Тунджа-Капо, Капо ама полезно
Публикувано на: Съб Сеп 25, 2010 8:26 pm
Здравейте колеги, чак сега намирам малко време да спретна едно репортажче за излета ми от миналата Сряда. След, като пе разкандардисахте да ходя на Слаковци, реших да се взема в ръце и да отпраша към любимата дестинация - Стара Загора, Дъбово, Николаево - Римския мост. И понеже хич не ми се ходи сам се обадих на Монката (Неуморния) стара моя дружка от миналия век. Викам Джо да ходим за риба еди къде си, той с една дума се нави. Рзабрахме се да се чакаме в Стара Загора където да накупим захранки и особено махранки. Пътьом минах през село, сварих една кофа жито и ето ме в Стара Загора. Събрахме се с Неуморния , минахме през рибарски магазин, накупихме червеи, захранки, после за малко през Метро, да си купим захранка и за нас и някъде към 17.00 акостирахме в Дъбово. Там ме чакаше около 20 кг току сварена царевица с добавка мед. И се заформи следната картинка:
30 минути по късно се озовахме на баражите на Римския мост. За да не ме хване тъмата почнах бързо да опаковам такъмите, а Неуморния се захвана с инсталацията на бивака:
;
Пустия му Симеон се оказа голям тертиплия, маси, покривки столове, газови котлони, мезелъци.... Докато стягахме нещата се запознахме с Жоро и Стефко - братчета от Казанлък. От дума на дума стана ясно че са почти цяла седмица тука и нищо не ударило. Викам си сигурно е щото не са захлебили здраво. На монката само това му трябваше, скочи в лодката нарами полвин кофа царевица и още толкова жито и влезе в гьола.
Захранихме, опънахме пръчките и се захванахме с кулинарията. Тука е момента да кажа защо на Монката му викаме Неуморния, ами снимките говорят сами по себе си.
След, като всичко около дългоочаквания риболов беше стъкмено, остана само да чакаме големия удар. Междувремено си спретнах една плувка колкото да хвана някой дребосък, че да не се брои излета за капо, сгуших се между сазлъка, нахвърлих няколко топки захранка и още толкова прашки с жито, белким събера каракудяк, морунаж или червеноперка.
Около суетнята хич не се усетихме как мръкна, и както се полага на подобни събития, събрахме се с братята от Казанлък под шатрата им, разпънахме масите, извадихме картите, бирата и ракията и почнахме да кълвем
Хапнахме, пийнахме, поиграхме карти и отворихме темата за шаранджийския риболов и има ли шарани в баражите около Римския мост. Оказа се , че Стефко и Жоро са майстор шаранджии и че освен големи шарковци във водите на Тунджа около Зимница, Николаево и Ветрен има и достолепни Амури. Времето си въреше, картите омръзнаха, стана доста хладно, но никйо не си лягаше в очакане на голямото нощно дрънкане. Така и не го дочакахме, около 2.00 си легнах, че да мога сутринта да стана навреме. Деня мина в лежерно темпо, едно слънце се показа и температурите стигнаха към 32 градуса, нито на дъно удари нещо нито на плувка (само дребни екземпляри на таранка и чат пат някой дребен морунаж). Някъде в късния следобед Стефко се похвали с една маломерна щука
Малко преди да се мръкне ми дойдоха и скъпи гости на гьола, кума ми чул че съм около Стара Загора, разбрал къде съм и се появи за по ракийка и ноа партия карти
Така мина и Четвъртъка, ядене, пиене, карти, табла, и чакане на шарко парко
Вечерта мина по същия начин, както и предната, с тази разлика, че научих страшно много за шаранджийския риболов, тактики, захранки, монтажи... В петък по обедуморени от чакане взехме да събираме сергиите, и както се полага боклуците бяха надлежно събрани
В един часа напуснах Римския мост, доволен не толкоз от риболова, колкото от новото запознанство, приятната компания и не на последно място научих си урока по шаранджийски риболов. Сега остава да хаана някой по - дебел Шарко. В събота отпраших с баджанака към Меричлери, хванахме 2-3 тлъсти каракуди, една маломерна щука и няколко писалки, ей тъй за кеф и да оправдая дългото и приятно пътуване
В Неделя по хладно се прибрах в София. Сега си спомням за излета и се самонавивам за другия, кога ли ще ми падне пак пердето? Толкова от мен на слука и до скоро...
