За Амур по Дунав
Публикувано на: Съб Авг 14, 2010 2:02 pm
Колеги,вчера се върнах от 8 дневен риболовен излет по река Дунав и веднага искам да споделя преживяванията си.Всичко започна миналата седмица четвъртък 5 август,когато с още трима приятели, запалени риболовци към 11.00 часа изпаднахме на брега на реката.Знаехме,че все още нивото на водата е високо,но изобщо не очаквахме ситуацията на която се натъкнахме.По принцип посещаваме реката в участъка между град Лом и село Ковачица,но сега водата беше толкова висока,че пътя който води до любимите ни места почти беше непроходим.Поумувахме малко и решихме,че щом сме дошли до тук,ще се пробваме.Смело нагазихме в тинята с буса и естествено след около 15 минути се бяхме окопали до праговете.Последва търсене на трактори,джипове и друга високопроходима техника и със задружни усилия и не без безценната помощ на местни хора,след 2 часа теглене и бутане се добрахме до подходящо място за риболов.
Подготвихме лагера и разпънахме такъмите,като водата продължаваше да се качва.Захранихме стабилно с накисната царевица и зачакахме удар.Първият ден си отиде и кълване не последва.Ситуацията се промени на следващия ден по обяд,когато последва мощен удар на една от пръчките и след 10 минутна борба в кепа се оказа 6 килограмов дунавски шаран.На следващия ден всичко се повтори по абсолютно идентичен начин,като резултата беше още един шарко с почти същите размери.Направихме фотосесия на "диваците" и ги привързахме срещу нас.Както подобава в такива случаи,привечер седнахме да отпразнуваме слуката и тогава сякаш от нищото,над реката се изви най-ужасната буря,която съм преживявал сред природата.Започна се с проливен дъжд,ужасни гръмотевици и всичко това гарнирано с ураганен вятър/който е бил по Дунава знае за какъв вятър става на въпрос/.Бурята продължи около час и след като поотмина равносметката беше трагична-около нас цареше пълна разруха.Шатрата ни беше непоправимо разрушена,двете палатки съборени и отвяти на стотина метра из върбалака,една от въдиците просто беше изчезнала от стойката си и впоследствие я извадихме заплетена в храсти на 20 метра във водата,всички провизии и дрехи просто плуваха във вода.Най-лошото обаче тепърва предстоеше и го установихме чак на другия ден-нивото на водата се беше покачило драстично и ни беше отрязало напълно пътя за излизане.Следващите два дена откъм риболов нищо не се получи,водата си беше все така висока,носеше клони и други боклуци и освен някоя и друга щука на блесна,рибата беше изчезнала напълно.Плановете ни бяха да останем на реката до понеделник 9 август и до тогава ни бяха разчетени и провизиите,но тъй като излизането беше невъзможно,се наложи да правим дълги пешеходни преходи до близкото село за храна и вода.Дните си минаваха,водата не се дръпваше,комарите ставаха все по досадни,рибата не кълвеше и работата отиваше на пълен провал.Дойде и четвъртък 12 август/правехме вече цяла седмица на реката/и с радост забелязахме,че водата беше започнала да спада.Поведението на рибите също коренно се промени-точно половин час след като направихме редовната сутрешна захранка рибата сякаш полудя.Започна се някакво щуро мятане и пляскане на едри риби в участъка пред нас и ние затаихме дъх.Времето обаче си минаваше,а кълване нямаше.Дойде обяд,настана страшна жега и ние се изпокрихме под сенките на близките тополи.Бяхме се поодрямали,когато към 13.00 часа дочух звънкане на "бушон".Затичах се към въдиците и видях как на една от пръчките връхчето издайнически потрепваше интензивно и "бушона" прозвънкваше.Стегнах леко аванса и засякох енергично.Последва най-красивото нещо,което съм виждал като риболовец-рибата мощно напъна по течението,разви около 40 метра влакно и направи невероятен скок над водата в цял ръст.Просто гледката беше зашеметяваща-бях закачил едър бял Амур.Забих пръта в хълбока си и започнах да се мъча да спра устрема на рибата и да се опитам да я докарам на удобно за вадене място.Брега пред нас не беше изобщо подходящ за вадене на голяма риба ,защото водата беше заляла малки храсти върбалак и чистия участък беше много малко.Отделно,когато рибата слезе по течението влакното на въдицата пресече влакната на други 4 въдици и положението никак не беше розово.Колегите веднага се заеха да изтеглят пресечените въдици,а аз с енергични движения успях да спра рибата и бавно,но сигурно да я доближавам до плитчините.