Несниманите влакове и кротушки
Публикувано на: Чет Авг 26, 2010 8:55 am
Малко след изгрев миризмата на релси се смеси с червеникавите слънчеви лъчи. Сънените лица издаваха трепетът на непознатата дестинация, на надеждата и равнодушието на очакванията.
Изсвирване с уста, последни поздрави и подмятания и тежките колела се търкулват с монотонно тракане към малката и непозната рекичка някъде там...
Ние седим с брат ми сънени на прозореца и наблюдаваме добре познатия пейзаж, минавал толкова пъти като на лента при всяко заминаване, при всяко връщане.
Езерото е гладко, синьо, свенливо прикрито в балдахина на утринната мъгла... Гара, спирка, прелез и отново напред...
На гарата се стоварихме само ние - небръснати, в "бойно" снаражение. С бързи крачки започнахме да налучкваме пътеката. Вървеше ни като по вода, а и как иначе? Росните треви и бурени щедро мокреха всичко, което се допре до тях...
Скоро вече и първото замятане беше на лице... Изтичане, задържане, изтичане... и пак и пак и пак... И няма дори бутване.
Свежият утринен въздух, подправен деликатно с аромат на говеда, ни ободряваше. Ала разговорът се въртеше в посока "Ще се хваща ли влака в 10 навръщане или?..."
И "или" чукна! Потопи, дръпна и...
Кротушка!
Изненадата е пълна!
Не само, че в тази малка, замътена, равнинна рекичка има риба, ами при това има кротушка!
Рибето не беше голямо - десетина санта, но при финия такъм, който ползвахме, кефът беше пълен.
Рибките кълвяха с променлив успех, а при характера на излета - опознавателна разходка, на повече не можехме и да се надяваме.
Голи телескопчета по 3,5м, плувки по 0.5 грама, малка кука и кутийка бял червей. Това бяха инструментите на нашето удоволствие.
Рано или късно, обаче, кривата на кълването неизменно започна да тангира с абсцисата... А следобедната жега взе своето надмощие, превръщайки изпитата Загорка в подла отрова...
Беше време да скатаваме.
Чакайки влака и борейки се със съня, ушите ни неутолимо поглъщаха тишината на прегорелите полета...
...А там, зад голата дига, кротушките вече очакваха следващата ни среща.
Изсвирване с уста, последни поздрави и подмятания и тежките колела се търкулват с монотонно тракане към малката и непозната рекичка някъде там...
Ние седим с брат ми сънени на прозореца и наблюдаваме добре познатия пейзаж, минавал толкова пъти като на лента при всяко заминаване, при всяко връщане.
Езерото е гладко, синьо, свенливо прикрито в балдахина на утринната мъгла... Гара, спирка, прелез и отново напред...
На гарата се стоварихме само ние - небръснати, в "бойно" снаражение. С бързи крачки започнахме да налучкваме пътеката. Вървеше ни като по вода, а и как иначе? Росните треви и бурени щедро мокреха всичко, което се допре до тях...
Скоро вече и първото замятане беше на лице... Изтичане, задържане, изтичане... и пак и пак и пак... И няма дори бутване.
Свежият утринен въздух, подправен деликатно с аромат на говеда, ни ободряваше. Ала разговорът се въртеше в посока "Ще се хваща ли влака в 10 навръщане или?..."
И "или" чукна! Потопи, дръпна и...
Кротушка!
Изненадата е пълна!
Не само, че в тази малка, замътена, равнинна рекичка има риба, ами при това има кротушка!
Рибето не беше голямо - десетина санта, но при финия такъм, който ползвахме, кефът беше пълен.
Рибките кълвяха с променлив успех, а при характера на излета - опознавателна разходка, на повече не можехме и да се надяваме.
Голи телескопчета по 3,5м, плувки по 0.5 грама, малка кука и кутийка бял червей. Това бяха инструментите на нашето удоволствие.
Рано или късно, обаче, кривата на кълването неизменно започна да тангира с абсцисата... А следобедната жега взе своето надмощие, превръщайки изпитата Загорка в подла отрова...
Беше време да скатаваме.
Чакайки влака и борейки се със съня, ушите ни неутолимо поглъщаха тишината на прегорелите полета...
...А там, зад голата дига, кротушките вече очакваха следващата ни среща.
