Бодливи страсти на яз. Батак
Публикувано на: Вто Авг 17, 2010 2:45 am
Здравейте колеги,
престраших се и аз да взема участие с репортаж от последния ми излет, който макар и да не се отличава с нещо особено, слагам в графата "успешни", защото успях да постигна елемнтарната си цел - да хвана прилично количество костури за кратко време.
Излетът ми не беше плануван като изцяло риболовен, в багажа присъстваха жена и куче с техните такъми и принадлежности. Като цяло, бях леко скептично настроен към водоема, взех само една спинингова пръчка и забравих една голяма част от изкуствените си примамки, които бях преместил в нова кутия. Нямаше да нощуваме в палатка, а в бунгало на Цигов Чарк, което допълваше по-скоро туристическия характер на излета.
Пристигнахме в Петък късно вечерта и веднага установих, че слуховете за нарастващата човешка полулация на това място не са напразни. Хаотично разпръснатите хотели и хижи, проектирани от титани на архитектурната мисъл, като че ли бяха извадени от една голяма торба на абсолютно случаен принцип и подредени сред майката природа от 3-годишно умствено изоставащо дете. Музиката, която се носеше от многбройните капанчета напълно доминираше над песента на щурците и заедно с разхождащите се по джапанки охранени семейства, направи така, че в съзнанието ми изплува един завършен образ на пластмасова чиния с пържена цаца.
След като ароматът на боровата гора започна да се размива с хипотетичното ухание на въпросната чиния, риболовните ми страсти леко се поохладиха и реших в Събота сутринта да пропусна риболова и да се наспя.
На другия ден следобяд се отправих към язовира, след като купих малко рибки за стръв. Чувал съм, че на Батак съществува скалист нос със стръмни брегове и каменисто дъно, подхоящо за риболов на костур, но точно в този ден бях лишен от ентусиазъм да го търся. Спрях се на първото място, където брегът ми се стори една идея по-стръмен и предполагащ малко по-добра дълбочина.
Първото нещо, което видях на брега беше това:
Забравих да сложа нещо за мащаб, но според мен приживе е бил поне 15кг. , дано не е починал от човешка намеса, лека му пръст....
Понеже не съм ловец, кучето ми си задоволяваше ловните страсти с насекоми:
Правеше стойки, ловеше ги и ги ядеше.
Започна да ме хваща нетърпението и въпреки жегата, надух уфимката и се пуснах по водата.
По дъното имаше доста растителност, която по-навътре намаля. Отначало хвърлях на изкуствени припамки - джиг със силикон, кастмастер, въртящи блесни с утежнение, но нямах никакъв успех. Реших да опитам на жива рибка, като за целта направих монтаж с около 4 грама издължена подвижна тежест, червена перличка, след нея малък вирбел и повод с кука. Закачах рибките през 2-те устни, малко по-навътре. За час и нещо хванах 3 костура, като ловях с леки придърпвания. Калибърът им беше такъв:
След едночасова почивка на брега, отново се качих на лодката, с надеждата, че вечерното кълване тепърва предстои. Водата вече беше по-спокойна и неповторимото усещане, с което ни дарява природата и кара сетивата ни да изтръпват под наближаващия залез, започна да надделява пред желанието ми да хвана риба. Същото това усещане, което ни изпълва не само през очите, а чрез всичките ни възприятия и ни кара да се чувстваме блажено слети с всичко красиво около нас.
Въпреки това, надеждата ми се сбъдна и между 19 и 21 часа имах 20 и няколко костура. Вече имаше и по-големи, до педя. Не можах да направя снимки, защото си забравих телефона, а когато излязох от водата, беше започнало да се стъмва. Стръвта отново беше рибка с придръпване - жива и мъртва, нямаше разлика между двете. На няколко пъти с надежда опитвах на изкуствени примамки, защото напоследък този начин на риболов ми е слабост, но без успех. Може би причината е в мен, може би в примамките, които бяха малко като асортимент, защото забравих по-голямата част.
Когато залезът започна да предава щафетата на нощта, бях достатъчно зареден, метнах лодката върху колата без да я спадам и се прибрах.
На другата сутрин станах в 6, взех малко рибки и в 7 без нещо бях на язовира. Картината, на която колкото и да се любуваме, никога няма да ни омръзне ме очакваше:
Продължавам със снимки, без лирични отклонения
Пак опитах на силикон и кастмастер, но без успех. Продължих на рибка с придърпване.
Благодарение на малката тежест и леката акция, изваждането им беше удоволствие.
Хващах ги внимателно, но не се разминах без кръв:)
Въпреки малките си размери, оказваха добра съпротива
Гледката с недовършените хотели не беше приятна...
Кохерът беше повече от задължителен...
Когато слънцето напече, бях хванал около 30 броя. Реших, че няма смисъл всичко да завършва със слънчево изгаряне и се отправих към брега.
Въпреки, че напоследък съм любител на релийза, костури не мисля да пускам, първо защото мисля, че чак толкова повсеместното им разпространение не е необходимо, второ, защото е една от малкото сладководни риби, които обичам да ям
Така че, участта на рибките е ясна.
Искам да завърша с призива, който редовно отправяме, но не всички спазваме:
Така или иначе отдавна сме дефлорирали майката природа, нека поне не се гаврим с нея, оставяйки след себе си купчини с отпадъци. Въпреки, че всеки от нас има някакви свои морални закони и е убеден, че те са правилни, нека спазваме общите, защото това е единствения доказан начин да запазим красивото около нас.
