Тунджа - part two
Публикувано на: Нед Окт 17, 2010 9:33 pm
Нямах намерение да правя друг риболов по време на престоя ми в Ямбол.
Този от първата част:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=39758
ми бе предостатъчен.
А и на следващия ден си заминавахме обратно към София.
Исках добре да се наспя преди уморителното шофиране по натоварената както винаги в неделя следобед магистрала.
Бебето обаче бе решило друго. К'во да правим шефче е.
Рано по тъмно още, явно поради непознатото легло и миризми, се събуди и веднага предяви претенциите си за ядене и внимание. Ясно беше, че няма да се спи. Поогледах се из спящата още къща и го реших. Отивам за риба, Ей тъй, наблизо, в града, за няколко часа. И без това ми бяха останали стотина грама бял червей от предния ден.
Набързо се метнах в колата и отпраших по полутъмните още улици. След десетина минути бях на реката. Бях си харесал от миналата година едно местенце зад ШЕЛ-а, та исках да го пробвам.
Паркирах колата в шубраците обрамчили коритото на реката и нетърпеливо нагазих в мократа от утринната роса трева. Папурите се мъчеха да ме уловят в примката на преплетените си дълги листа, в отчаян опит да защитят водните обитатели от настъпващия заедно със зората враг и недоволни от неуспеха си щедро ме ръсеха с капчици вода, търпеливо събирана от листата цяла нощ за утоляване на жаждата на незабележимите малки гадинки, де пълзят в краката ни или се крият под камъни и стръкчета трева.
След малко пред очите ми се показва и реката. През булото на утринните изпарения с изненада различавам фигурите на няколко риболовци на отсрещния бряг. Изненадата ми обаче е пълна когато съзирам риболовец и от моята страна на реката. Точно на мястото което си бях харесал. То е и единственото възможно де.
Погледах подранилите колегите известно време, но мисълта за риболов не ми даваше мира и отново се хвърлих в прегръдката на папурите за да се добера до колата.
Решавам да тръгна надолу по течението и където си харесам място да застана. Карам бавно покрай реката оглеждайки се за места. Но направо съм шокиран от гледката. Във всяка възможна просека между върбите или шаварите са застанали по един, а много често и няколко човека. Продължавам все по-надолу, но гледката не се променя. Човек до човек.
Малко по малко стигнах чак до "Каргонския" или както там го наричат мост. Около три километра по реката без да има свободно местенце, де да заметна въдицата. Качих се на моста и погледнах надолу. Докъдето погледа ми стигаше се виждаха паркирани край водата коли. Тази гледка ме отказа да продължавам да търся свободно място. Решавам да се върна на единственото свободно място което забелязах. На около стотина метра над моста. Място е силно казано. Реката е заляла плитък бряг превръщайки го в тресавище, което се надявам да не е дълбоко. Редки шавари растат в тинята, а яркия и свеж зелен цвят на листата им безумно контрастира с избелялата боя и олющена мазилка на панелните блокове на отсрещния бряг:
За да мога да ловя се налага да нагазя на около 20 метра навътре в тресавището за да стигна до коритото на реката. Внимателно нагазвам във вонящата тиня и опитвайки с крак пред себе си преди да стъпя бавно се приближавам до водата. Тинята е около педя, покрита с още толкова вода, но отдолу е твърдо и ще мога да разположа оборудването си. Връщам се до колата, паркирана на брега, за да взема нещата си. За начало пренасям сгъваемата маса и стола, които разполагам в тинята. Върху тях ще наредя багажа си. Връщам се отново до колата за останалия багаж. Набързо измъквам от багажника кофата със захранка и болонезето. Случайно погледа ми попада на въргалящ се вътре телескоп с монтаж на тапа. за щука. Решавам да го взема и него и ако уловя малка рибка евентуално да го заметна.
Забърквам манджата на брега. Останал ми е половин пакет "Трапер река", който разбърквам с пакет глина и малко "Шоколадова галета". Заливам с няколко капачки течен ароматизатор "Скопекс" и хвърлям вътре шепа бял.
Нареждам багажа по стола и масата и замятам наколко топки в средата на реката. Всички риболовци покрай който минах преди малко ловяха плътно до брега, на някакъв подобен на влашка плувка монтаж и само няколко от тях можеха да се похвалят с по някоя каракуда.
Разпъвам болонезето и правя контролно изтичане. Дъното пред мен е равно, с леко изплитняване на около 20 метра под мен. Перфектно, там ще се събират червейте понесени от течението, а евентуално и кефалите.
Дълбочината е около метър и половина.
Залагам на плувка тип буре, 2 гр., с метален кил, за по добра устойчивост в бързото течение. Утежнението ми е от групирани сачми, т.нар. "италианска верижка". Повод 0.12, около 20 см и кука Оунър Фуна N:12.
