Бой по платиките
Публикувано на: Сря Юни 23, 2010 8:46 pm
Ма т'ва сме много странно племе рибарите...
След адския порой който ме пра в продължение на няколко часа на една от милионите пъстървови реки в България в неделя, та се наложи даже да си пускам парното в колата, за да се стопля и да пия превантивно хапове вечерта, ми трябваше само един ден за да забравя всички тези несгоди и пак да ми се приходи за риба.
Малко увещания от един мераклия, кандидат риболовец в понеделник и се навих да пробваме платиките на Искъра във вторник.
На моя мераклия не му се ставаше рано сутринта тъй, че тръгнахме към осем. Безумно късно според мен, опасявах се, че горе ще е лудница и нема да има къде да заметнем. Оказа се, че не съм прав, дали заради световното или заради черните облаци над Рила , но хора почти нямаше.
Ма да карам по ред...
Та тръгнахме към осем и със спиранията за стръв, за ядене, за хапче за зъбобол (че ме е подхванал един зъб, понякога риба не ми се лови чак от болка), за задължителното кафе на спътника ми, че тъй бил свикнал, около десет и половина най-накрая се изтипосахме на язовира.
Удивително, но горе до пътя имаше паркирана само една кола, което доста ме притесни. Има нещо гнило в (Дания) Искъра, както е казал Великият Шекспир.
Натоварихме се като магарета с багажите и се спуснахме към водата. А там изненада. Толкова спокоен никога не съм го виждал тоя язовир:
Блеснала се една вода като огледало за облаците отгоре, които бързайки да не пропуснат далаверата, са се скупчили отгоре и подобно на малки деца, се кривят и заемат причудливи форми. Около водата пък, подобно на рамка около огледалото, се обрамчила една пищна зеленина, чак неудобно да му стане на човек къде се навира в тая красота природна да разваля пейзажа.
Не стигат тея красоти ами и почти няма рибари. Само няколко човека с намусени физиономии са пръснати по брега и нехаещи за красотата наоколо втренчено са впили погледи в скучаещите плувки.
Приближавам се към най-близкия и го питам как е. Колегата намусено ме погледна и с половин уста сподели че такъв каръшки ден не бил имал. Само 4 платички бил уловил от сутринта. А миналия ден колко риба ловели хората...
Огледах се около него и забелязах малка кофичка с някаква бърканица на дъното. Явно захранката. Вперих поглед и към останалите колеги в далечината и установих, че и при тях липсват следи от захранка. Вътрешно се усмихнах и даже успокояващо намигнах на спътника си , който се бе притеснил от изказването на колегата.
Заехме място на около двайсетина метра от скучаещия колега. Сложих сондата и заметнах. Набързо намерих малка площадка на седем, осем метра пред мен, на дълбочина от 4,50 метра. Идеалното място за лов с болото. Нямаше да се налага да слагам подвижни плувки и т.н.
Време бе да забъркам манджата.
От предната вечер бях запарил няколко кила кюспе с прибавено вътре половинка жито, шепа ленени семена и шепа коноп.
Изсипах ги в кофата и добавих още две кила едросмляна царевица. Основата ми бе готова. Време е за миризмите.
-Пакет от 5 килограма "Трапер" за "Шаран, лин и каракуда"
- Едно кило "Бисквита шоколад"
- половин пакетче ароматизатор на МВДЕ "Карамел"
-половин пакет "Млян коноп"
- Сто грама "Кокосови стърготини"
-Сто грама "Шоколадови пръчици"
- половинка изпънат бял червей
- две шепи кастери
Смесих всичко това и получих една ароматна смес от която чак на мен ми идеше да захапя.
Набързо метнах десетина топки портокалки на избраното място и се заех да правя въдиците. Бях решил да ловя с болото и на фидер.
Сложих двадесет грамова хранилка на фидера, повод 40 санта и кука 14-ка. Заметнах го на двайсетина метра встрани и слагайки мартеничка на болото го заметнах и него.
Монтажът ми на него бе: Плувка с топче за платика от 3 грама, основно утежнение от едри сачми, педя под тях дроперче, още педя и още едно. До него микровирбел на който вързах повод 0.10, около 30 санта и кука 14-ка.
Едва що заметнах болото и плувката бавно се надигна. Засечка и първата платика пътуваше към кепа и съответно живарника.
Заметнах пак и след секунди ситуацията се повтори.
