Откачихме.... :) но положително+клипче
Публикувано на: Вто Юли 20, 2010 1:08 am
Много съм уморен,колеги, но и много кефен,така да, още чувам в главата пищенето на сигнализаторите 
Да започна по ред.....
Ходенето по това пусто Гръцко освен че ми носи незабравими риболовни моменти,носи и нещо друго.Приятелства ,и това не обикновени а силни и трайни.За какво става дума,ще ви стане ясно
След неколко телефонски разговори с човек от Гърция,който ни аз го познавах,ни той ме познаваше,като на майтап се уговорихме за съвместен риболов.Договора беше следващия.Той да ме закара на некакъв язовир,кадето имало мноого риба 
До тук всичко звучеше познато-всеки обещaва това,нали...Договора беше за една седмица от като се чухме.Минаха 3-4 дена,приятеля го нема ни под дърво,ни под камък..
А ние с Сокчето готови и желни за риболов на шаран.
Прееба не Гърка-му викам.Какво очакваше-му викам на Сокчето.Обеща ми че ще ме закара за големи шарани в петък,че човека ще патува 150 км от дома си,замо за да не заведе,па щел да се върне че имал работа събота сутрин и щел пак да дойде в събота следобед да ни прави компания.По думите му щеше да кара 600 км само заради нас...а не ни не познава...Прехубаво за да бъде истина нали?
И нали рекох че нигде го нямаше а ние готови за риболов.Да кажа и това че от понеделника до четвъртака му се обадих 5-6 пъти и не ми вдигна.
Четвртък вече мислехме с Сокчето на къде да хванеме,когато ето го Гърка звънка
Разговора започна с големо извинение че не ми се обадил,затова че бил 3 дена за риба без телефон и ме попита дали сме готови.
Ние не да бехме готови..
Веднага уговорка за другия ден и вече всичко беше като що ни обеща.Минахме у дома му,и замислете товари в колата жена му и девет месечното бебе и по 35 градуса тръгна да не носи на язовира.Стигнахме,обикаляхме всички заедно още 2-3 часа да намериме место,което ще ни хареса,и след като намерихме,човека си заведе семейството и каза че на другия ден ще бъде пак тук.
Покъсно ще се завърна пак да казвам за него,щото още не ми се вярва каква жертва направи за нас.
Бехме трима,аз,Сокчето и Дацо.Знаейки оти има шаран,бехме зготвили 20 кг топчета и 12-13 кг царевица.Захранихме и започнахме с чакане.
Ловеше се от некакъв док,тази част от язовира излизаше на едно гратче,а другата му част беше дива.Избрахме гратчето заради хубавите сенки от дебелите дървета.
За 2-3 часа следваше един удар,който не претсказваше таков рибок.Суйнгера благо спадна,докато го оптегах,пак благо спадна и веднага засичане и невероятна борба с една дива риба с която се срещам за първи път-АМУР.За 5-6 минути в кепа се оказа този 14 килограмов хубавец
Пълни с надежи за успешен риболов,легнахме на метри от пръчките.Легнахме,ни никой и не заспа
Вечерта мина без удар.
Сутринта започна с захранване на топчета с кобрите
Едно шаранче ни пожела успешен ден
Докато чакахме големите рибоци,аз си хванах и едно змийче
Аз и Сокчето вече бехме на масата да опитаме чорбата на Дацо
,когато индикатора полудя.Не се ни опитахме да станеме,затова че масата с чорбата щеше да летне в водата За сметка на това Дацо вече я мореше
Десетка
Сокчето си ги хващаше секакви
и едни каракуди мутанти до кило и половина,жалко че не ги снимах...
И се започна...
Ни лошото време не ни развали настроението
а ни софрата
Приятеля вече беше с нас.Дойде с пълен хладилник Амстели и вечерта ни помина екстра интересно чувайки приказки от него за тайните на много нови и неоткрити водоеми там по Гръцко.
И на другия ден вече беше в акция
Па Сокчето
И така еден по еден-всички си правехме кефо с екстра борбените амури
На шарана вече и забравихме..
За целото време местните обикаляха като полудели,не знаеха какво става.Всички беха риболовци ,но...едва ли за цела година се извадили там 2-3 амура Па се започна с преписване рецепти за топчета,летаха бири и кафета от всякаде и даже и се разправаха помежду си кой да седне на нащо место от понеделник като си тръгнеме
Ние и нататък си карахме веселата част от излета
Имаше бура и слънце по едно време
Вече се наближаваше краят на излета.Плана беше да се наспиеме и да си тргнеме рано в понеделника.
Снимка на двама кефни
А и на четирима
Седем парчета,който в понеделник сутрин пред тръгване вече бяха осем
Незабравимо.
