и новинарските емисии, откъдето разни красиви девойчета или плешиви метеоролози и други такива ...оролози ме убеждаваха, че Дунава не бил подходящ не само за риболов ами и наблизо да се мяркаш даже. Да бе да, не могат ме уплаши.
Не можах да заспя от напрежение и позвъняването от Емо ме завари още буден. Набързо натоварихме багажите в колата и поехме низ горите тирилейски, баш към най-северозапада, първи да посрещнем големите води , де половин Европа уплашиха.
В шеги и планове за бъдещи риболови пътя вървеше гладко, като по германска магистрала. Може би щото в тъмното дупките се не видеха и прелитахме над тях. Въпреки всичко не препоръчвам на никой да минава през околовръстното на Враца.
Таквизи дупки са се изтъпанчили насреди пътя, че човек една снимка не може да сътвори като хората:
Те, опитах се прочутите врачански скали да снимам, ма кат тръсна и ойде фокуса на едно дърво.
На Ботевград преди това обаче бе по добре. Пуснала се една мъгла, не мое ни дупки ни нищо да видиш.
Даже и каки на промоция се не виждаха. Само един чакал стреснато се стрелна пред колата, ма не съм сигурен заради мъглата, може и магистрална кака да е била. Рошава и чорлава след цяла нощ по шофьорските кабини, човек преспокойно може с чакал да я обърка.
Пристигаме на Дунава, а там вече работата сериозна. Хората масата сложили и гости чакат, а те закъсняват.
Те го Киро къф са е намръщил, ракията се стоплила:
набързо метнах две въдици в реката и ги зарязах. Масата чакаше.
Емо вече се бе разшетал и внасяше своя дял, а на мене чашата ми вече беха напълнили:
И кат се застъпиха едни ракии... малеиииии. Чак на Киро пот му изби по носа:
Добре, че ни напече по едно време та се поспряхме, малко место за вечерния сеанс да оставим.
В пияния ми акъл дойде идеята да ловим с мамка. То бряг няма, мамка ша замятаме. Ма евала им правя на пичовете, веднага ми влезнаха у положението и настроението.
Метнахме се в двете лодки и поехме на неколко километра срещу течението, скобари да дирим
Те на Киро парахода, с Калоян-капитан и боцман Емо:
Снимка на нашето корито нема, че ме бе фанало далекогледството от толкоз ракия по никое време, та не моех да фокусирам наблизо.
Проверихме тук:
и тук:
навсякъде пипнахме, ама нема ни бряг ни пък дъно.
Ама те пред тия скали красотни решихме да упорстваме.
Вързахме се за стърчащия от водата връх на една върба и заметнахме мамката.
Местото обаче се оказа малко та единия кораб се върна в лагера да подготвя менюто за примавечерята, а ние заупорствахме. За един час фанахме неколко морунажчета, но мисълта за това какви ли ги вършат ония с изстудената ракия не ни даваха мира, та изтеглихме мамката и газ наобратно.
Снимки от подготовката и последвалата галавечер ще намерите в темата на Кирето, аз бях прекалено зает да дегустирам за да снимам.
Ама много хубаво беше. Голем купон се получи, замалко да посрещнем зората, ма изпопадахме под масата и един по един се оттеглихме по къщурките. Аз лично не помня как.
Ставането сутринта бе мисия почти невъзможна. Все пак некак си се надигнах и почти лазейки се добрах до брега. Ма голема мъка казвам ви...
Погледнах безпомощно въдиците си, немах сили да ги презаметна. Теглих им една и ги зарязах въпреки увещанията на останалите, че стръвта ми вече отдавна е изядена от лакомите попчета. Метнах едно кафе, после и един редбул и ми просветна малко. Толкова, колкото да фокусирам шишето с бира и да го награбя без да го разлея. Въдиците тъй си останаха...
А то се оказа, че поповете некакси случайно са пропуснали стръвта ми и...
Вече можех спокойно да си пия, риболова е успешен.
На некого му хрумна прекрасната идея да пренесем масата усреди реката и естествено го направихме.
Емо, верен на природата си, реши и барбекю да пали насреди реката и усилено заспориха с вечната опозиция Кирето относно идеята гори ли огин у водата:
Е па запали го, бре!:
А Киро го намусен гледа:
Много мрази да не е прав тоа човек,гаче ли е даскал
И кат се завъртяха пак едни пържоли, шишове, салати... за ракиите и бирите дума нема да отварям, че банален ставам вече... Големо едене падна...
Едва се дигнах от масата, че требеше да си ходим.
Тая мрена на снимката е половината на Биско, че той ми слага стръвта, че на мене нещо ми трепереха ръцете, що ли тъй...
В заключение искам поименно да благодаря на всички домакини:
На Кирето за перфектната организация и за лукчетата,
На Марио, че ми се връзваше на пияния акъл да ме разкарва с мамки да ловя по цялата река,
На Калоян за съветите за монтажите и дунавските олова,
На Биско, че ми закача стръвите и си извади въдицата за да заметна аз
На Байко, че ни запази перфектното място,
На Емо... за всичко
Пичове, горд съм, че мога да се нарека ваш приятел!
Благодаря ве за прекрасното откриване и ... скоро пак ша дода
И за край на разказчето:
и един натюрморт с риба:
Повлачили се едни огромни мътни води, идещи от Европата чак. Де сме тръгнали нии пустите балканци с тая европейска работа да се мерим. Ма юнаци сме, на Дунава ще откриваме. Нас водата ни не плаши.
