На яз.Доспат до Сърница
Публикувано на: Чет Авг 12, 2010 1:29 pm
И тази година решихме да прекараме десетина дни на Доспат, в едно вилно селище до Сърница - бяхме там преди една година и прекарахме чудесно цяла компания рибари с нашите си “рибарки” – последните всъщност повече красяха масата и ни вдъхновяваха, но и това не е малко!
Риболовните ни успехи обаче тогава бяха повече от скромни, независимо че и с лодка влизахме в язовира, и пробвахме да хвърляме на какво ли не – и накрая ... ето това беше целия ни улов!
Децата ни се смяха и кучето остана гладно!
Тази година не успяхме да се съберем пак всички, но все пак и “сам войнът е войн” – помъкнах всички такъми барабар с лодката, макар че, честно казано, не се надявах особено да хвана нещо - поне да изцапаме тигана. Натоварихме се в колата, взехме и кучето – разбира се, къде без него? – и потеглихме.
Дори и без успешен улов почивката на язовир в Родопите винаги за мен е огромно удоволствие, а любимите ми язовири са Широка поляна и Доспат.
Винаги тръгваме нататък в приповдигнато настроение и даже лошите на места пътища не могат да развалят удоволствието от красивите гледки по пътя.
След като се настанихме първо се поразходихме наоколо, а аз бях нетърпелив да си пробвам късмета. Приготвих въдиците, напомпах лодката и ... напред!
Както и се очакваше – първият опит беше неуспешен, не хванах даже и костурче като оная година – ни-що!
За това пък времето беше чудесно за разходки, а планината – красива както винаги...
... и предлага удоволствия за всеки!
На следващия ден сутринта опитах да хвърлям на плувка от брега. Стръв-
бял червей и царевица и разбира се обилна захранка. Ето какво излезе като за начало:
Ясно е за всички, че привечер бях отново там и скоро се разбра, че за вечеря ще има пържена рибка.
Бързичко из вилното селище се разчу новината , че рибата кълве и рано на другата сутрин, още мъглата не се беше вдигнала, колегите “обсадиха” брега. За всеобщо съжаление обаче се оказа, че празникът е свършил – водата в язовира започна да пада и рибата избяга навътре към дълбокото, оставяйки на брега огорчените рибари да замятат отчаяно и да припсуват, като вадят поредния “слънчак”.
Е, изцапахме тиганите още няколко пъти с дребни червеноперки и каракуди, но повече в името на идеята, отколкото че си струваше.
Но за това пък разходката с лодка наистина си заслужаваше! От лодката насред язовира панорамата към брега задържа дъха – жалко, че снимките не могат да предадат цялата й красота.
Догодина – живот и здраве – сме отново тук...
Риболовните ни успехи обаче тогава бяха повече от скромни, независимо че и с лодка влизахме в язовира, и пробвахме да хвърляме на какво ли не – и накрая ... ето това беше целия ни улов!
Децата ни се смяха и кучето остана гладно!
Тази година не успяхме да се съберем пак всички, но все пак и “сам войнът е войн” – помъкнах всички такъми барабар с лодката, макар че, честно казано, не се надявах особено да хвана нещо - поне да изцапаме тигана. Натоварихме се в колата, взехме и кучето – разбира се, къде без него? – и потеглихме.
Дори и без успешен улов почивката на язовир в Родопите винаги за мен е огромно удоволствие, а любимите ми язовири са Широка поляна и Доспат.
Винаги тръгваме нататък в приповдигнато настроение и даже лошите на места пътища не могат да развалят удоволствието от красивите гледки по пътя.
След като се настанихме първо се поразходихме наоколо, а аз бях нетърпелив да си пробвам късмета. Приготвих въдиците, напомпах лодката и ... напред!
Както и се очакваше – първият опит беше неуспешен, не хванах даже и костурче като оная година – ни-що!
За това пък времето беше чудесно за разходки, а планината – красива както винаги...
... и предлага удоволствия за всеки!
На следващия ден сутринта опитах да хвърлям на плувка от брега. Стръв-
бял червей и царевица и разбира се обилна захранка. Ето какво излезе като за начало:
Ясно е за всички, че привечер бях отново там и скоро се разбра, че за вечеря ще има пържена рибка.
Бързичко из вилното селище се разчу новината , че рибата кълве и рано на другата сутрин, още мъглата не се беше вдигнала, колегите “обсадиха” брега. За всеобщо съжаление обаче се оказа, че празникът е свършил – водата в язовира започна да пада и рибата избяга навътре към дълбокото, оставяйки на брега огорчените рибари да замятат отчаяно и да припсуват, като вадят поредния “слънчак”.
Е, изцапахме тиганите още няколко пъти с дребни червеноперки и каракуди, но повече в името на идеята, отколкото че си струваше.
Но за това пък разходката с лодка наистина си заслужаваше! От лодката насред язовира панорамата към брега задържа дъха – жалко, че снимките не могат да предадат цялата й красота.
Догодина – живот и здраве – сме отново тук...
Със страхотни снимки.Няма такава красота.