Трето замятане, кълване и някак по мощна съпротива отдолу. С много кеф плъзнах в кепа бабата на бабите:
Метнах още три топки захранка и рибите полудяха. Започнаха да взимат още при пропадането. Дърпах риба след риба, колегата също измъкна няколко. Наоколо започна да се чува мърморене, че сме седнали върху рибите, имали сме ебаси и късмета да ги уцелим и други подобни. Явно на никой не му правеше впечатление, че аз хвърлям храна , а те не.
Тъкмо влязох в ритъм и изведнъж небето взе, че се продъни. Ебаси дежавюто:
За секунди бреговете се изпразниха, а ние се принудихме да се скрием под чадъра. Тая ситуация веднага бе преценена като подходяща от един колега, който се намъкна на мястото ми. Застана между двете ни въдици и невъзмутимо заметна. С кви псувни изскочих изпод чадъра не е истина. Чак дъжда като че ли се поуплаши и сякаш стреснат намали силата си. Набързо прогоних натрапника и използвах излизането си под леещите се струй за да подам още няколко топки храна, за да не избягат рибите и да ме чакат.
Дъжда продължи около два часа и за това време още няколко пъти излизах за да храня.
Най-накрая спря. Болото ми обаче бе мокро и кордата адски залепваше да бланката,което правеше невъзможно замятането. Оставих го да позасъхне и използвах времето да закускообядвам, наслаждавайки се на гледката:
Язовира отново се бе изгладил и облаците пак започнаха играта си на муцунки над природното огледало.
Между тях се виждаше ярко синьото, измито и чисто като детска сълза небе, а срамежливо криещото се зад облаците слънце изстрелваше свойте стрели по далечните снежни върхове на Рила. Идилияяяяяяя казвам ви...
Болото ми изсъхна, тъй че можеше вече да започвам с риболова.
Скоро изкарах една платика, после още една. Но нещо не беше както трябва. Интервалите между кълванетата бяха прекалено големи, което ми подсказваше, че ловя случайни платики. Явно бяха омели храната и сега малък брой се въртеше отдолу и обираше последните частици.
Реших да приложа изпитана тактика. Повторно стартово захранване. Още десет топки полетяха във водата , разкъсвайки сякаш заспалата повърхност. Десет минути по късно нещата си дойдоха на мястото. Кълванетата следваха едно след друго. Скоро ми се наложи да извадя още един живарник, защото се притесних, че рибите ще започнат да измират, нагъчкани една в друга. Това бе посрещнато с мърморене от колеги от другата страна на залива, които още бяха капо и скоро огромен ваглер, заметнат отсреща, се приземи на няколко метра зад плувката ми. Скрито се усмихнах и не казах нищо. Рибите бяха събрани плъно върху петното и не мърдаха оттам. Самият аз пробвах на няколко пъти да заметна встрани от петното, ей тъй за проверка, но кълванета нямаше.
Продължих да вадя риби в добро темпо пред скучаещия ваглер на колегите. Ритъма ми се нарушаваше само от честите оплитания на колегата ми, които се налагаше да разплитам. Момчето сега се учи и замятането на дълбочина от четири метра с боло от 4.50, което му бяха продали в магазина, като въдица за язовирски риболов силно го затрудняваше. Освен това той по никакъв начин не искаше да приеме , че платиките кълват с повдигане и упорито чакаше потапяне на плувката, игнорирайки всякакви такива глупости като надигане на плувката и повеждане встрани
По едно време риболова взе да ми поомръзва, а и привърших захранката тъй че реших да приключваме.
Извадих живарниците и се изумих колко риба има в тях:
На око около 30-35 кила. Повече от отлично за петте часа същински риболов.
Преобладаваха платики около 300-500 грама и десетина около 0.800 до кило:
Както и бабата на бабите:
Не рискувах изобщо да надигам главата на кепа с рибата вътре , а направо я обърнах:
За радост повечето от рибите отплуваха. Само седем бройки останаха с обърнати кореми до брега. Те бяха гребнати с кепа и връчени на колегата да ги носи вкъщи, с пожеланието да не се отказва от риболова, щом опита пържена торба с кокали
Получи се перфектен риболов във ритъм. Захранката оказа своето благотворно влияние. То всъщност като се замисля цялата философия в риболова на платика е да я привлечеш на петното и да съумееш да я задържиш. Но пък е единствената едра риба, която може да се лови в ритъм, тъй, че смятам и занапред да продължавам да я моря.
