Ей тъй, набързичко по Тунджа...
Публикувано на: Вто Окт 12, 2010 6:43 pm
Нямах комп некое време затова с малко закъснение, но...
Отвори ми се неочаквано ходене до Ямбол по семейни причини.
Тръгнахме толкова набързо, че даже телефона ми остана вкъщи, включен в зарядното, да се зарежда, та немах възможност да се обадя на никой там, а и не очаквах да направя риболов.
Пътувахме петъка през нощта, рано, по тъмно още вече пресичахме моста на Тунджа в Ямбол:
Не се сдържах и щракнах една снимка набъро. Невероятна красота, но тогава не ми беше до нея, че по тъжен повод пътувахме.
Сутринта ми мина тягосно. Гробища, ковчези, бабички... Абе всички знаете, да не се случва на никой.
Следобяда седнахме на масата. И като почнаха бабите пак едни ревове, спомени от младостта и т.н. не издържах.
Метнах се на колата и с мръсна газ отпраших за Елхово.
В колата имах захранка, кило жито и 200 гр. червеи, че за риболов се подготвях предния ден и колата ми бе заредена, когато се наложи да променим плановете.
Ходил съм в Елхово само веднъж, преди година с колегата Gan4ef с единственото място което знам там е Парка.
Паркирах до моста и се качих на него за да погледна реката. Зелените талази под краката ми ме очароваха. Стоях може би 15 минути, покачен на перилата на моста, вперил поглед в забързаните води под себе си и пречистил душата си от тленните мисли, които бе навяла в мен утринта.
Минаващ по моста колега ме сепна. Вече бе 3 часа следобяд и той приключил с риболова, се прибираше. Каза ми че излиза уклей и ми показа торбичката си с двайсетина рибета. Разходих се нагоре надолу по реката и се заприказвах с още няколко колеги, Всички ловяха уклей до брега и се оплакваха от слуката.
Този риболов не ме блазнеше. Исках нещо интензивно, което да пропъди черните мисли, а безсмисленото гледане на почиващата току до брега плувка определено не е това от което се нуждаех.
Избрах си място, забърках малко захранка и заметнах няколко топки в средата на реката. Последваха я и десетина прашки жито, както и няколко с бял.
Срещу мен бе застанал "колега", който ухилено наблюдаваше действията ми.
Скоро не можа да се сдържи и се провикна:
-"Ей, къф рибар си ти бе. Така ли се лови, у средата"
Веднага го усетих, че е пиян на мотика. Беше му много трудно да формулира изречение и фъфлейки да го хвърли в пространството.
Изгледах го и без да му отвръщам продължих с подготовката. Той обаче, набрал скорост, не преставаше да мели.
-"Бе ти не разбра ли риба не моеш да фаташ бе. Знаиш ли как се държи въдица. У средата тръгнал да мята, знайш ли колко клони има,а"
Приготвих си такъма и заметнах.Малко се притесних от приказките на субекта отсреща за закачки, че не познавах дъното, но първото изтичане мина гладко. Заприбирах плувката и оня пак започна да нарежда:
-" я, ма ти още ли не си скъсал бе. Рибар... трънки..."
Заметнах отново. Не минала и няколко метра по водата плувката ми се скри. Засечка и усетих напъните на рибата отдолу. Пред мен бе доста плитко и кефала доволно се разшляпа преди да го пъхна в кепа.
Човекът отсреща бе видял шляпането и пак започна:
-" Ба и риба фана, тая сляпа е била"
После се зае да си събира багажериите и се изнесе, забравяйки телескопа си на брега.
Тъкмо се успокоих, че съм се отървал и отсреща се чуха викове и наздравици. Оказа че че тоя не бил сам, а с мощна група, налягала в сенките отзад и отдала се на безпаметно пиене. То не беха наздравици, то не бе чудо. След десетина минути виковете преминаха в крясъци от рода "Ти мене уважаваш ли ме бре", последвани от глухите удари на пестници и тояги по плът. Не закъсняха и писъците на бития. Маааани, пиха, пиха и се сбиха. Скоро битият успя да се измъкне от доскорощните си сътрапезници и през моста да избяга от моя край на реката. Там обаче, вместо да изчезне, той се покри между дърветата и започна да отправя закани към дружките си отсреща, който не му останаха длъжни. Страшна какафония се получи, която продължи докато си тръгнах след два часа. През цялото време се псуваха и заканваха от двата брага на реката.
Реших да не им обръщам внимание и да се съсредоточа в риболова. Хвърлих още няколко прашки жито и бял и скоро още няколко кефала се прехвърлиха да правят компания на първия в живарника.
Субекта отсреща обаче се сети за забравената си въдица и се върна да я вземе. Само че как видя водата и му хрумна великолепната идея да се изкъпе. Набързо се съблече и се хвърли от високия бряг в студената вода. Добре, че се оказа , че му е до кръста, че ако трябваше и пиянде да спасявам от удавяне много щеше да ми дойде.
Подплашени от тоя шум рибите се дръпнаха надолу, на около 30 метра под мен и оттам обираха минаващите покрай тях червей и зрънца жито. Нищо,тъкмо кефа от ваденето от дистанция бе по-голям.
