Раирана лакомия на яз. Цонево /отново неснимана*/
Публикувано на: Нед Сеп 12, 2010 9:10 pm
*май трябва да си купя фотоапарат, а? До тогава... ще ме гони логорията! 
Бях спал по-малко от 2 часа и кафето се вля в мен като река в пустиня... Все пак успях да се окопитя. Добре, че бях подготвил такъмите от предния ден, защото сега дори не можех да кажа какво има в калъфа. Качихме се с баща ми и майка ми в "синия лебед" и потеглихме през вече събуждащия се град.
Целта ни беше тематичен риболов на гибани на яз. Цонево.
През призмата на алкохолното ми дихание пътят се гънеше като водно змийче под гумите на возилото.
Водната повърхност на залива на Дебелец ни приветства изпъстрена с кръговете на подскачащи рибки.
"Значи костурът гони...", бяха първите ми мисли.
Докато баща ми се ориентира в обстановката аз вече замятах през ятата бягащи дребосъци, но без успех...
А така ми се спеше... и този отровен дъх на "какво ли не"...
Прицелихме се в близкостоящ понтон, който давеше възможност за проводки успоредно на водната растителност. Чат-пат ситни "хулиганчета" следваха примамката, но не им стигаше явно кураж да я гризнат.
"Токов" удар ме изкара от делириума. Сякаш ме бяха дефибрилирали. Но за съжаление воблерчето си беше само.
Впоследствие осъзнах, че вината си е само моя... Как може на 4см воблер да сложа само една кука на дупето?
Но нали за това грешките - за да се учим от тях.
Баща ми вече беше направил известен брой празни замятания и са зае да сменя тактиката.
А именно - на плувка на живо рибе.
До брега изобилстваше от слънчаци и горчивки.
Телескопите вече бяха в готовност и се започна...
Безразличните към изкуствени примамки костури отнасяха рибето буквално със замятането. Излизаха всякакъв размет риби - от дребни лапетии, през средни тинейджъри до скромния ми рекордът за костур - гърбач 26см, който никак не искаше да излиза от водата.
Все пак продължих да упорствам с блесничките и в крайна сметка записах 2 броя, като втория беше 24 см, но за съжаление далеч от ширината на "звяра" излязал на плувка.
А интересното беше, че кълванетата бяха ба серии. 5-6 поредни риби, а после 10-20 минути пауза. И после повърхността се изпъстряше от паническите скокове на "жертвите", бягащи от бесът на изгладнелия раиран лакомник.
Баща ми в един момент каза: "Руската и финландската школа наблягат изключително на бронзовия цвят" и закачи една моска N2 в споменатата разцветка. Още с първото замятане и той записа своя костур на спининг. За мен резултат дадоха бяла моска N1 на червени точки и жълт Mepps Aglia TW N1.
Пробвах на практика всичко, с което разполагах като блесни, воблери и самоделки, но уви... Костурът си искаше прясна мръвка. Макар да се държеше на дълбочина до метър и половина, пробвахме на джиг, поне да се каже че сме пробвали вскичко.
Баща ми изпробва едни самоделни тандемчета и мини системи за мъртво рибе. Нямаха резултат, но останахме доволни от играта им.
Към един часа по обед вятърът се засили, а костурът се покри. Беше време да свиваме знамената.
Доволни и нахъсани, навръщане се спряхме за половин час да помятаме на една попътна рекичка. Оказа се, че и там костуретата доминират. Все пак не много едър, но много красив кефал прояви известно любопитсто към блесничката ми - черна Моска N1 на жълти точки. Погледна ме високомерно и след като демонстративно показа ярките си червени перки, се разтвори във водата пред мен...
След 2-3 раирани рибки и още няколко "токови" удъра доволно се отправихме към вкъщи.
Е... за да няма полемики ще спомена, че който не беше дорасал, отиде да расте и да ни зарадва пак следващия път.