Точно когато вече си мислех,че владея положението и амура беше докаран на двайсетина метра до брега,той реши че никак не му се излиза на чист въздух,рязко напъна,отпусна аванса и естествено се заби в най-големия върбалак пред нас.Мъчих се да го изкарам с въдицата ,но той не помръдваше от храстите.Работата беше ясна-налагаше се да поплувам.Дадох опънатата въдица на един от колегите и нагазих в реката.Наближих внимателно до храста,но щом ме усети рибата веднага мощно дръпна навътре опъвайки почти до скъсване оплетеното влакно.Веднага хванах кордата и се опитах да я откача от храста,за мое щастие това се получи и рибата не успя да скъса,а разви около 30 метра от влакното на аванс и спря.Поех отново въдицата и както си бях нагазил до кръста във водата започнах да приближавам амура отново да брега,като този път бях твърдо решен да не му позволя да се завре отново в храстите.Рибата бавно излизаше,като този път реши да се разходи нагоре по течението и това и беше голямата грешка-така тя попадаше на чистия участък от брега и аз нямах никакво намерение да пропусна тази възможност.Внимателно работейки с аванса и пръта успях отново да спра устрема му и го насочих към колегите,които вече го чакаха на подходящото място с два кепа.Естествено,по законите на Мърфи,пръв успя да се пробва да го извади колегата с по-малкия и паянтов кеп и след мощно пляскане и шляпане от кепа не ставаше нищо ,а "белчо" беше отново на свобода и на десетина метра пред нас.Втория път,обаче,нещата се промениха в наша полза-рибата явно се измори, влезе в по-здравия кеп и макар че 1/3 от нея изобщо не се събираше в мрежата му,успяхме да я извадим на брега и да я положим в цял ръст на тревата.Чак сега успях да видя истинските и размери и останах,като гръмнат.Пред нас се беше опънал прекрасен бял Амур с дължина 132 см. и тегло 25 килограмa.
2.10 - Забранено е постването на снимки с кървящи риби и брутални касапски сцени.
Митев
За да не се обезличава този уникален излет прилагам модерирана снимка на рибата.
sestrata
Извинявам се,че на част от снимките рибата е малко окървавена,но това се получи от въжето,с което впоследствие я вързахме във водата.А сега малко и за такъма на който успяхме да извадим този прекрасен дунавски екземпляр:
прът:Shakespeare 3.60m
макара: AWA-SHIMA
влакано:AWA-SHIMA 0.45mm
тежест:150 гр.
кука: AWA-SHIMA -/Cutting/ 1/0
за стръв използвахме накисната в ром и мед стара царевица
ваденето на рибата продължи около половин час
За съжаление снимки на шараните не мога да кача,защото при бурята телефона ми се намокри и изгоря.В петък 13 август имахме още един удар,но рибата само разви аванс и се откачи,водата най-после спадна и успяхме да се приберем по живо-по здраво в София.Пожелавам подобна слука на всички колеги!
Подготвихме лагера и разпънахме такъмите,като водата продължаваше да се качва.Захранихме стабилно с накисната царевица и зачакахме удар.Първият ден си отиде и кълване не последва.Ситуацията се промени на следващия ден по обяд,когато последва мощен удар на една от пръчките и след 10 минутна борба в кепа се оказа 6 килограмов дунавски шаран.На следващия ден всичко се повтори по абсолютно идентичен начин,като резултата беше още един шарко с почти същите размери.Направихме фотосесия на "диваците" и ги привързахме срещу нас.Както подобава в такива случаи,привечер седнахме да отпразнуваме слуката и тогава сякаш от нищото,над реката се изви най-ужасната буря,която съм преживявал сред природата.Започна се с проливен дъжд,ужасни гръмотевици и всичко това гарнирано с ураганен вятър/който е бил по Дунава знае за какъв вятър става на въпрос/.Бурята продължи около час и след като поотмина равносметката беше трагична-около нас цареше пълна разруха.Шатрата ни беше непоправимо разрушена,двете палатки съборени и отвяти на стотина метра из върбалака,една от въдиците просто беше изчезнала от стойката си и впоследствие я извадихме заплетена в храсти на 20 метра във водата,всички провизии и дрехи просто плуваха във вода.Най-лошото обаче тепърва предстоеше и го установихме чак на другия ден-нивото на водата се беше покачило драстично и ни беше отрязало напълно пътя за излизане.Следващите два дена откъм риболов нищо не се получи,водата си беше все така висока,носеше клони и други боклуци и освен някоя и друга щука на блесна,рибата беше изчезнала напълно.Плановете ни бяха да останем на реката до понеделник 9 август и до тогава ни бяха разчетени и провизиите,но тъй като излизането беше невъзможно,се наложи да правим дълги пешеходни преходи до близкото село за храна и вода.