Продължих да вадя регулярни кефали, както и няколко дребни морунаша и скобара.
След поредната засечка рибата отсреща направи нещо съвсем неочаквано. Докато кефалите се държаха плътно на дъното и в течението докато ги вадя, тази риба веднага се вдигна горе и цепейки повърхноста с перката си започна да снове от единия до другия бряг. Ясно бе, че не е кефал. Скоро успях да гребна те това животно:
Досега не бях виждал подобна риба. Отначало помислих, че е някаква кръстоска между кефал и скобар, но после в главата ми нахлуха снимките на бургаските колеги с лупавците. Какво правеше тая риба обаче в Тунджа идея си нямам.
Рибите които вадех не останаха в тайна ловящите наоколо и скоро няколко човека се опитаха да застанат под мен, но аз предвидливо бях избал място от което започваше туфа шавар покрай брега и не можаха да се проврат през него. ЕДин по съобразителен пресече през моста и се настани на отсрещния бряг, под мен, точно там където стояха рибите.
Да обаче ловеше с директен телескоп и не можеше да достигне средата на реката където хранех и ловях.
погледа ме как захранвам , помята малко и като видя, че няма да стане, с много пъшкане и колебания извади от чантата си пакет захранка. Погледа я малко, явно не му се разделяше с нея, после намери търкалящо се по брега шише от минерална вода и го отряза. Много старателно отмери в него две шепи захранка и я разбърка с вода. Останалото в пакета бе грижливо прибрано отново в торбата.
Заметна бъркоча пред него и зачака. Скоро успя да извади сносен кефал който гордо размаха към колегите си на моя бряг. Но тази риба му бе и последна. Повече кълванета нямаше. Аз от своя страна продължавах да вадя риби току пред него. Човекът не можа да издържи на тази гледка, притича до колата и си и скоро се върна с дънна въдица.
Зареди куките с червеи и доволно я замена в средата на реката, пресичайки пътя на изтичането ми.
Не ми се караше с местните, а и бития зад мен още продължаваше да кълне от шубраците към отсрещния бряг, тъй че реших да събирам. А и вече минаваше пет и половина и залязващото слънце неприятно се навираше в очите ми.
Извадих живарника за снимка:
Вътре се мятаха доволно количество риби за двата часа риболов с който разполагах.
Размерът на рибите също бе добър:
Доволен си събрах багажа. Успях да се насладя максимално на риболова за краткото време с което разполагах, а и се отървах от черните мисли изпълнили главата ми...
Снимките са малко, но бързах да ловя и нямаше време за щуротии
П.П. Следва продължение
Отвори ми се неочаквано ходене до Ямбол по семейни причини.
Тръгнахме толкова набързо, че даже телефона ми остана вкъщи, включен в зарядното, да се зарежда, та немах възможност да се обадя на никой там, а и не очаквах да направя риболов.
Пътувахме петъка през нощта, рано, по тъмно още вече пресичахме моста на Тунджа в Ямбол:
Не се сдържах и щракнах една снимка набъро. Невероятна красота, но тогава не ми беше до нея, че по тъжен повод пътувахме.
Сутринта ми мина тягосно. Гробища, ковчези, бабички... Абе всички знаете, да не се случва на никой.
Следобяда седнахме на масата. И като почнаха бабите пак едни ревове, спомени от младостта и т.н. не издържах.
Метнах се на колата и с мръсна газ отпраших за Елхово.
В колата имах захранка, кило жито и 200 гр. червеи, че за риболов се подготвях предния ден и колата ми бе заредена, когато се наложи да променим плановете.
Ходил съм в Елхово само веднъж, преди година с колегата Gan4ef с единственото място което знам там е Парка.
Паркирах до моста и се качих на него за да погледна реката. Зелените талази под краката ми ме очароваха. Стоях може би 15 минути, покачен на перилата на моста, вперил поглед в забързаните води под себе си и пречистил душата си от тленните мисли, които бе навяла в мен утринта.
Минаващ по моста колега ме сепна. Вече бе 3 часа следобяд и той приключил с риболова, се прибираше. Каза ми че излиза уклей и ми показа торбичката си с двайсетина рибета. Разходих се нагоре надолу по реката и се заприказвах с още няколко колеги, Всички ловяха уклей до брега и се оплакваха от слуката.
Този риболов не ме блазнеше. Исках нещо интензивно, което да пропъди черните мисли, а безсмисленото гледане на почиващата току до брега плувка определено не е това от което се нуждаех.
Избрах си място, забърках малко захранка и заметнах няколко топки в средата на реката. Последваха я и десетина прашки жито, както и няколко с бял.
Срещу мен бе застанал "колега", който ухилено наблюдаваше действията ми.
Скоро не можа да се сдържи и се провикна:
-"Ей, къф рибар си ти бе. Така ли се лови, у средата"
Веднага го усетих, че е пиян на мотика. Беше му много трудно да формулира изречение и фъфлейки да го хвърли в пространството.
Изгледах го и без да му отвръщам продължих с подготовката. Той обаче, набрал скорост, не преставаше да мели.