А сега... Сега отивам да се отдам на плътското удоволствие, наречено "пържен костур с бира и/или бяло вино". Наздраве, приятели!
Бях спал по-малко от 2 часа и кафето се вля в мен като река в пустиня... Все пак успях да се окопитя. Добре, че бях подготвил такъмите от предния ден, защото сега дори не можех да кажа какво има в калъфа. Качихме се с баща ми и майка ми в "синия лебед" и потеглихме през вече събуждащия се град.
Целта ни беше тематичен риболов на гибани на яз. Цонево.
През призмата на алкохолното ми дихание пътят се гънеше като водно змийче под гумите на возилото.
Водната повърхност на залива на Дебелец ни приветства изпъстрена с кръговете на подскачащи рибки.
"Значи костурът гони...", бяха първите ми мисли.
Докато баща ми се ориентира в обстановката аз вече замятах през ятата бягащи дребосъци, но без успех...
А така ми се спеше... и този отровен дъх на "какво ли не"...
Прицелихме се в близкостоящ понтон, който давеше възможност за проводки успоредно на водната растителност. Чат-пат ситни "хулиганчета" следваха примамката, но не им стигаше явно кураж да я гризнат.
"Токов" удар ме изкара от делириума. Сякаш ме бяха дефибрилирали. Но за съжаление воблерчето си беше само.
Впоследствие осъзнах, че вината си е само моя... Как може на 4см воблер да сложа само една кука на дупето?
Но нали за това грешките - за да се учим от тях.Баща ми вече беше направил известен брой празни замятания и са зае да сменя тактиката.
А именно - на плувка на живо рибе.
До брега изобилстваше от слънчаци и горчивки.
Телескопите вече бяха в готовност и се започна...
Безразличните към изкуствени примамки костури отнасяха рибето буквално със замятането. Излизаха всякакъв размет риби - от дребни лапетии, през средни тинейджъри до скромния ми рекордът за костур - гърбач 26см, който никак не искаше да излиза от водата.
Все пак продължих да упорствам с блесничките и в крайна сметка записах 2 броя, като втория беше 24 см, но за съжаление далеч от ширината на "звяра" излязал на плувка.
А интересното беше, че кълванетата бяха ба серии. 5-6 поредни риби, а после 10-20 минути пауза. И после повърхността се изпъстряше от паническите скокове на "жертвите", бягащи от бесът на изгладнелия раиран лакомник.
Баща ми в един момент каза: "Руската и финландската школа наблягат изключително на бронзовия цвят" и закачи една моска N2 в споменатата разцветка. Още с първото замятане и той записа своя костур на спининг. За мен резултат дадоха бяла моска N1 на червени точки и жълт Mepps Aglia TW N1.
Пробвах на практика всичко, с което разполагах като блесни, воблери и самоделки, но уви... Костурът си искаше прясна мръвка. Макар да се държеше на дълбочина до метър и половина, пробвахме на джиг, поне да се каже че сме пробвали вскичко.
Баща ми изпробва едни самоделни тандемчета и мини системи за мъртво рибе. Нямаха резултат, но останахме доволни от играта им.
Към един часа по обед вятърът се засили, а костурът се покри. Беше време да свиваме знамената.
Доволни и нахъсани, навръщане се спряхме за половин час да помятаме на една попътна рекичка. Оказа се, че и там костуретата доминират. Все пак не много едър, но много красив кефал прояви известно любопитсто към блесничката ми - черна Моска N1 на жълти точки. Погледна ме високомерно и след като демонстративно показа ярките си червени перки, се разтвори във водата пред мен...
След 2-3 раирани рибки и още няколко "токови" удъра доволно се отправихме към вкъщи.
Е... за да няма полемики ще спомена, че който не беше дорасал, отиде да расте и да ни зарадва пак следващия път.
А сега... Сега отивам да се отдам на плътското удоволствие, наречено "пържен костур с бира и/или бяло вино". Наздраве, приятели!
