Устата ми хубава, очите ми червени
Публикувано на: Нед Авг 22, 2010 8:57 pm
Преглеждам прогнозата за уикенда и решавам, че ще е срамота да пропусна и тазседмичната възможност за срещи с Панчаревската ихтиофауната. Подготовката се състои във връзване на поводи в един и половина вечерта и събиране на каквото е останало в шкафа със захранките (малко „Марош” – мед и малко „Промикс” – река).
Мисля си, че бабките трябва да са се раздвижили и в 6.30 се изсипвам на бента. Надеждите ми са да направя един наистина релаксиращ излет, без много да си давам зор, като отново залагам на финеса на пикер риболова близо да брега. Целта ми са червенооките сребристи рибки. Надявам се да е дошло времето на по-едричките, които определено ми доставят удоволствие при вадене с финия такъм.
Точно се засилвам към мостчето на стената и... – О, ужас, качили са нивото почти на макс, точно както миналата година по това време. Тъй като ловя от страната на гората опциите ми не са много и проклинайки се моля да е останала някоя незалята площадчица. Слава богу успявам да се наместя на една миниатюрна, точно под клоните на дърветата. Добре, че пикерчето е късо и след съвсем лека преподредба на шубрака зад мен успявам да се наглася така, че да мога да замятам.
Овлажнявам отровно жълтата смес, хвърлям двеста грама бял за кадем и стартирам на дистанция около 15 м. След 10 мин. и 6-7 кошнички започвам да се чудя, дали да не ги потърся по-навътре. Пробвам няколко пъти на 22-23 метра, вадя две такива
но пак нещо не ми харесва и влизам под самия бряг. Тук ме изненадват няколко костурчета, явно дебнещи тазгодишното люпило, което се тъпче с падащи частици от захранката в краката ми.
Решавам пак да настоявам на 14-15 м от брега и след известно време нещата потръгват. До този момент ги мъча на класически патерностер с 15 гр. самоделна кошничка и повод около 90 см, но при първите индикации, че се събират рибки минавам на 30 сантиметров. Темпото се засилва, започват да излизат бабушки с малко по-добър размер, с които си играя с голям кеф.
Взимат си уставно на бял, като кълванетата са доста отчетливи. Точно пред мен има праг, обрасъл с водорасли и в него губя две-три не лоши риби, а нещо наистина по-добро се опира отново там и успява да си замине с повода 0.09. Слагам нов, като се старая да ги вдигам по-бързо горе и отново ми влиза серия с много пиятен размер.
Кефя се на хубавото време, езерото е абсолютна идилия – спокойно, няма ги крясъците и лудницата, повечето колеги са се изнесли към дигата. За по-добър вариант не съм и мечтал. Рибите не са много, но пък доставят удоволствие, в живарника танцуват масленозелени гръбчета.
Към обяд решавам, че ми е достатъчно. Напада ме ято от по-дребни, които са доста по-трудни за засичане. Време е приказката да свърши.
Изтипосвам рибките във футера за финално кадро.
Немигащи червени очи изпод сребърни ризници. Ръкуваме се за довиждане и те бавно поемат към уютните дълбини.
Мислено им благодаря за чудесните моменти, оглеждам се за последно и поемам обратно, прилежно запомняйки идиличната картина, която ще осмисля дългата ми работна седмица.
Мисля си, че бабките трябва да са се раздвижили и в 6.30 се изсипвам на бента. Надеждите ми са да направя един наистина релаксиращ излет, без много да си давам зор, като отново залагам на финеса на пикер риболова близо да брега. Целта ми са червенооките сребристи рибки. Надявам се да е дошло времето на по-едричките, които определено ми доставят удоволствие при вадене с финия такъм.
Точно се засилвам към мостчето на стената и... – О, ужас, качили са нивото почти на макс, точно както миналата година по това време. Тъй като ловя от страната на гората опциите ми не са много и проклинайки се моля да е останала някоя незалята площадчица. Слава богу успявам да се наместя на една миниатюрна, точно под клоните на дърветата. Добре, че пикерчето е късо и след съвсем лека преподредба на шубрака зад мен успявам да се наглася така, че да мога да замятам.
Овлажнявам отровно жълтата смес, хвърлям двеста грама бял за кадем и стартирам на дистанция около 15 м. След 10 мин. и 6-7 кошнички започвам да се чудя, дали да не ги потърся по-навътре. Пробвам няколко пъти на 22-23 метра, вадя две такива
но пак нещо не ми харесва и влизам под самия бряг. Тук ме изненадват няколко костурчета, явно дебнещи тазгодишното люпило, което се тъпче с падащи частици от захранката в краката ми.
Решавам пак да настоявам на 14-15 м от брега и след известно време нещата потръгват. До този момент ги мъча на класически патерностер с 15 гр. самоделна кошничка и повод около 90 см, но при първите индикации, че се събират рибки минавам на 30 сантиметров. Темпото се засилва, започват да излизат бабушки с малко по-добър размер, с които си играя с голям кеф.
Взимат си уставно на бял, като кълванетата са доста отчетливи. Точно пред мен има праг, обрасъл с водорасли и в него губя две-три не лоши риби, а нещо наистина по-добро се опира отново там и успява да си замине с повода 0.09. Слагам нов, като се старая да ги вдигам по-бързо горе и отново ми влиза серия с много пиятен размер.
Кефя се на хубавото време, езерото е абсолютна идилия – спокойно, няма ги крясъците и лудницата, повечето колеги са се изнесли към дигата. За по-добър вариант не съм и мечтал. Рибите не са много, но пък доставят удоволствие, в живарника танцуват масленозелени гръбчета.
Към обяд решавам, че ми е достатъчно. Напада ме ято от по-дребни, които са доста по-трудни за засичане. Време е приказката да свърши.
Изтипосвам рибките във футера за финално кадро.
Немигащи червени очи изпод сребърни ризници. Ръкуваме се за довиждане и те бавно поемат към уютните дълбини.
Мислено им благодаря за чудесните моменти, оглеждам се за последно и поемам обратно, прилежно запомняйки идиличната картина, която ще осмисля дългата ми работна седмица.