Дните си минаваха,водата не се дръпваше,комарите ставаха все по досадни,рибата не кълвеше и работата отиваше на пълен провал.Дойде и четвъртък 12 август/правехме вече цяла седмица на реката/и с радост забелязахме,че водата беше започнала да спада.Поведението на рибите също коренно се промени-точно половин час след като направихме редовната сутрешна захранка рибата сякаш полудя.Започна се някакво щуро мятане и пляскане на едри риби в участъка пред нас и ние затаихме дъх.Времето обаче си минаваше,а кълване нямаше.Дойде обяд,настана страшна жега и ние се изпокрихме под сенките на близките тополи.Бяхме се поодрямали,когато към 13.00 часа дочух звънкане на "бушон".Затичах се към въдиците и видях как на една от пръчките връхчето издайнически потрепваше интензивно и "бушона" прозвънкваше.Стегнах леко аванса и засякох енергично.Последва най-красивото нещо,което съм виждал като риболовец-рибата мощно напъна по течението,разви около 40 метра влакно и направи невероятен скок над водата в цял ръст.Просто гледката беше зашеметяваща-бях закачил едър бял Амур.Забих пръта в хълбока си и започнах да се мъча да спра устрема на рибата и да се опитам да я докарам на удобно за вадене място.Брега пред нас не беше изобщо подходящ за вадене на голяма риба ,защото водата беше заляла малки храсти върбалак и чистия участък беше много малко.Отделно,когато рибата слезе по течението влакното на въдицата пресече влакната на други 4 въдици и положението никак не беше розово.Колегите веднага се заеха да изтеглят пресечените въдици,а аз с енергични движения успях да спра рибата и бавно,но сигурно да я доближавам до плитчините.Точно когато вече си мислех,че владея положението и амура беше докаран на двайсетина метра до брега,той реши че никак не му се излиза на чист въздух,рязко напъна,отпусна аванса и естествено се заби в най-големия върбалак пред нас.Мъчих се да го изкарам с въдицата ,но той не помръдваше от храстите.Работата беше ясна-налагаше се да поплувам.Дадох опънатата въдица на един от колегите и нагазих в реката.Наближих внимателно до храста,но щом ме усети рибата веднага мощно дръпна навътре опъвайки почти до скъсване оплетеното влакно.Веднага хванах кордата и се опитах да я откача от храста,за мое щастие това се получи и рибата не успя да скъса,а разви около 30 метра от влакното на аванс и спря.Поех отново въдицата и както си бях нагазил до кръста във водата започнах да приближавам амура отново да брега,като този път бях твърдо решен да не му позволя да се завре отново в храстите.Рибата бавно излизаше,като този път реши да се разходи нагоре по течението и това и беше голямата грешка-така тя попадаше на чистия участък от брега и аз нямах никакво намерение да пропусна тази възможност.Внимателно работейки с аванса и пръта успях отново да спра устрема му и го насочих към колегите,които вече го чакаха на подходящото място с два кепа.Естествено,по законите на Мърфи,пръв успя да се пробва да го извади колегата с по-малкия и паянтов кеп и след мощно пляскане и шляпане от кепа не ставаше нищо ,а "белчо" беше отново на свобода и на десетина метра пред нас.Втория път,обаче,нещата се промениха в наша полза-рибата явно се измори, влезе в по-здравия кеп и макар че 1/3 от нея изобщо не се събираше в мрежата му,успяхме да я извадим на брега и да я положим в цял ръст на тревата.Чак сега успях да видя истинските и размери и останах,като гръмнат.Пред нас се беше опънал прекрасен бял Амур с дължина 132 см. и тегло 25 килограмa.
2.10 - Забранено е постването на снимки с кървящи риби и брутални касапски сцени.
Митев
За да не се обезличава този уникален излет прилагам модерирана снимка на рибата.
sestrata
Извинявам се,че на част от снимките рибата е малко окървавена,но това се получи от въжето,с което впоследствие я вързахме във водата.А сега малко и за такъма на който успяхме да извадим този прекрасен дунавски екземпляр:
прът:Shakespeare 3.60m
макара: AWA-SHIMA
влакано:AWA-SHIMA 0.45mm
тежест:150 гр.
кука: AWA-SHIMA -/Cutting/ 1/0
за стръв използвахме накисната в ром и мед стара царевица
ваденето на рибата продължи около половин час
За съжаление снимки на шараните не мога да кача,защото при бурята телефона ми се намокри и изгоря.В петък 13 август имахме още един удар,но рибата само разви аванс и се откачи,водата най-после спадна и успяхме да се приберем по живо-по здраво в София.Пожелавам подобна слука на всички колеги!
.