Анабазис из България или поредните блесноносни походи
Публикувано на: Пон Авг 23, 2010 3:38 pm
Здравейте колеги,
oпитвам се, (свързано е с доста перипети) да стоя колкото се може по-малко в гнусната и подтискаща столица, като за целта се измъквам още в петък и гледам да отпраша колкото се може по-далече и на по-затънтено място (избора е доста ограничен), с идеята да открия спокойствие, чиста природа (почти не остана) и естествено да открия водоеми с приемливи на големина рибоци, интересуващи се предимно от воблери и блесни (много трудно се намират такива животни). След като в началото на месеца ходих два пъти до река Искър
, 
, 
малко мътничка, но почти винаги резултатна
,
, 
, 
това е любимото ми място за риболов на реката, и в повечето случаи излизат прилични парчета
, 
, 
на второто ходене удари един изключително добър кефалюга
, 
,
последва Трявна и околните водоемчета, яз.Душанци където кустурите са подивели - за по-малко то три часа извадих двайсетина абсолютно еднакви на големина костура, точно под гара Копривщица на около 3 километра, където се влива реката.
, ,
,
Следва Рибарица с нейните прелести и очарования
, 
, 
, 
, 
, 
, 
, 
малко под Троян където някакво предприятие беше изсипало в Осъм чисто черни отпадъчни води без да ги пречисти (неизвестно защо, тъй като има пречиствателна станция, но местните казаха, че не я пускали) представете си, че следва снимка, чисто черна – ка та стро фа.
Последното място което посетих, беше язовир Доспат.
, 
В петък след обяд тръгнахме посока Сърница, като до Велинград пътят е ОК, но после става страшно. Инфраструктурата не се поддържа и се пътува върху мизерни асвалтово/чакълести останки ощи от времето на другаря Живков, лека му пръст.
Горите в района на гр. Сърница (и не само) са адски оредели (всяка трета къща е превърната в цех за дървообратка).
Дърводобива и улова на риба с мрежи, както в последствие останових са основния поминък на населението в района.
Пристигнахме привечер и след като се настанихме в една доста добре направена и много търсена напоследък почивна база
, 
, 
(и малко спам, за разнообразие
)
, 
, 
, 
(и още мъъъничко приказки от 1001 нощи, ако не възразявате
)
, 
, 
в която никога няма места и се налага човек да си направи цял един месец предварително резервация, слязохме в ресторанта. Там се предлагат изключителни вкуснотии (телешко по ловджийски и агнешки пържоли са само една малка част от изкушенията на кухнята), за които ще трябва да пиша отделен материал.
На сутринта, след като се оказа, че рекламираната в сайта на хотела лодка, даваща се под наем, не функционира и доста в стил "July Morning"
само че през август,
се изтъпаних на величествения бряг с/у Сърница и започнах да редувам различни по вид, цвят, проузводител и тежест блесни и воблери в продължение на 2 часа, но равносметката беше само няколко метра водорасли. Просто в язовира без лодка не може да се хване нищо, освен хрема (сутрин от 6 до 9 е 13-15 градуса както и вечер след 20 ч. и човек по тениска и бермуди само дзиндзирика). Колегите плувкаджии и дънаджии се забавляваха с дребни червеноперки и тук там някой и друг бай костур. Пъстървата и кефалът се срещат само разказите на много възрастните местни рибари.
След обяд силно разочарован от липсата на слука, реших да тръгна с колело срещу течението на малка рекичка вливаща се в Доспат. Нещата не вървяха с колело и въдица в ръка и се разделих с байка, оставяки го до едно дърво и продължиш пеша по реката с надеждата да намеря по широко и по дълбоко място където да няма лагеруващи, изхвърлили тонове отпадъци както до реката, така и вътре в нея – българинът е особен вид земноводно.
, 
,
След бая ходене най-накрая намерих спокойно място, сложих една малка, жълта блу-фокс блесничка и почнах да замятам с притаен дъх в очакване на нещо шарено, едро и балканско ...