...Айде отначало... От неколко дни следя сайтовете и новинарските емисии, откъдето разни красиви девойчета или плешиви метеоролози и други такива ...оролози ме убеждаваха, че Дунава не бил подходящ не само за риболов ами и наблизо да се мяркаш даже. Да бе да, не могат ме уплаши.
Не можах да заспя от напрежение и позвъняването от Емо ме завари още буден. Набързо натоварихме багажите в колата и поехме низ горите тирилейски, баш към най-северозапада, първи да посрещнем големите води , де половин Европа уплашиха.
В шеги и планове за бъдещи риболови пътя вървеше гладко, като по германска магистрала. Може би щото в тъмното дупките се не видеха и прелитахме над тях. Въпреки всичко не препоръчвам на никой да минава през околовръстното на Враца.
Таквизи дупки са се изтъпанчили насреди пътя, че човек една снимка не може да сътвори като хората:
Те, опитах се прочутите врачански скали да снимам, ма кат тръсна и ойде фокуса на едно дърво.
На Ботевград преди това обаче бе по добре. Пуснала се една мъгла, не мое ни дупки ни нищо да видиш.
Даже и каки на промоция се не виждаха. Само един чакал стреснато се стрелна пред колата, ма не съм сигурен заради мъглата, може и магистрална кака да е била. Рошава и чорлава след цяла нощ по шофьорските кабини, човек преспокойно може с чакал да я обърка.
Пристигаме на Дунава, а там вече работата сериозна. Хората масата сложили и гости чакат, а те закъсняват.
Те го Киро къф са е намръщил, ракията се стоплила:
набързо метнах две въдици в реката и ги зарязах. Масата чакаше.
Емо вече се бе разшетал и внасяше своя дял, а на мене чашата ми вече беха напълнили:
И кат се застъпиха едни ракии... малеиииии. Чак на Киро пот му изби по носа:
Добре, че ни напече по едно време та се поспряхме, малко место за вечерния сеанс да оставим.
В пияния ми акъл дойде идеята да ловим с мамка. То бряг няма, мамка ша замятаме. Ма евала им правя на пичовете, веднага ми влезнаха у положението и настроението.
Метнахме се в двете лодки и поехме на неколко километра срещу течението, скобари да дирим
Те на Киро парахода, с Калоян-капитан и боцман Емо:
Снимка на нашето корито нема, че ме бе фанало далекогледството от толкоз ракия по никое време, та не моех да фокусирам наблизо.
Проверихме тук:
и тук:
навсякъде пипнахме, ама нема ни бряг ни пък дъно.
Ама те пред тия скали красотни решихме да упорстваме.
Вързахме се за стърчащия от водата връх на една върба и заметнахме мамката.
Местото обаче се оказа малко та единия кораб се върна в лагера да подготвя менюто за примавечерята, а ние заупорствахме. За един час фанахме неколко морунажчета, но мисълта за това какви ли ги вършат ония с изстудената ракия не ни даваха мира, та изтеглихме мамката и газ наобратно.
Снимки от подготовката и последвалата галавечер ще намерите в темата на Кирето, аз бях прекалено зает да дегустирам за да снимам.
Ама много хубаво беше. Голем купон се получи, замалко да посрещнем зората, ма изпопадахме под масата и един по един се оттеглихме по къщурките. Аз лично не помня как.
Ставането сутринта бе мисия почти невъзможна. Все пак некак си се надигнах и почти лазейки се добрах до брега. Ма голема мъка казвам ви...
Погледнах безпомощно въдиците си, немах сили да ги презаметна. Теглих им една и ги зарязах въпреки увещанията на останалите, че стръвта ми вече отдавна е изядена от лакомите попчета. Метнах едно кафе, после и един редбул и ми просветна малко. Толкова, колкото да фокусирам шишето с бира и да го награбя без да го разлея. Въдиците тъй си останаха...
А то се оказа, че поповете некакси случайно са пропуснали стръвта ми и...
Вече можех спокойно да си пия, риболова е успешен.
На некого му хрумна прекрасната идея да пренесем масата усреди реката и естествено го направихме.
Емо, верен на природата си, реши и барбекю да пали насреди реката и усилено заспориха с вечната опозиция Кирето относно идеята гори ли огин у водата:
Е па запали го, бре!:
А Киро го намусен гледа:
Много мрази да не е прав тоа човек,гаче ли е даскал
И кат се завъртяха пак едни пържоли, шишове, салати... за ракиите и бирите дума нема да отварям, че банален ставам вече... Големо едене падна...
Едва се дигнах от масата, че требеше да си ходим.
Тая мрена на снимката е половината на Биско, че той ми слага стръвта, че на мене нещо ми трепереха ръцете, що ли тъй...
В заключение искам поименно да благодаря на всички домакини:
На Кирето за перфектната организация и за лукчетата,
На Марио, че ми се връзваше на пияния акъл да ме разкарва с мамки да ловя по цялата река,
На Калоян за съветите за монтажите и дунавските олова,
На Биско, че ми закача стръвите и си извади въдицата за да заметна аз
На Байко, че ни запази перфектното място,
На Емо... за всичко
Пичове, горд съм, че мога да се нарека ваш приятел!
Благодаря ве за прекрасното откриване и ... скоро пак ша дода
И за край на разказчето:
и един натюрморт с риба:
