Клен по искърски
Публикувано на: Съб Авг 28, 2010 7:04 pm
Здравейте, Колеги.
Цяло лято се каня поне едно репортажче да пусна и все мързела надделява, но вчера жабуркайки се с троянски сливов елексир - реЧИх и отсеЧИх
Планът беше ясен - рано сутринта към Искъра. Навих телефона за 4:00 и си легнах представяйки си мястото. Помня само, че май алармата извъня. Следващото бе как се опитам да фокусирам телефона с гореливи очи. Е, не беше 4:00, а 4:44. Случайност?!?!?!? не мисля така, подозирам има нещо общо с 4-те ракии от предишната вечер.
5:15 музиката на мах и вече излизах от София. Не можах да посрещна изгрева на реката както ми се искаше, но все пак в 7 бях на реката.
р. Искър (средното течение).... Ех, Искъре, Искъре..... как трепти сърцето всеки път когато те видя.....
Поогледах реката от минаващия над нея мост. Всичко говореше за един предстоящ успешен излет. Кленчета щастливо се плацикаха под мен.... усетих характерен сърбеж по ръцете
2 мин. по - късно вече бях топнал дупе в един дебел бързей. Разочароващи 15 - 20 мин - НИЩО, дори и удар. Намокрих почти всичко от носените железца и пластмаски и не ще, и не ще. След 20 мин. се появи първия младеж, почти веднага и 2-рия и всичко спря тук. Както бях уж нагазил до кръста дори и не разбрах как водата вече се опитваше да ми напълни гащеризона (20-25 см се покачи нивото на реката сякаш за по малко от секунда?!?!?!?!?). Стана една мътна и "не"кървава. Дръпнах се на малко по - плитко, запалих цигара и поздравих де що ВЕЦ има, че и този който го е строил и т.н. Една цигара по-късно вече изчерпал наличния запас псувни прецених, че това място поне днес повече няма да го бъде и седнах за глътка все още студена водица и един сандвич да преусмисля тактиката.
Тръгхах нагоре по течението докато стъгнах до едно място където отсрещния бряг беше плътно обрасъл и върби и храсталаци, пазещи сянка на метър от брега. Само се засмях: "Ах, там ли сте се набутали младежи!". Тактиката беше блесничка точно преди брега най-често не чакаха дори да поведеш и веднага удар. Падна няколко часа забава. Накрая реших да си дадем почивка - равносметката около още 10-тина кленчета, поне още толкова празни удара и няколко клона
. Рибите бяха от 12-13 см до първенеца за деня поотраснал до към 30-тина см.
Примамките, които уважиха бяха един 5гр Myran и Mepps Aglia 2-ка. На воблерите, с които ги замерях не регистрирах дори и удар.
Малко снимки за цвят, че май много Ви дойде четенето:
В последствие подгонен от жегата се занесох до едно кафене, за ударна доза кофеин. Беше само обяд и София ама никак не ме влечеше.
За това по насоки от форумен колега (много мерси - надявам се ще се познаеш
) се отправих към следващата дестинация. Там емоциите бяха от по - забат характер.
Беше пълно с палави писалки, които искаха да ми приберат Myran-чето. Добре, че му е малка тройката та самички се откачаха и нямаше нужда да ги тормозя и аз допълнително. Все пак имаше и една, която злобно ми отнесе Pupe-то:
Хванах още две кленчета и подгонен от нечовешката жега и от страх, че ще колабирам - по едно време се усетих как правя адски некоординирани движения , си тръгнах към София.
Всички водоплаващи си водоплават все така
Аз съм доволен. Разходката беше на ниво, имаше и рибки, плюс броя примамки, с които тръгнах в крайна сметка беше равен на този, с който се върнах 
Това е от мен, Колеги.
Със здраве и много успешни излети.
Цяло лято се каня поне едно репортажче да пусна и все мързела надделява, но вчера жабуркайки се с троянски сливов елексир - реЧИх и отсеЧИх
Планът беше ясен - рано сутринта към Искъра. Навих телефона за 4:00 и си легнах представяйки си мястото. Помня само, че май алармата извъня. Следващото бе как се опитам да фокусирам телефона с гореливи очи. Е, не беше 4:00, а 4:44. Случайност?!?!?!? не мисля така, подозирам има нещо общо с 4-те ракии от предишната вечер.
5:15 музиката на мах и вече излизах от София. Не можах да посрещна изгрева на реката както ми се искаше, но все пак в 7 бях на реката.
р. Искър (средното течение).... Ех, Искъре, Искъре..... как трепти сърцето всеки път когато те видя.....
Поогледах реката от минаващия над нея мост. Всичко говореше за един предстоящ успешен излет. Кленчета щастливо се плацикаха под мен.... усетих характерен сърбеж по ръцете
2 мин. по - късно вече бях топнал дупе в един дебел бързей. Разочароващи 15 - 20 мин - НИЩО, дори и удар. Намокрих почти всичко от носените железца и пластмаски и не ще, и не ще. След 20 мин. се появи първия младеж, почти веднага и 2-рия и всичко спря тук. Както бях уж нагазил до кръста дори и не разбрах как водата вече се опитваше да ми напълни гащеризона (20-25 см се покачи нивото на реката сякаш за по малко от секунда?!?!?!?!?). Стана една мътна и "не"кървава. Дръпнах се на малко по - плитко, запалих цигара и поздравих де що ВЕЦ има, че и този който го е строил и т.н. Една цигара по-късно вече изчерпал наличния запас псувни прецених, че това място поне днес повече няма да го бъде и седнах за глътка все още студена водица и един сандвич да преусмисля тактиката.
Тръгхах нагоре по течението докато стъгнах до едно място където отсрещния бряг беше плътно обрасъл и върби и храсталаци, пазещи сянка на метър от брега. Само се засмях: "Ах, там ли сте се набутали младежи!". Тактиката беше блесничка точно преди брега най-често не чакаха дори да поведеш и веднага удар. Падна няколко часа забава. Накрая реших да си дадем почивка - равносметката около още 10-тина кленчета, поне още толкова празни удара и няколко клона
. Рибите бяха от 12-13 см до първенеца за деня поотраснал до към 30-тина см.Примамките, които уважиха бяха един 5гр Myran и Mepps Aglia 2-ка. На воблерите, с които ги замерях не регистрирах дори и удар.
Малко снимки за цвят, че май много Ви дойде четенето:
В последствие подгонен от жегата се занесох до едно кафене, за ударна доза кофеин. Беше само обяд и София ама никак не ме влечеше.
За това по насоки от форумен колега (много мерси - надявам се ще се познаеш
) се отправих към следващата дестинация. Там емоциите бяха от по - забат характер.Беше пълно с палави писалки, които искаха да ми приберат Myran-чето. Добре, че му е малка тройката та самички се откачаха и нямаше нужда да ги тормозя и аз допълнително. Все пак имаше и една, която злобно ми отнесе Pupe-то:
Хванах още две кленчета и подгонен от нечовешката жега и от страх, че ще колабирам - по едно време се усетих как правя адски некоординирани движения , си тръгнах към София.
Всички водоплаващи си водоплават все така
Аз съм доволен. Разходката беше на ниво, имаше и рибки, плюс броя примамки, с които тръгнах в крайна сметка беше равен на този, с който се върнах
Това е от мен, Колеги.
Със здраве и много успешни излети.