, 
И последва първият удар доста приличен при това, започна да навивам по-бързо защото нямах търпение просто, но какво видях че се е закачило, вместо пъстърва излезе този приятел с който веднага се разделихме, след като ми позира за секунда
после още един и честно да ви кажа, загубих всякаква надежда, че ще чукне дълго жадуваната шарена приятелка-балканка, но и това стана, последваха четири поредни хвърляния и четири балканки-бебета излязоха от водата за снимка
, 
, 
удари и нещо по едро- винаги е така
, което не беше костур, рибата след кълването скочи над водата и се откачи, допускам че е било едра пъстърва 
На връщане избрах друг маршрут, а именно покрай яз. Широка поляна
но и там нищо
после яз. Голям Беглик, яз. Тошковчарк (там има рибоци, но е оградено за рибари от ГолЕмото Доборо утро САМО ) яз. Батак, Пещера, Пазарджик ..... и така до следващия път - на слука на всички 
oпитвам се, (свързано е с доста перипети) да стоя колкото се може по-малко в гнусната и подтискаща столица, като за целта се измъквам още в петък и гледам да отпраша колкото се може по-далече и на по-затънтено място (избора е доста ограничен), с идеята да открия спокойствие, чиста природа (почти не остана) и естествено да открия водоеми с приемливи на големина рибоци, интересуващи се предимно от воблери и блесни (много трудно се намират такива животни). След като в началото на месеца ходих два пъти до река Искър
, , малко мътничка, но почти винаги резултатна
,, , това е любимото ми място за риболов на реката, и в повечето случаи излизат прилични парчета
, , на второто ходене удари един изключително добър кефалюга
, ,последва Трявна и околните водоемчета, яз.Душанци където кустурите са подивели - за по-малко то три часа извадих двайсетина абсолютно еднакви на големина костура, точно под гара Копривщица на около 3 километра, където се влива реката.
, ,,Следва Рибарица с нейните прелести и очарования
, , , , , , , малко под Троян където някакво предприятие беше изсипало в Осъм чисто черни отпадъчни води без да ги пречисти (неизвестно защо, тъй като има пречиствателна станция, но местните казаха, че не я пускали) представете си, че следва снимка, чисто черна – ка та стро фа.
Последното място което посетих, беше язовир Доспат.
, В петък след обяд тръгнахме посока Сърница, като до Велинград пътят е ОК, но после става страшно. Инфраструктурата не се поддържа и се пътува върху мизерни асвалтово/чакълести останки ощи от времето на другаря Живков, лека му пръст.
Горите в района на гр. Сърница (и не само) са адски оредели (всяка трета къща е превърната в цех за дървообратка).
Дърводобива и улова на риба с мрежи, както в последствие останових са основния поминък на населението в района.
Пристигнахме привечер и след като се настанихме в една доста добре направена и много търсена напоследък почивна база
, , (и малко спам, за разнообразие
), , , (и още мъъъничко приказки от 1001 нощи, ако не възразявате
), , в която никога няма места и се налага човек да си направи цял един месец предварително резервация, слязохме в ресторанта. Там се предлагат изключителни вкуснотии (телешко по ловджийски и агнешки пържоли са само една малка част от изкушенията на кухнята), за които ще трябва да пиша отделен материал.
На сутринта, след като се оказа, че рекламираната в сайта на хотела лодка, даваща се под наем, не функционира и доста в стил "July Morning"
само че през август,се изтъпаних на величествения бряг с/у Сърница и започнах да редувам различни по вид, цвят, проузводител и тежест блесни и воблери в продължение на 2 часа, но равносметката беше само няколко метра водорасли. Просто в язовира без лодка не може да се хване нищо, освен хрема (сутрин от 6 до 9 е 13-15 градуса както и вечер след 20 ч. и човек по тениска и бермуди само дзиндзирика). Колегите плувкаджии и дънаджии се забавляваха с дребни червеноперки и тук там някой и друг бай костур. Пъстървата и кефалът се срещат само разказите на много възрастните местни рибари.
След обяд силно разочарован от липсата на слука, реших да тръгна с колело срещу течението на малка рекичка вливаща се в Доспат. Нещата не вървяха с колело и въдица в ръка и се разделих с байка, оставяки го до едно дърво и продължиш пеша по реката с надеждата да намеря по широко и по дълбоко място където да няма лагеруващи, изхвърлили тонове отпадъци както до реката, така и вътре в нея – българинът е особен вид земноводно.
, ,След бая ходене най-накрая намерих спокойно място, сложих една малка, жълта блу-фокс блесничка и почнах да замятам с притаен дъх в очакване на нещо шарено, едро и балканско ...
, И последва първият удар доста приличен при това, започна да навивам по-бързо защото нямах търпение просто, но какво видях че се е закачило, вместо пъстърва излезе този приятел с който веднага се разделихме, след като ми позира за секунда
после още един и честно да ви кажа, загубих всякаква надежда, че ще чукне дълго жадуваната шарена приятелка-балканка, но и това стана, последваха четири поредни хвърляния и четири балканки-бебета излязоха от водата за снимка
, , удари и нещо по едро- винаги е така
, което не беше костур, рибата след кълването скочи над водата и се откачи, допускам че е било едра пъстърва На връщане избрах друг маршрут, а именно покрай яз. Широка поляна
но и там нищо
после яз. Голям Беглик, яз. Тошковчарк (там има рибоци, но е оградено за рибари от ГолЕмото Доборо утро САМО
) яз. Батак, Пещера, Пазарджик ..... и така до следващия път - на слука на всички 
