От ада в рая
Публикувано на: Сря Сеп 15, 2010 6:07 pm
Търгна ни с екскурзиите по Гърцко.Едно време не бех такъв.Когато некаде минавах хубаво откъм риба,следващия ми излет беше пак там.Е сега, как и да съм минал на последния ,още на самия излет вече планувам следващата авантюра да бъде на некакво ново место,пълно с нови предизвикателства.Не бех се загледал по снимките ми,но сега виждам че само тази година съм бил на 6-7 места където до миналата година никога не бех ходил.
Така и сега....С Сокчето и Дацо решихме да ходиме на еден язовир,който го желая от 2-3 години и все а денеска а утре и чак сега му дойде реда
Обемна подготовка за шаран и търгване в късните следобедни часове,зарад това че Сокчето и Дацо беха на работа от сутринта.
Знаехме че ще не хване мрака,и затова много не му бързахме.Качване чак до небето


А сега де
кой, къде е

Събота вечер е,и ние бехме вече в една дива природа,непозната-и язовир който от облачното време и липсата на месечина едвам го виждахме.Е сега къде?Времето беше готово да завали,Витото пълно багаж,така да спешно трябваше да се направи лагера,да се изнесат сергиите,за да не започне некаква планинска буря
Първото пътче което видехме да ходи до водата беше наше
за други немаше време да се търсат.Местото ни се виде не лошо за шаран,за всеки случай преди местенето на палатките премерихме длабочината,която беше около 5-6 метра и бързо подготвяне на обстановката.
Нахвърлихме пръчките и се заехме с салати,ракийки



В междувреме се заехме и с хранене на петната,но започна такъв дъжд,да не ви разправам
Добре че успяхме да сложиме палатките,та дупетата ни беха на сухо
Сутринта ни дочака така


Манджите и другите шаранови специялитети


И вместо да започнат рибите,започна един такъв проливен дъжд,немам думи....вода навсякъде,мислиш некой изтура с кофи отгоре

За нула време стана така

Стана и остана
Ами сега,200 метра от асфалта до водата беше червена земя...вече в мислите не ми беха рибите а некой гръцки трактор
Некаде преди мрака дожда утихна,от рибата вече дигнахме ръце-24 часа и тя беше тиха
Ни Р от риба.
Разочароване,кал до колене,вода в палатките,риба-юк а отгоре на всичко,некакви страшни крикове се чуваха далече в гората,май на мечка приличаха
АД-невиден.Мокри като мишки,ходехме горе доле около пръчките,хвърлахме с кобрите топчета и не се отказвахме-знаехме че има шаран,но къде е???
След триесетина часове,първата риба изтресе водата от индикаторите и суингерите

Хубаво голо шаранче
Май щехме да напускаме ада
И това беше за тази нощ.Палене на печката и време беше за спане.

Две вечери-една риба.Добри сме
Понеделник-будене и веднага пробвам да изнеса Витото до асфалта.В мислите ми беше само това.Багажерията щехме на ръце да я износаме,само Витото да се изкачи...
Цел час-какво ли не пробвахме-НЕ и НЕ ставаше.Ние имахме още една вечер за риболов.Риба дали ще има вече не беше важно.Остана да се радваме само на слънцето,кое се появи,и с него и надежта че ще се засуши калта от черно-червения път.
Но когато тръгне-тръгнало е
С слънцето,започна и рибата и това как



Вече и с кеф работехме,вече беше ясно че сме в РАЯ

Дацо се кефи,Сокчето търси кепа
Хубавини рибарски

Започна такова кълване...не помня подобно,риба върху риба.Немаше кой да кепчосва,всички вадехме по едно време





И повече немаше време за снимки,убихме се от работа,да не разказвам оти загубихме и 30-40 поводи с олова,а с това и толко риби.Много миди-късат и шок лидери
Но кой щеше да се занимава с изгубеното.

