Съвместен с приятели
Публикувано на: Пон Юли 19, 2010 8:22 am
Излета беше заплануват още в началото на седмицата, но до последно имахме колебания за язовирът, който ще посетим този уикенд. В крайна сметка решението беше взето в четвъртък и дестинацията беше определена - един изстрадал с годините водоем от арендатори и бракониерски набези, който с времето загуби популярност и бива все по-рядко посещаван от любители риболовци. От една страна спокойствието и релакса бяха гарантирани, но липсата на достоверно инфо за активността на рибата там, не ни караше да бъдем особено обнадеждени.
Поройният дъжд, който се изсипа в петък следобед допълнително усложни ситуацията с проходимостта до избраното място, но връщане назад нямаше. Достигнахме донякъде с колите и от там поехме пеша:
Липсата на човешко присъствие и невероятната красота около гьолчето ни вдъхна допълнително сили и настроение. Лагера беше построен за минути, салатите бяха нарязани и мръвките хвърлени на барбекюто. Удоволствието от това да бъдеш сред приятели на чист въздух беше неповторимо.




Ентусиазиран и зареден с енергия, още преди изгрев слънце бях на линия и подредих работното място.
Основната стръв и подхранка беше сладката царевица и вареното жито.Червеите бяха безполезни, поради масираното присъствие на слънчева рибка във водоема:
Измина повече от два часа от първоначалното захранване, но нямаше никаква индикация за наличие на риба пред мен. Останалите не бързаха с построяването на линиите за риболов и тактически изчакваха "ранобудния съгледвач". Отчаянието беше започнало да ме обхваща, когато плувката леко се надигна и пое встрани. Засякох мигновено и осмицата се сгъна под тласъците на едра каракуда. Началото беше дадено и риболовът потръгна с пълна сила:









Крайният резултат в неделя следобед беше повече от задоволителен, въпреки самоволното напускане на близо 10кг. каракуда от единия живарник
:


Отделихме по няколко риби за консумация, а останалите поеха към родния си дом:


Получи се един незабравим риболовен уикенд, с много емоции и смях.
В края искам само да изкажа голямата си благодарност и възхищение към ето това девойче:

Без нея излетът нямаше да е същият. Неотразима както с кулинарните си умения, така и в боравенето с директния телескоп. Абе, красотата ще спаси света, както казват хората
Поройният дъжд, който се изсипа в петък следобед допълнително усложни ситуацията с проходимостта до избраното място, но връщане назад нямаше. Достигнахме донякъде с колите и от там поехме пеша:

Липсата на човешко присъствие и невероятната красота около гьолчето ни вдъхна допълнително сили и настроение. Лагера беше построен за минути, салатите бяха нарязани и мръвките хвърлени на барбекюто. Удоволствието от това да бъдеш сред приятели на чист въздух беше неповторимо.




Ентусиазиран и зареден с енергия, още преди изгрев слънце бях на линия и подредих работното място.
Основната стръв и подхранка беше сладката царевица и вареното жито.Червеите бяха безполезни, поради масираното присъствие на слънчева рибка във водоема:

Измина повече от два часа от първоначалното захранване, но нямаше никаква индикация за наличие на риба пред мен. Останалите не бързаха с построяването на линиите за риболов и тактически изчакваха "ранобудния съгледвач". Отчаянието беше започнало да ме обхваща, когато плувката леко се надигна и пое встрани. Засякох мигновено и осмицата се сгъна под тласъците на едра каракуда. Началото беше дадено и риболовът потръгна с пълна сила:









Крайният резултат в неделя следобед беше повече от задоволителен, въпреки самоволното напускане на близо 10кг. каракуда от единия живарник



Отделихме по няколко риби за консумация, а останалите поеха към родния си дом:


Получи се един незабравим риболовен уикенд, с много емоции и смях.
В края искам само да изкажа голямата си благодарност и възхищение към ето това девойче:

Без нея излетът нямаше да е същият. Неотразима както с кулинарните си умения, така и в боравенето с директния телескоп. Абе, красотата ще спаси света, както казват хората