След адския порой който ме пра в продължение на няколко часа на една от милионите пъстървови реки в България в неделя, та се наложи даже да си пускам парното в колата, за да се стопля и да пия превантивно хапове вечерта, ми трябваше само един ден за да забравя всички тези несгоди и пак да ми се приходи за риба.
Малко увещания от един мераклия, кандидат риболовец в понеделник и се навих да пробваме платиките на Искъра във вторник.
На моя мераклия не му се ставаше рано сутринта тъй, че тръгнахме към осем. Безумно късно според мен, опасявах се, че горе ще е лудница и нема да има къде да заметнем. Оказа се, че не съм прав, дали заради световното или заради черните облаци над Рила , но хора почти нямаше.
Ма да карам по ред...
Та тръгнахме към осем и със спиранията за стръв, за ядене, за хапче за зъбобол (че ме е подхванал един зъб, понякога риба не ми се лови чак от болка), за задължителното кафе на спътника ми, че тъй бил свикнал, около десет и половина най-накрая се изтипосахме на язовира.
Удивително, но горе до пътя имаше паркирана само една кола, което доста ме притесни. Има нещо гнило в (Дания) Искъра, както е казал Великият Шекспир.
Натоварихме се като магарета с багажите и се спуснахме към водата. А там изненада. Толкова спокоен никога не съм го виждал тоя язовир:
Блеснала се една вода като огледало за облаците отгоре, които бързайки да не пропуснат далаверата, са се скупчили отгоре и подобно на малки деца, се кривят и заемат причудливи форми. Около водата пък, подобно на рамка около огледалото, се обрамчила една пищна зеленина, чак неудобно да му стане на човек къде се навира в тая красота природна да разваля пейзажа.
Не стигат тея красоти ами и почти няма рибари. Само няколко човека с намусени физиономии са пръснати по брега и нехаещи за красотата наоколо втренчено са впили погледи в скучаещите плувки.
Приближавам се към най-близкия и го питам как е. Колегата намусено ме погледна и с половин уста сподели че такъв каръшки ден не бил имал. Само 4 платички бил уловил от сутринта. А миналия ден колко риба ловели хората...
Огледах се около него и забелязах малка кофичка с някаква бърканица на дъното. Явно захранката. Вперих поглед и към останалите колеги в далечината и установих, че и при тях липсват следи от захранка. Вътрешно се усмихнах и даже успокояващо намигнах на спътника си , който се бе притеснил от изказването на колегата.
Заехме място на около двайсетина метра от скучаещия колега. Сложих сондата и заметнах. Набързо намерих малка площадка на седем, осем метра пред мен, на дълбочина от 4,50 метра. Идеалното място за лов с болото. Нямаше да се налага да слагам подвижни плувки и т.н.
Време бе да забъркам манджата.
От предната вечер бях запарил няколко кила кюспе с прибавено вътре половинка жито, шепа ленени семена и шепа коноп.
Изсипах ги в кофата и добавих още две кила едросмляна царевица. Основата ми бе готова. Време е за миризмите.
-Пакет от 5 килограма "Трапер" за "Шаран, лин и каракуда"
- Едно кило "Бисквита шоколад"
- половин пакетче ароматизатор на МВДЕ "Карамел"
-половин пакет "Млян коноп"
- Сто грама "Кокосови стърготини"
-Сто грама "Шоколадови пръчици"
- половинка изпънат бял червей
- две шепи кастери
Смесих всичко това и получих една ароматна смес от която чак на мен ми идеше да захапя.
Набързо метнах десетина топки портокалки на избраното място и се заех да правя въдиците. Бях решил да ловя с болото и на фидер.
Сложих двадесет грамова хранилка на фидера, повод 40 санта и кука 14-ка. Заметнах го на двайсетина метра встрани и слагайки мартеничка на болото го заметнах и него.
Монтажът ми на него бе: Плувка с топче за платика от 3 грама, основно утежнение от едри сачми, педя под тях дроперче, още педя и още едно. До него микровирбел на който вързах повод 0.10, около 30 санта и кука 14-ка.
Едва що заметнах болото и плувката бавно се надигна. Засечка и първата платика пътуваше към кепа и съответно живарника.
Заметнах пак и след секунди ситуацията се повтори.