След няколко изтичания плувката потъва и едра бабушка се озовава в живарника. Скоро я последват още няколко. Една от тях е по-дребна и решавам да я заметна за щука. Закачам я на тройката и отдалечавайки се на няколко метра нагоре от мястото ми я спускам току до шаварите, на около два метра от краката си. Дълбочината е около 50 сантиметра. Поглеждам към болонезето си и виждам как върха се сгъва. Захвърлям щукарката върху папурите и шляпайки се забързвам да извадя рибата преди да се е оплела в многобройните стъбла покрай брега. Измъквам сносна каракуда и поглеждам към щукарката. А там... върха на въдицата се е сгънал. Зашляпвам обратно към нея , вдигам я и отварям бигела. Влакното веднага започва да се изнизва. Плувката се показва на около метър по нагоре, после пак изчезва и се появява на още няколко метра встрани. Затварям бигела и засичам. Със задоволство усещам тежеста на едра риба. Докарвам я до себе си и се пресягам да я хвана, но уплашена от фигурата ми щуката се стрелка обратно и аванса писва. Бързо я укротявам и внимателно я хващам зад главата. В ръцете ми е прекрасна речна щука около 3-те килограма:
Удовлетворен се връщам отново към болонезето. Започвам да стрелям по начесто червеи и скоро измъквам добър кефал:
Последват го и няколко по малки, после пак започват да кълват бабушки. Явно съм хванал всички кефали в този участък. Тъй като и малкото ми червей са на свършване се съсредоточавам върху бабушките. Замятам още няколко топки храна. Бабушките са се строили пред мен и вадя риба на почти всяко изтичане. За разнообразие улавям и малък морунаж:
Скоро обаче захранката ми свърши. Това не ме притеснява много тъй като и без това е време да събирам. Слънцето е вече високо, минава единадесет часа и краката ми са гъбясали от тричасовото стоене в тинята, а и искам да си почина малко преди тръгването към София.
Измъквам живарника за снимка:
Прехвърлям рибите в кофата. Двадесетлитровата ми кофа се напълни до средата:
Не се вижда много добре, но със самоснимачката толкова.
Лично за мен се получи един перфектен риболов за трите часа с който разполагах и ограничените количества червей и захранка. Заложих на нетрадиционен подход, не се повлиях от мнението и начините на месните риболовци и успях да хвана добро количество риба. Сигурен съм че ако разполагах с още време и храна, риболова щеше да е в пъти по добър, тъй като рибите продължаваха да кълват до момента, в който реших да си ходя. Около мен реката отдавна бе безлюдна. Многото риболовци , който сутринта бяха окупирали бреговете отдавна се бяха изнесли с по някоя случайна каракуда в живарниците.
Захранката ми бе свършила перфектна работа и бе успяла да събере пред мен добро количество гладни риби, нетърпеливи да се запознаят с живарника ми отвътре.
А аз бонус бях възнаграден и с перфектна щука.
Какво му трябва повече на човек!
Този от първата част:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=7&t=39758
ми бе предостатъчен.
А и на следващия ден си заминавахме обратно към София.
Исках добре да се наспя преди уморителното шофиране по натоварената както винаги в неделя следобед магистрала.
Бебето обаче бе решило друго. К'во да правим шефче е.
Рано по тъмно още, явно поради непознатото легло и миризми, се събуди и веднага предяви претенциите си за ядене и внимание. Ясно беше, че няма да се спи. Поогледах се из спящата още къща и го реших. Отивам за риба, Ей тъй, наблизо, в града, за няколко часа. И без това ми бяха останали стотина грама бял червей от предния ден.
Набързо се метнах в колата и отпраших по полутъмните още улици. След десетина минути бях на реката. Бях си харесал от миналата година едно местенце зад ШЕЛ-а, та исках да го пробвам.
Паркирах колата в шубраците обрамчили коритото на реката и нетърпеливо нагазих в мократа от утринната роса трева. Папурите се мъчеха да ме уловят в примката на преплетените си дълги листа, в отчаян опит да защитят водните обитатели от настъпващия заедно със зората враг и недоволни от неуспеха си щедро ме ръсеха с капчици вода, търпеливо събирана от листата цяла нощ за утоляване на жаждата на незабележимите малки гадинки, де пълзят в краката ни или се крият под камъни и стръкчета трева.
След малко пред очите ми се показва и реката. През булото на утринните изпарения с изненада различавам фигурите на няколко риболовци на отсрещния бряг. Изненадата ми обаче е пълна когато съзирам риболовец и от моята страна на реката. Точно на мястото което си бях харесал. То е и единственото възможно де.
Погледах подранилите колегите известно време, но мисълта за риболов не ми даваше мира и отново се хвърлих в прегръдката на папурите за да се добера до колата.
Решавам да тръгна надолу по течението и където си харесам място да застана. Карам бавно покрай реката оглеждайки се за места. Но направо съм шокиран от гледката. Във всяка възможна просека между върбите или шаварите са застанали по един, а много често и няколко човека. Продължавам все по-надолу, но гледката не се променя. Човек до човек.