Сокчето зарежда батериите
А и не само той
Рибата работеше и вечерта и сутринта




Интересно беше че вече и не избираше на какво да нахапе,хранехме банан ловехме на мида,хранехме ананас,ловехме на мед-Полуда работа -здраве
Пробвахме и на некой стари топчета останали койзнае от кога по куфарите,върху който скачах и не можех да ги счупа
но за лудата риба-беха специялитет


Вторник-пробване от рано да изкарам Витото,Сокчето и Дацо набили мускули от шараните,успяха да ме избутат по полусухия път.Уххх поне немаше да търса трактори по селата.
Кефа си направихме,и решихме още рано да се събереме,да не случайно не хване повторно некой дъжд.
Прибиране на всичките сергии,неколко снимки за край и това беше това


Местене на самоснимачката и усмивките казват всичко

Заредени положително вече по пъта за дома избрахме местото за следващата авантюра
Така и сега....С Сокчето и Дацо решихме да ходиме на еден язовир,който го желая от 2-3 години и все а денеска а утре и чак сега му дойде реда

Обемна подготовка за шаран и търгване в късните следобедни часове,зарад това че Сокчето и Дацо беха на работа от сутринта.
Знаехме че ще не хване мрака,и затова много не му бързахме.Качване чак до небето



А сега де




Събота вечер е,и ние бехме вече в една дива природа,непозната-и язовир който от облачното време и липсата на месечина едвам го виждахме.Е сега къде?Времето беше готово да завали,Витото пълно багаж,така да спешно трябваше да се направи лагера,да се изнесат сергиите,за да не започне некаква планинска буря


Нахвърлихме пръчките и се заехме с салати,ракийки




В междувреме се заехме и с хранене на петната,но започна такъв дъжд,да не ви разправам

Добре че успяхме да сложиме палатките,та дупетата ни беха на сухо

Сутринта ни дочака така



Манджите и другите шаранови специялитети



И вместо да започнат рибите,започна един такъв проливен дъжд,немам думи....вода навсякъде,мислиш некой изтура с кофи отгоре


За нула време стана така


Стана и остана



Ами сега,200 метра от асфалта до водата беше червена земя...вече в мислите не ми беха рибите а некой гръцки трактор



Некаде преди мрака дожда утихна,от рибата вече дигнахме ръце-24 часа и тя беше тиха


Разочароване,кал до колене,вода в палатките,риба-юк а отгоре на всичко,некакви страшни крикове се чуваха далече в гората,май на мечка приличаха



АД-невиден.Мокри като мишки,ходехме горе доле около пръчките,хвърлахме с кобрите топчета и не се отказвахме-знаехме че има шаран,но къде е???
След триесетина часове,първата риба изтресе водата от индикаторите и суингерите


Хубаво голо шаранче


И това беше за тази нощ.Палене на печката и време беше за спане.

Две вечери-една риба.Добри сме

Понеделник-будене и веднага пробвам да изнеса Витото до асфалта.В мислите ми беше само това.Багажерията щехме на ръце да я износаме,само Витото да се изкачи...
Цел час-какво ли не пробвахме-НЕ и НЕ ставаше.Ние имахме още една вечер за риболов.Риба дали ще има вече не беше важно.Остана да се радваме само на слънцето,кое се появи,и с него и надежта че ще се засуши калта от черно-червения път.
Но когато тръгне-тръгнало е



С слънцето,започна и рибата и това как




Вече и с кеф работехме,вече беше ясно че сме в РАЯ


Дацо се кефи,Сокчето търси кепа



Започна такова кълване...не помня подобно,риба върху риба.Немаше кой да кепчосва,всички вадехме по едно време






И повече немаше време за снимки,убихме се от работа,да не разказвам оти загубихме и 30-40 поводи с олова,а с това и толко риби.Много миди-късат и шок лидери

Но кой щеше да се занимава с изгубеното.

Сокчето зарежда батериите




Рибата работеше и вечерта и сутринта





Интересно беше че вече и не избираше на какво да нахапе,хранехме банан ловехме на мида,хранехме ананас,ловехме на мед-Полуда работа -здраве









Вторник-пробване от рано да изкарам Витото,Сокчето и Дацо набили мускули от шараните,успяха да ме избутат по полусухия път.Уххх поне немаше да търса трактори по селата.


Кефа си направихме,и решихме още рано да се събереме,да не случайно не хване повторно некой дъжд.
Прибиране на всичките сергии,неколко снимки за край и това беше това



Местене на самоснимачката и усмивките казват всичко


Заредени положително вече по пъта за дома избрахме местото за следващата авантюра
