На Велека за една седмица
Публикувано на: Пон Юли 19, 2010 12:00 pm
Привет и от мен, колеги!
Доста планове бяха направени и до последно тръпнах да не изскочи някой черен котарак и да ми строши заплануваната седмица край Велека, но за мой късмет Събота по обед (3 Юли) дробовете ми усетиха благодатта на Странджа планина и на Великата Велека. Няколко минутки преди моста на Синеморец ми бяха достатъчни да ме заредят с нова порция енергия, бързо разтоварване на багажите и бегом у гората за следобеден релакс и разузнаване. Хората нямаха кой знае каква слука, но местата бяха набелязани и следващата сутрин в 6 бях на позиция - на около километър навътре в гората. Като за първи ден не се представих достатъчно добре, няколко от местните рибета на сладка царевичка (които така и не разбрах лупавец ли са или не, но май са просто някакво мелезче между морунаж и кефал по мое скромно мнение), уклей като за сефте на бял и няколко каракудки.
На следващия ден ставането беше доста по-ранно, неописуемо е удоволствието от няколко глътки ароматно кафе на фона на бавно пробуждащото се от нощта море и дебелия Странджански ясник ... И за да бъда възможно най-щастлив от този миг няколко делфинчета ми казаха добро утро на около 300 метра от брега. Да, фотото не беше в ръката ми, но за фотото по-късно ще стане дума. И така, след няколко блажени глътки от дъхавото кафе беше ред на Велека. Тази утрин реших да пробвам широката част на реката след моста. Сравнително добро място с прилична дълбочина от около 2 метра, водорасли вдясно от мен и добра сянка. Захранване, разпъване на директния трепач и един мач и се започна. Мача на сладка царевица, директния на бял - на сладката царевица започнаха да излизат местните рибета (да ги нарека лупавци, макар да не са според мен) в приличен размер около 30-тина см, а на бял си даваше добре каракуда и нито един уклей. Риболовът вървеше доста прилично, завъртя се едра каракуда, която изгони явно лупавците и на царевица извадих няколко екземпляра около половинка и безброй шамарчета. На белия започна да излиза уклей и го пенсионирах (без това имам право само на 1 въдица). Денят до обед се извъртя като един миг, а аз бях определено удовлетворен от риболова.
Третият ден - с две думи го характеризирам като най-интересния. Ранно ставане на зазоряване, няколко глътки свеж Странджански въздух, няколко взирания в утринното море (делфините ги нямаше тази сутрин) и бегом към Велека. А там ме посрещна и първата за деня изненада - под моста и около него беше лудница, паркинг от над 20 коли, палатка до палатка ... кофти! Нарамих снаряжението и поех по реката в посока устието. Всяко едно място беше заето от биваци, което започна да ме притеснява - какъв ден беше не зная, но явно имаше някакви рокерски сбирки, понеже навътре гората беше щурмувана от безчет байкове. То това добре, ама аз за риба съм дошъл ... помръкна ми кефа от тишината, оставаше последна надежда за последното възможно място дълбоко в шаварите в дъното на пътчето от страната на реката. Облекчение настана на душата рибарска след като това бе единственото свободно място - доста кално, но определено много перспективно. Просека от 10-тина метра между плътните шавари и дълбочина от над 2 метра на 7-8 метра от брега - прекрасно! Бях си подготвил сам захранката от едро смляна царевица, конопено семе, кюспе и ароматизатор ванилия, чинни накисната от предната вечер в топла водица. Бързо захранване и замятане на два мача - бях решил да ловя само на царевица този ден. Едната бе метната на около 30 метра, а другата бе в захраненото петно точно до шавара. Половин час никаква активност, но за сметка на това Велека бе толкова красива ... а морския кефал през цялото време се кефеше дори повече от мен на Велека и екземпляри от над кило постоянно играеха в близост до отсрещния бряг. Докато се наслаждавах на красотата около мен върхът на далечно заметнатия мач се сви и тръгна към водата - опаааа, приятен напън отсреща и в ръцете ми се озова прекрасен лупавец. Бързо откачане и моментално във водата. Ентусиазмът отново се завърна и имаше закакво - в серия от около 15-тина минутки се вадеха все един калибър адски борбени лупавци около 40см на сладка царевица, ваденето на които си беше достатъчно голямо удоволствие. В този миг реших да сменя стръвта на близкия ваглер - пробвах на стара вкисната царевица, но не даде резултат, затова и там сложих от сладката консервирана. И се започна истинско шоу - едри лупавци и каракуди се редуваха една след друга, а моя милост не