Малко по малко стигнах чак до "Каргонския" или както там го наричат мост. Около три километра по реката без да има свободно местенце, де да заметна въдицата. Качих се на моста и погледнах надолу. Докъдето погледа ми стигаше се виждаха паркирани край водата коли. Тази гледка ме отказа да продължавам да търся свободно място. Решавам да се върна на единственото свободно място което забелязах. На около стотина метра над моста. Място е силно казано. Реката е заляла плитък бряг превръщайки го в тресавище, което се надявам да не е дълбоко. Редки шавари растат в тинята, а яркия и свеж зелен цвят на листата им безумно контрастира с избелялата боя и олющена мазилка на панелните блокове на отсрещния бряг:
За да мога да ловя се налага да нагазя на около 20 метра навътре в тресавището за да стигна до коритото на реката. Внимателно нагазвам във вонящата тиня и опитвайки с крак пред себе си преди да стъпя бавно се приближавам до водата. Тинята е около педя, покрита с още толкова вода, но отдолу е твърдо и ще мога да разположа оборудването си. Връщам се до колата, паркирана на брега, за да взема нещата си. За начало пренасям сгъваемата маса и стола, които разполагам в тинята. Върху тях ще наредя багажа си. Връщам се отново до колата за останалия багаж. Набързо измъквам от багажника кофата със захранка и болонезето. Случайно погледа ми попада на въргалящ се вътре телескоп с монтаж на тапа. за щука. Решавам да го взема и него и ако уловя малка рибка евентуално да го заметна.
Забърквам манджата на брега. Останал ми е половин пакет "Трапер река", който разбърквам с пакет глина и малко "Шоколадова галета". Заливам с няколко капачки течен ароматизатор "Скопекс" и хвърлям вътре шепа бял.
Нареждам багажа по стола и масата и замятам наколко топки в средата на реката. Всички риболовци покрай който минах преди малко ловяха плътно до брега, на някакъв подобен на влашка плувка монтаж и само няколко от тях можеха да се похвалят с по някоя каракуда.
Разпъвам болонезето и правя контролно изтичане. Дъното пред мен е равно, с леко изплитняване на около 20 метра под мен. Перфектно, там ще се събират червейте понесени от течението, а евентуално и кефалите.
Дълбочината е около метър и половина.
Залагам на плувка тип буре, 2 гр., с метален кил, за по добра устойчивост в бързото течение. Утежнението ми е от групирани сачми, т.нар. "италианска верижка". Повод 0.12, около 20 см и кука Оунър Фуна N:12.
След няколко изтичания плувката потъва и едра бабушка се озовава в живарника. Скоро я последват още няколко. Една от тях е по-дребна и решавам да я заметна за щука. Закачам я на тройката и отдалечавайки се на няколко метра нагоре от мястото ми я спускам току до шаварите, на около два метра от краката си. Дълбочината е около 50 сантиметра. Поглеждам към болонезето си и виждам как върха се сгъва. Захвърлям щукарката върху папурите и шляпайки се забързвам да извадя рибата преди да се е оплела в многобройните стъбла покрай брега. Измъквам сносна каракуда и поглеждам към щукарката. А там... върха на въдицата се е сгънал. Зашляпвам обратно към нея , вдигам я и отварям бигела. Влакното веднага започва да се изнизва. Плувката се показва на около метър по нагоре, после пак изчезва и се появява на още няколко метра встрани. Затварям бигела и засичам. Със задоволство усещам тежеста на едра риба. Докарвам я до себе си и се пресягам да я хвана, но уплашена от фигурата ми щуката се стрелка обратно и аванса писва. Бързо я укротявам и внимателно я хващам зад главата. В ръцете ми е прекрасна речна щука около 3-те килограма:
Удовлетворен се връщам отново към болонезето. Започвам да стрелям по начесто червеи и скоро измъквам добър кефал:
Последват го и няколко по малки, после пак започват да кълват бабушки. Явно съм хванал всички кефали в този участък. Тъй като и малкото ми червей са на свършване се съсредоточавам върху бабушките. Замятам още няколко топки храна. Бабушките са се строили пред мен и вадя риба на почти всяко изтичане. За разнообразие улавям и малък морунаж:
Скоро обаче захранката ми свърши. Това не ме притеснява много тъй като и без това е време да събирам. Слънцето е вече високо, минава единадесет часа и краката ми са гъбясали от тричасовото стоене в тинята, а и искам да си почина малко преди тръгването към София.
Измъквам живарника за снимка:
Прехвърлям рибите в кофата. Двадесетлитровата ми кофа се напълни до средата:
Не се вижда много добре, но със самоснимачката толкова.
Лично за мен се получи един перфектен риболов за трите часа с който разполагах и ограничените количества червей и захранка. Заложих на нетрадиционен подход, не се повлиях от мнението и начините на месните риболовци и успях да хвана добро количество риба. Сигурен съм че ако разполагах с още време и храна, риболова щеше да е в пъти по добър, тъй като рибите продължаваха да кълват до момента, в който реших да си ходя. Около мен реката отдавна бе безлюдна. Многото риболовци , който сутринта бяха окупирали бреговете отдавна се бяха изнесли с по някоя случайна каракуда в живарниците.
Захранката ми бе свършила перфектна работа и бе успяла да събере пред мен добро количество гладни риби, нетърпеливи да се запознаят с живарника ми отвътре.
А аз бонус бях възнаграден и с перфектна щука.
Какво му трябва повече на човек!