-"Бе ти не разбра ли риба не моеш да фаташ бе. Знаиш ли как се държи въдица. У средата тръгнал да мята, знайш ли колко клони има,а"
Приготвих си такъма и заметнах.Малко се притесних от приказките на субекта отсреща за закачки, че не познавах дъното, но първото изтичане мина гладко. Заприбирах плувката и оня пак започна да нарежда:
-" я, ма ти още ли не си скъсал бе. Рибар... трънки..."
Заметнах отново. Не минала и няколко метра по водата плувката ми се скри. Засечка и усетих напъните на рибата отдолу. Пред мен бе доста плитко и кефала доволно се разшляпа преди да го пъхна в кепа.
Човекът отсреща бе видял шляпането и пак започна:
-" Ба и риба фана, тая сляпа е била"
После се зае да си събира багажериите и се изнесе, забравяйки телескопа си на брега.
Тъкмо се успокоих, че съм се отървал и отсреща се чуха викове и наздравици. Оказа че че тоя не бил сам, а с мощна група, налягала в сенките отзад и отдала се на безпаметно пиене. То не беха наздравици, то не бе чудо. След десетина минути виковете преминаха в крясъци от рода "Ти мене уважаваш ли ме бре", последвани от глухите удари на пестници и тояги по плът. Не закъсняха и писъците на бития. Маааани, пиха, пиха и се сбиха. Скоро битият успя да се измъкне от доскорощните си сътрапезници и през моста да избяга от моя край на реката. Там обаче, вместо да изчезне, той се покри между дърветата и започна да отправя закани към дружките си отсреща, който не му останаха длъжни. Страшна какафония се получи, която продължи докато си тръгнах след два часа. През цялото време се псуваха и заканваха от двата брага на реката.
Реших да не им обръщам внимание и да се съсредоточа в риболова. Хвърлих още няколко прашки жито и бял и скоро още няколко кефала се прехвърлиха да правят компания на първия в живарника.
Субекта отсреща обаче се сети за забравената си въдица и се върна да я вземе. Само че как видя водата и му хрумна великолепната идея да се изкъпе. Набързо се съблече и се хвърли от високия бряг в студената вода. Добре, че се оказа , че му е до кръста, че ако трябваше и пиянде да спасявам от удавяне много щеше да ми дойде.
Подплашени от тоя шум рибите се дръпнаха надолу, на около 30 метра под мен и оттам обираха минаващите покрай тях червей и зрънца жито. Нищо,тъкмо кефа от ваденето от дистанция бе по-голям.
Продължих да вадя регулярни кефали, както и няколко дребни морунаша и скобара.
След поредната засечка рибата отсреща направи нещо съвсем неочаквано. Докато кефалите се държаха плътно на дъното и в течението докато ги вадя, тази риба веднага се вдигна горе и цепейки повърхноста с перката си започна да снове от единия до другия бряг. Ясно бе, че не е кефал. Скоро успях да гребна те това животно:
Досега не бях виждал подобна риба. Отначало помислих, че е някаква кръстоска между кефал и скобар, но после в главата ми нахлуха снимките на бургаските колеги с лупавците. Какво правеше тая риба обаче в Тунджа идея си нямам.
Рибите които вадех не останаха в тайна ловящите наоколо и скоро няколко човека се опитаха да застанат под мен, но аз предвидливо бях избал място от което започваше туфа шавар покрай брега и не можаха да се проврат през него. ЕДин по съобразителен пресече през моста и се настани на отсрещния бряг, под мен, точно там където стояха рибите.
Да обаче ловеше с директен телескоп и не можеше да достигне средата на реката където хранех и ловях.
погледа ме как захранвам , помята малко и като видя, че няма да стане, с много пъшкане и колебания извади от чантата си пакет захранка. Погледа я малко, явно не му се разделяше с нея, после намери търкалящо се по брега шише от минерална вода и го отряза. Много старателно отмери в него две шепи захранка и я разбърка с вода. Останалото в пакета бе грижливо прибрано отново в торбата.
Заметна бъркоча пред него и зачака. Скоро успя да извади сносен кефал който гордо размаха към колегите си на моя бряг. Но тази риба му бе и последна. Повече кълванета нямаше. Аз от своя страна продължавах да вадя риби току пред него. Човекът не можа да издържи на тази гледка, притича до колата и си и скоро се върна с дънна въдица.
Зареди куките с червеи и доволно я замена в средата на реката, пресичайки пътя на изтичането ми.
Не ми се караше с местните, а и бития зад мен още продължаваше да кълне от шубраците към отсрещния бряг, тъй че реших да събирам. А и вече минаваше пет и половина и залязващото слънце неприятно се навираше в очите ми.
Извадих живарника за снимка:
Вътре се мятаха доволно количество риби за двата часа риболов с който разполагах.
Размерът на рибите също бе добър:
Доволен си събрах багажа. Успях да се насладя максимално на риболова за краткото време с което разполагах, а и се отървах от черните мисли изпълнили главата ми...
Снимките са малко, но бързах да ловя и нямаше време за щуротии
П.П. Следва продължение
Е ти си им показал как стаат работите. 