знаеше на кой свят се намира от кеф. Чудех се дали съм в леглото и сънувам или наистина съм на брега на Великата Велека, когато една доста добре поддържана водна змия ме пробуди от съня ми, явно беше решила, че съм интересен за нея и се наложи да се разправя с нея. Но шоуто продължи с все сила - събраха се дребни шаранчета (шамарчета), които няма да ви казвам какъв кеф ми доставяха да виждам, че се намират в добро състояние сред водната шир на Велека. Дано колегите ги запазят! Дойде ред и на по-хубавата риба - бързо поемане на стръвта и бегом към шавара, засечка и върха се сгъна ... ха сега де... кепа е в колата, а тя на 800 метра от мен ... поиграх си доста с приятелчето на куката и в един миг се показа лимонено жълтото коремче на едно прекрасно шаранче, което успях да приплъзна до брега. Моментално с все още трепереща от вълнение, кална ръка посегнах за фотото и ето я поредната изненада - матрицата му се е преебала ... засечка! Телефона обаче си е вред, бързи няколко снимки, целувка и бегом във водата. След по-малко от 5 минути го последва същия калибър каракуда - досега не бях ловил на Велека рибета такъв калибър ... целият бях в кал и тиня, но някакви успях да щракна и нейно величество каракудата и пак обратно във водата. До края на този риболов имах над 10 едри каракуди около половика, над 20 наистина едри лупавци, доста шраранчета - шамарчета, едно по-едро шаранче и едрата каракуда. Всичко бе моментално пускано във водата без да се губи секунда, затова накуп не мога да ви покажа целия улов, но не това е най-важното. Такъв риболов не бях имал на Великата Велека никога. Кеф ли - този ден осъзнах какво значи кеф - прекрасно място, дива река, едра риба и невероятна природа ... думите бледнеят, затова ще продължа и завърша с няколко снимки, за чието качество се извинявам, но като ми се прецака фотото, телефона ми се притече на помощ.
С две думи, очакванията ми от Великата Велека не само се оправдаха, а и бяха доста сериозно надминати. Невероятен кеф, удоволствие и релакс. И една голяма молба към всички вас, които посещавате Велека - нека опазим дребните шаранчета и нека НЕ си оставяме отпадъците сред природата. Няма да казвам колко боклук съм събрал пътьом...
Ето и снимките - малко, но от сърце
Дано всеки от вас успее да изпита това удоволствие, което аз имах честта да изпитам сред Великата Велека и в дебрите на Странджа планина, колеги!
Доста планове бяха направени и до последно тръпнах да не изскочи някой черен котарак и да ми строши заплануваната седмица край Велека, но за мой късмет Събота по обед (3 Юли) дробовете ми усетиха благодатта на Странджа планина и на Великата Велека. Няколко минутки преди моста на Синеморец ми бяха достатъчни да ме заредят с нова порция енергия, бързо разтоварване на багажите и бегом у гората за следобеден релакс и разузнаване. Хората нямаха кой знае каква слука, но местата бяха набелязани и следващата сутрин в 6 бях на позиция - на около километър навътре в гората. Като за първи ден не се представих достатъчно добре, няколко от местните рибета на сладка царевичка (които така и не разбрах лупавец ли са или не, но май са просто някакво мелезче между морунаж и кефал по мое скромно мнение), уклей като за сефте на бял и няколко каракудки.
На следващия ден ставането беше доста по-ранно, неописуемо е удоволствието от няколко глътки ароматно кафе на фона на бавно пробуждащото се от нощта море и дебелия Странджански ясник ... И за да бъда възможно най-щастлив от този миг няколко делфинчета ми казаха добро утро на около 300 метра от брега. Да, фотото не беше в ръката ми, но за фотото по-късно ще стане дума. И така, след няколко блажени глътки от дъхавото кафе беше ред на Велека. Тази утрин реших да пробвам широката част на реката след моста. Сравнително добро място с прилична дълбочина от около 2 метра, водорасли вдясно от мен и добра сянка. Захранване, разпъване на директния трепач и един мач и се започна. Мача на сладка царевица, директния на бял - на сладката царевица започнаха да излизат местните рибета (да ги нарека лупавци, макар да не са според мен) в приличен размер около 30-тина см, а на бял си даваше добре каракуда и нито един уклей. Риболовът вървеше доста прилично, завъртя се едра каракуда, която изгони явно лупавците и на царевица извадих няколко екземпляра около половинка и безброй шамарчета. На белия започна да излиза уклей и го пенсионирах (без това имам право само на 1 въдица). Денят до обед се извъртя като един миг, а аз бях определено удовлетворен от риболова.