Поздрави на всички
престраших се и аз да взема участие с репортаж от последния ми излет, който макар и да не се отличава с нещо особено, слагам в графата "успешни", защото успях да постигна елемнтарната си цел - да хвана прилично количество костури за кратко време.
Излетът ми не беше плануван като изцяло риболовен, в багажа присъстваха жена и куче с техните такъми и принадлежности. Като цяло, бях леко скептично настроен към водоема, взех само една спинингова пръчка и забравих една голяма част от изкуствените си примамки, които бях преместил в нова кутия. Нямаше да нощуваме в палатка, а в бунгало на Цигов Чарк, което допълваше по-скоро туристическия характер на излета.
Пристигнахме в Петък късно вечерта и веднага установих, че слуховете за нарастващата човешка полулация на това място не са напразни. Хаотично разпръснатите хотели и хижи, проектирани от титани на архитектурната мисъл, като че ли бяха извадени от една голяма торба на абсолютно случаен принцип и подредени сред майката природа от 3-годишно умствено изоставащо дете. Музиката, която се носеше от многбройните капанчета напълно доминираше над песента на щурците и заедно с разхождащите се по джапанки охранени семейства, направи така, че в съзнанието ми изплува един завършен образ на пластмасова чиния с пържена цаца.
След като ароматът на боровата гора започна да се размива с хипотетичното ухание на въпросната чиния, риболовните ми страсти леко се поохладиха и реших в Събота сутринта да пропусна риболова и да се наспя.
На другия ден следобяд се отправих към язовира, след като купих малко рибки за стръв. Чувал съм, че на Батак съществува скалист нос със стръмни брегове и каменисто дъно, подхоящо за риболов на костур, но точно в този ден бях лишен от ентусиазъм да го търся. Спрях се на първото място, където брегът ми се стори една идея по-стръмен и предполагащ малко по-добра дълбочина.
Първото нещо, което видях на брега беше това:
Забравих да сложа нещо за мащаб, но според мен приживе е бил поне 15кг. , дано не е починал от човешка намеса, лека му пръст....
Понеже не съм ловец, кучето ми си задоволяваше ловните страсти с насекоми:
Правеше стойки, ловеше ги и ги ядеше.
Започна да ме хваща нетърпението и въпреки жегата, надух уфимката и се пуснах по водата.
По дъното имаше доста растителност, която по-навътре намаля. Отначало хвърлях на изкуствени припамки - джиг със силикон, кастмастер, въртящи блесни с утежнение, но нямах никакъв успех. Реших да опитам на жива рибка, като за целта направих монтаж с около 4 грама издължена подвижна тежест, червена перличка, след нея малък вирбел и повод с кука. Закачах рибките през 2-те устни, малко по-навътре. За час и нещо хванах 3 костура, като ловях с леки придърпвания. Калибърът им беше такъв:
След едночасова почивка на брега, отново се качих на лодката, с надеждата, че вечерното кълване тепърва предстои. Водата вече беше по-спокойна и неповторимото усещане, с което ни дарява природата и кара сетивата ни да изтръпват под наближаващия залез, започна да надделява пред желанието ми да хвана риба. Същото това усещане, което ни изпълва не само през очите, а чрез всичките ни възприятия и ни кара да се чувстваме блажено слети с всичко красиво около нас.
Въпреки това, надеждата ми се сбъдна и между 19 и 21 часа имах 20 и няколко костура. Вече имаше и по-големи, до педя. Не можах да направя снимки, защото си забравих телефона, а когато излязох от водата, беше започнало да се стъмва. Стръвта отново беше рибка с придръпване - жива и мъртва, нямаше разлика между двете. На няколко пъти с надежда опитвах на изкуствени примамки, защото напоследък този начин на риболов ми е слабост, но без успех. Може би причината е в мен, може би в примамките, които бяха малко като асортимент, защото забравих по-голямата част.
Когато залезът започна да предава щафетата на нощта, бях достатъчно зареден, метнах лодката върху колата без да я спадам и се прибрах.
На другата сутрин станах в 6, взех малко рибки и в 7 без нещо бях на язовира. Картината, на която колкото и да се любуваме, никога няма да ни омръзне ме очакваше:
Продължавам със снимки, без лирични отклонения
Пак опитах на силикон и кастмастер, но без успех. Продължих на рибка с придърпване.
Благодарение на малката тежест и леката акция, изваждането им беше удоволствие.
Хващах ги внимателно, но не се разминах без кръв:)
Въпреки малките си размери, оказваха добра съпротива
Гледката с недовършените хотели не беше приятна...
Кохерът беше повече от задължителен...
Когато слънцето напече, бях хванал около 30 броя. Реших, че няма смисъл всичко да завършва със слънчево изгаряне и се отправих към брега.
Въпреки, че напоследък съм любител на релийза, костури не мисля да пускам, първо защото мисля, че чак толкова повсеместното им разпространение не е необходимо, второ, защото е една от малкото сладководни риби, които обичам да ям
Така че, участта на рибките е ясна.
Искам да завърша с призива, който редовно отправяме, но не всички спазваме:
Така или иначе отдавна сме дефлорирали майката природа, нека поне не се гаврим с нея, оставяйки след себе си купчини с отпадъци. Въпреки, че всеки от нас има някакви свои морални закони и е убеден, че те са правилни, нека спазваме общите, защото това е единствения доказан начин да запазим красивото около нас.
Поздрави на всички