Трето замятане, кълване и някак по мощна съпротива отдолу. С много кеф плъзнах в кепа бабата на бабите:
Метнах още три топки захранка и рибите полудяха. Започнаха да взимат още при пропадането. Дърпах риба след риба, колегата също измъкна няколко. Наоколо започна да се чува мърморене, че сме седнали върху рибите, имали сме ебаси и късмета да ги уцелим и други подобни. Явно на никой не му правеше впечатление, че аз хвърлям храна , а те не.
Тъкмо влязох в ритъм и изведнъж небето взе, че се продъни. Ебаси дежавюто:
За секунди бреговете се изпразниха, а ние се принудихме да се скрием под чадъра. Тая ситуация веднага бе преценена като подходяща от един колега, който се намъкна на мястото ми. Застана между двете ни въдици и невъзмутимо заметна. С кви псувни изскочих изпод чадъра не е истина. Чак дъжда като че ли се поуплаши и сякаш стреснат намали силата си. Набързо прогоних натрапника и използвах излизането си под леещите се струй за да подам още няколко топки храна, за да не избягат рибите и да ме чакат.
Дъжда продължи около два часа и за това време още няколко пъти излизах за да храня.
Най-накрая спря. Болото ми обаче бе мокро и кордата адски залепваше да бланката,което правеше невъзможно замятането. Оставих го да позасъхне и използвах времето да закускообядвам, наслаждавайки се на гледката:
Язовира отново се бе изгладил и облаците пак започнаха играта си на муцунки над природното огледало.
Между тях се виждаше ярко синьото, измито и чисто като детска сълза небе, а срамежливо криещото се зад облаците слънце изстрелваше свойте стрели по далечните снежни върхове на Рила. Идилияяяяяяя казвам ви...
Болото ми изсъхна, тъй че можеше вече да започвам с риболова.
Скоро изкарах една платика, после още една. Но нещо не беше както трябва. Интервалите между кълванетата бяха прекалено големи, което ми подсказваше, че ловя случайни платики. Явно бяха омели храната и сега малък брой се въртеше отдолу и обираше последните частици.
Реших да приложа изпитана тактика. Повторно стартово захранване. Още десет топки полетяха във водата , разкъсвайки сякаш заспалата повърхност. Десет минути по късно нещата си дойдоха на мястото. Кълванетата следваха едно след друго. Скоро ми се наложи да извадя още един живарник, защото се притесних, че рибите ще започнат да измират, нагъчкани една в друга. Това бе посрещнато с мърморене от колеги от другата страна на залива, които още бяха капо и скоро огромен ваглер, заметнат отсреща, се приземи на няколко метра зад плувката ми. Скрито се усмихнах и не казах нищо. Рибите бяха събрани плъно върху петното и не мърдаха оттам. Самият аз пробвах на няколко пъти да заметна встрани от петното, ей тъй за проверка, но кълванета нямаше.
Продължих да вадя риби в добро темпо пред скучаещия ваглер на колегите. Ритъма ми се нарушаваше само от честите оплитания на колегата ми, които се налагаше да разплитам. Момчето сега се учи и замятането на дълбочина от четири метра с боло от 4.50, което му бяха продали в магазина, като въдица за язовирски риболов силно го затрудняваше. Освен това той по никакъв начин не искаше да приеме , че платиките кълват с повдигане и упорито чакаше потапяне на плувката, игнорирайки всякакви такива глупости като надигане на плувката и повеждане встрани
По едно време риболова взе да ми поомръзва, а и привърших захранката тъй че реших да приключваме.
Извадих живарниците и се изумих колко риба има в тях:
На око около 30-35 кила. Повече от отлично за петте часа същински риболов.
Преобладаваха платики около 300-500 грама и десетина около 0.800 до кило:
Както и бабата на бабите:
Не рискувах изобщо да надигам главата на кепа с рибата вътре , а направо я обърнах:
За радост повечето от рибите отплуваха. Само седем бройки останаха с обърнати кореми до брега. Те бяха гребнати с кепа и връчени на колегата да ги носи вкъщи, с пожеланието да не се отказва от риболова, щом опита пържена торба с кокали
Получи се перфектен риболов във ритъм. Захранката оказа своето благотворно влияние. То всъщност като се замисля цялата философия в риболова на платика е да я привлечеш на петното и да съумееш да я задържиш. Но пък е единствената едра риба, която може да се лови в ритъм, тъй, че смятам и занапред да продължавам да я моря.
як репортаж както винаги придружен с хубави рибоци. 
Браво за излета