Третият ден - с две думи го характеризирам като най-интересния. Ранно ставане на зазоряване, няколко глътки свеж Странджански въздух, няколко взирания в утринното море (делфините ги нямаше тази сутрин) и бегом към Велека. А там ме посрещна и първата за деня изненада - под моста и около него беше лудница, паркинг от над 20 коли, палатка до палатка ... кофти! Нарамих снаряжението и поех по реката в посока устието. Всяко едно място беше заето от биваци, което започна да ме притеснява - какъв ден беше не зная, но явно имаше някакви рокерски сбирки, понеже навътре гората беше щурмувана от безчет байкове. То това добре, ама аз за риба съм дошъл ... помръкна ми кефа от тишината, оставаше последна надежда за последното възможно място дълбоко в шаварите в дъното на пътчето от страната на реката. Облекчение настана на душата рибарска след като това бе единственото свободно място - доста кално, но определено много перспективно. Просека от 10-тина метра между плътните шавари и дълбочина от над 2 метра на 7-8 метра от брега - прекрасно! Бях си подготвил сам захранката от едро смляна царевица, конопено семе, кюспе и ароматизатор ванилия, чинни накисната от предната вечер в топла водица. Бързо захранване и замятане на два мача - бях решил да ловя само на царевица този ден. Едната бе метната на около 30 метра, а другата бе в захраненото петно точно до шавара. Половин час никаква активност, но за сметка на това Велека бе толкова красива ... а морския кефал през цялото време се кефеше дори повече от мен на Велека и екземпляри от над кило постоянно играеха в близост до отсрещния бряг. Докато се наслаждавах на красотата около мен върхът на далечно заметнатия мач се сви и тръгна към водата - опаааа, приятен напън отсреща и в ръцете ми се озова прекрасен лупавец. Бързо откачане и моментално във водата. Ентусиазмът отново се завърна и имаше закакво - в серия от около 15-тина минутки се вадеха все един калибър адски борбени лупавци около 40см на сладка царевица, ваденето на които си беше достатъчно голямо удоволствие. В този миг реших да сменя стръвта на близкия ваглер - пробвах на стара вкисната царевица, но не даде резултат, затова и там сложих от сладката консервирана. И се започна истинско шоу - едри лупавци и каракуди се редуваха една след друга, а моя милост не знаеше на кой свят се намира от кеф. Чудех се дали съм в леглото и сънувам или наистина съм на брега на Великата Велека, когато една доста добре поддържана водна змия ме пробуди от съня ми, явно беше решила, че съм интересен за нея и се наложи да се разправя с нея. Но шоуто продължи с все сила - събраха се дребни шаранчета (шамарчета), които няма да ви казвам какъв кеф ми доставяха да виждам, че се намират в добро състояние сред водната шир на Велека. Дано колегите ги запазят! Дойде ред и на по-хубавата риба - бързо поемане на стръвта и бегом към шавара, засечка и върха се сгъна ... ха сега де... кепа е в колата, а тя на 800 метра от мен ... поиграх си доста с приятелчето на куката и в един миг се показа лимонено жълтото коремче на едно прекрасно шаранче, което успях да приплъзна до брега. Моментално с все още трепереща от вълнение, кална ръка посегнах за фотото и ето я поредната изненада - матрицата му се е преебала ... засечка! Телефона обаче си е вред, бързи няколко снимки, целувка и бегом във водата. След по-малко от 5 минути го последва същия калибър каракуда - досега не бях ловил на Велека рибета такъв калибър ... целият бях в кал и тиня, но някакви успях да щракна и нейно величество каракудата и пак обратно във водата. До края на този риболов имах над 10 едри каракуди около половика, над 20 наистина едри лупавци, доста шраранчета - шамарчета, едно по-едро шаранче и едрата каракуда. Всичко бе моментално пускано във водата без да се губи секунда, затова накуп не мога да ви покажа целия улов, но не това е най-важното. Такъв риболов не бях имал на Великата Велека никога. Кеф ли - този ден осъзнах какво значи кеф - прекрасно място, дива река, едра риба и невероятна природа ... думите бледнеят, затова ще продължа и завърша с няколко снимки, за чието качество се извинявам, но като ми се прецака фотото, телефона ми се притече на помощ.
С две думи, очакванията ми от Великата Велека не само се оправдаха, а и бяха доста сериозно надминати. Невероятен кеф, удоволствие и релакс. И една голяма молба към всички вас, които посещавате Велека - нека опазим дребните шаранчета и нека НЕ си оставяме отпадъците сред природата. Няма да казвам колко боклук съм събрал пътьом...
Ето и снимките - малко, но от сърце
Дано всеки от вас успее да изпита това удоволствие, което аз имах честта да изпитам сред Великата Велека и в дебрите на Странджа планина, колеги!
! Това е невероятно място, красиво и рибодайно 
Здраве да е, надявам се тази година още веднъж да успея да отскоча до Синеморец.