Рибите бяха с тегло от 9 до 17 килограма,и с средно тегло от 13,5 кг
От там приятеля не не пусна дома,а право у него на кафе.Кафето се продължи 3 часа в гледане на много трофейни албуми,разговори за следващи риболови,покани за гости с семействата... пич много голям 
Сега една седмица на морето с семейството и след това човека не води в нови авантюри
Да започна по ред.....Ходенето по това пусто Гръцко освен че ми носи незабравими риболовни моменти,носи и нещо друго.Приятелства ,и това не обикновени а силни и трайни.За какво става дума,ще ви стане ясно
След неколко телефонски разговори с човек от Гърция,който ни аз го познавах,ни той ме познаваше,като на майтап се уговорихме за съвместен риболов.Договора беше следващия.Той да ме закара на некакъв язовир,кадето имало мноого риба До тук всичко звучеше познато-всеки обещaва това,нали...Договора беше за една седмица от като се чухме.Минаха 3-4 дена,приятеля го нема ни под дърво,ни под камък..
А ние с Сокчето готови и желни за риболов на шаран.
Прееба не Гърка-му викам.Какво очакваше-му викам на Сокчето.Обеща ми че ще ме закара за големи шарани в петък,че човека ще патува 150 км от дома си,замо за да не заведе,па щел да се върне че имал работа събота сутрин и щел пак да дойде в събота следобед да ни прави компания.По думите му щеше да кара 600 км само заради нас...а не ни не познава...Прехубаво за да бъде истина
нали?И нали рекох че нигде го нямаше а ние готови за риболов.Да кажа и това че от понеделника до четвъртака му се обадих 5-6 пъти и не ми вдигна.
Четвртък вече мислехме с Сокчето на къде да хванеме,когато ето го Гърка звънка
Разговора започна с големо извинение че не ми се обадил,затова че бил 3 дена за риба без телефон
и ме попита дали сме готови.Ние не да бехме готови..
Веднага уговорка за другия ден и вече всичко беше като що ни обеща.Минахме у дома му,и замислете товари в колата жена му и девет месечното бебе и по 35 градуса тръгна да не носи на язовира.Стигнахме,обикаляхме всички заедно още 2-3 часа да намериме место,което ще ни хареса,и след като намерихме,човека си заведе семейството и каза че на другия ден ще бъде пак тук.
Покъсно ще се завърна пак да казвам за него,щото още не ми се вярва каква жертва направи за нас.
Бехме трима,аз,Сокчето и Дацо.Знаейки оти има шаран,бехме зготвили 20 кг топчета и 12-13 кг царевица.Захранихме и започнахме с чакане.
Ловеше се от некакъв док,тази част от язовира излизаше на едно гратче,а другата му част беше дива.Избрахме гратчето заради хубавите сенки от дебелите дървета.
За 2-3 часа следваше един удар,който не претсказваше таков рибок.Суйнгера благо спадна,докато го оптегах,пак благо спадна и веднага засичане и невероятна борба с една дива риба с която се срещам за първи път-АМУР.За 5-6 минути в кепа се оказа този 14 килограмов хубавец
Пълни с надежи за успешен риболов,легнахме на метри от пръчките.Легнахме,ни никой и не заспа
Вечерта мина без удар.
Сутринта започна с захранване на топчета с кобрите
Едно шаранче ни пожела успешен ден
Докато чакахме големите рибоци,аз си хванах и едно змийче
Аз и Сокчето вече бехме на масата да опитаме чорбата на Дацо
,когато индикатора полудя.Не се ни опитахме да станеме,затова че масата с чорбата щеше да летне в водата
За сметка на това Дацо вече я мореше Десетка
Сокчето си ги хващаше секакви
и едни каракуди мутанти до кило и половина,жалко че не ги снимах...
И се започна...
Ни лошото време не ни развали настроението
а ни софрата
Приятеля вече беше с нас.Дойде с пълен хладилник Амстели
и вечерта ни помина екстра интересно чувайки приказки от него за тайните на много нови и неоткрити водоеми там по Гръцко.И на другия ден вече беше в акция
Па Сокчето
И така еден по еден-всички си правехме кефо с екстра борбените амури
На шарана вече и забравихме..
За целото време местните обикаляха като полудели,не знаеха какво става.Всички беха риболовци ,но...едва ли за цела година се извадили там 2-3 амура
Па се започна с преписване рецепти за топчета,летаха бири и кафета от всякаде и даже и се разправаха помежду си кой да седне на нащо место от понеделник като си тръгнеме Ние и нататък си карахме веселата част от излета
Имаше бура и слънце по едно време
Вече се наближаваше краят на излета.Плана беше да се наспиеме и да си тргнеме рано в понеделника.
Снимка на двама кефни
А и на четирима
Седем парчета,който в понеделник сутрин пред тръгване вече бяха осем
Незабравимо.
Рибите бяха с тегло от 9 до 17 килограма,и с средно тегло от 13,5 кг
От там приятеля не не пусна дома,а право у него на кафе.Кафето се продължи 3 часа в гледане на много трофейни албуми,разговори за следващи риболови,покани за гости с семействата...
пич много голям Сега една седмица на морето с семейството и след това човека не води в нови авантюри