30 минути по късно се озовахме на баражите на Римския мост. За да не ме хване тъмата почнах бързо да опаковам такъмите, а Неуморния се захвана с инсталацията на бивака:
;Пустия му Симеон се оказа голям тертиплия, маси, покривки столове, газови котлони, мезелъци.... Докато стягахме нещата се запознахме с Жоро и Стефко - братчета от Казанлък. От дума на дума стана ясно че са почти цяла седмица тука и нищо не ударило. Викам си сигурно е щото не са захлебили здраво. На монката само това му трябваше, скочи в лодката нарами полвин кофа царевица и още толкова жито и влезе в гьола.
Захранихме, опънахме пръчките и се захванахме с кулинарията. Тука е момента да кажа защо на Монката му викаме Неуморния, ами снимките говорят сами по себе си.
След, като всичко около дългоочаквания риболов беше стъкмено, остана само да чакаме големия удар. Междувремено си спретнах една плувка колкото да хвана някой дребосък, че да не се брои излета за капо, сгуших се между сазлъка, нахвърлих няколко топки захранка и още толкова прашки с жито, белким събера каракудяк, морунаж или червеноперка.
Около суетнята хич не се усетихме как мръкна, и както се полага на подобни събития, събрахме се с братята от Казанлък под шатрата им, разпънахме масите, извадихме картите, бирата и ракията и почнахме да кълвем
Хапнахме, пийнахме, поиграхме карти и отворихме темата за шаранджийския риболов и има ли шарани в баражите около Римския мост. Оказа се , че Стефко и Жоро са майстор шаранджии и че освен големи шарковци във водите на Тунджа около Зимница, Николаево и Ветрен има и достолепни Амури. Времето си въреше, картите омръзнаха, стана доста хладно, но никйо не си лягаше в очакане на голямото нощно дрънкане. Така и не го дочакахме, около 2.00 си легнах, че да мога сутринта да стана навреме. Деня мина в лежерно темпо, едно слънце се показа и температурите стигнаха към 32 градуса, нито на дъно удари нещо нито на плувка (само дребни екземпляри на таранка и чат пат някой дребен морунаж). Някъде в късния следобед Стефко се похвали с една маломерна щука
Малко преди да се мръкне ми дойдоха и скъпи гости на гьола, кума ми чул че съм около Стара Загора, разбрал къде съм и се появи за по ракийка и ноа партия карти
Така мина и Четвъртъка, ядене, пиене, карти, табла, и чакане на шарко парко
Вечерта мина по същия начин, както и предната, с тази разлика, че научих страшно много за шаранджийския риболов, тактики, захранки, монтажи... В петък по обедуморени от чакане взехме да събираме сергиите, и както се полага боклуците бяха надлежно събрани
В един часа напуснах Римския мост, доволен не толкоз от риболова, колкото от новото запознанство, приятната компания и не на последно място научих си урока по шаранджийски риболов. Сега остава да хаана някой по - дебел Шарко. В събота отпраших с баджанака към Меричлери, хванахме 2-3 тлъсти каракуди, една маломерна щука и няколко писалки, ей тъй за кеф и да оправдая дългото и приятно пътуване
В Неделя по хладно се прибрах в София. Сега си спомням за излета и се самонавивам за другия, кога ли ще ми падне пак пердето? Толкова от мен на слука и до скоро...
,
За такива излети съм си спретнал едно якенце и си го обличам зада се самоуспокоявам, че рно или късно и мен ще ме огрее....
Незнам от какво е умрял, но да се надяваме,че не е благодарение на мрежите, които се хвърлят в тази част от Тунджа.