Следобедни кефалюги
Публикувано на: Вто Ное 02, 2010 11:08 pm
Баси времето се отвори. Циганско лято викат било. К'во лято, то миналия ден какъв сняг на парцали валя... Снежинки като на третокласник юмручето, кат та прасне по чутурата и свитки ти изляват из зъркелите... А ся ...лято. Ми, нека да е лятооооо, само да е лято....
Дремя си във форума и разглявам кой къде ги фаща. Ама фащат бе. Браво, курназ момчета, могат ги.
Пия си сладкото кафенце, като за стар човек и се кефя на чуждата слука. Ми що да не се кефя. Наспал съм се убаво (то и още щях да спя ама като се разчукаха едни работници на близкия строеж... Бе нема ли криза за тея ора. В цела България замразиха обектите само тея до мене бачкат ли бачкат).
И как си се кефя тъй една черна мисъл взема да се прокрадва из безкрайните гънки на големия ми мозък. Прокрадва, прокрадва та чак взема да ме гъделичка. Как пък не можах да ги изгладя тея гънки с пиене да види тая мисъл как ще ме гъделичка. Лесно ли се гъделичка топка за боулинг.
Аз, казано чесно, голем гъдел имам. Ич не мога да трая на гъди-гъди.
Излязох на терасата, та дано вятъра я издуха от главата ми, ма то вятър няма. Грейнало едно слънце, чак се опитва в очите ми да се навре, некой зъркел ще ми извади. Тея верно познаха, че лято било.
Ами като е лято що се мъча да устоявам на гъдела.... айде за риба.
Набързо метнах болото в колата, през магазина за двеста грама шарен червей и газ към една река. От бързане даже с една пеперуда се сблъсках. Метна ми се на стъклото като камикадзе на българското посолство в Атина. Лято к'во да правиш.
Дорде се замъкна на реката и то стана ракиено време. Ма по старото, по новото часовника вика, че било два и половина след пладне.
Щом вика съгласявам се. Умни са туй машините, па и смея ли да им противореча, току виж съм предизвикал некой армагедон, като в "Терминатор". Та по-полечка с машинарииките.
Реката до съвсем скоро явно е била с доста високо ниво, та брега бе порядъчно тинясъл. С въздишка се метнах в рядката кал, която хвана краката ми сякаш в железни букаи. Добре, че съм с високи ботуши , вързани за кръста, че иначе там си оставаха.
Метнах една шепа бял във водата пред мен, ей от тоя:
и се заех с направата на такъма. Ама ме примързя и само изкарах болото от калъфа и заметнах с готовия монтаж на него, от миналия ден. Пусти мързел. С триграмова плувка съм седнал да ловя на метър дълбочина и почти нулево течение. На всичкото отгоре и бистра. Тъй ли се лови риба бе хаймана.
Псувам си се наум тъй, а плувката бавно се носи надолу. И изведнъж потъна. Бря , тая да не е дефектна бре. Дръпнах я да проверя, ма отдолу некой и той решил да я разгляда та я не пуска. Дърпам аз , дърпа той... Абе стана като в приказката за ряпата и дядото. Само че немаше некоя убава унука, осемнадесетгодишна с големи...очи, да ми помогне, та требеше сам да вадя ряпата... опа, рибата.
Абе преборих се:
Такива риби пък откога се въдят тука бе...
Още една шепа бял и ново замятане. Не ми се вярва да клъвне повече, тоя кефал се мята като гламав, подплаши всичко живо наоколо. Седя си тъй, мисля си разни глупости и от време навреме презамятам. След десетина минути мятам още една прашка бели, ей тъй да се разкърша, а и за разнообразие. Мятам пак и плувката пак потъна. А стига бе, още риби има тука или наистина е дефектна тая плувка.
Дърпам и отново некой не иска да я дава изотдолу. Я да видим кой е:
Тея риби заслужават да ги почерпя. От сърцето ми се отпускат цели три прашки с бели, ракия нема, изпиха я на Езерово...
А тая плувка пак потъна. Засичам и отдолу яко напъва. Дърпа, дърпа...като клон дърпа. М'чи като какво да дърпа гадния му клон. Скъсах куката, Овнер Фуна 10-ка.
Тъй и тъй ще я сменям , чакай да сменя и плувката. Слагам буренце, грам и половина и кука Фуна 12-ка.
Нова порция червеи и пак потъна. Опаааа:
Тоя по-голем от предните бе.
Новата линия явно се хареса на рибите, та взе много начесто да потъва. Тя потъва, аз дърпам, после фъргам цръвяци и пак потъва и аз пак дърпам и пак фъргам и пак...
И тъй един час. После изведнъж отряза. Викам си , излових ги всичките, не оставих риба за дамазлък тука.
Ма усещам че тинята нещо особенно взе да джвака. Га погледнах... Ми то се вдигнало нивото с една педя, и заляло брега. А азе си стоя вече у ряката. И се чудя що не кълве. А и още вдига мамка й.
Е май ще се наложи да си ходя. Набързо снимам рибките:
Ма тъй се не видат. Не е лесно със самоснимачката, ама не смея да се сърдя на фотото, че нали помните за Терминаторите.
Я да ги наредим малко , като пионерчета на Девети септември:
Помнех мисълта си за дамазлъка отпреди малко та затуй:
И още веднъж:
После обаче ми писна и... всичките накуп:
Стана повече от прекрасен риболов за двата следобедни часа, преди да се вдигне реката. Много по приятни от двата часа, който който прекарах в задръстването навръщане.
Ми това е!
Край!
Конец!
Финиш!
Финито!
...и още там на другите му чуждоземски езици...
Дремя си във форума и разглявам кой къде ги фаща. Ама фащат бе. Браво, курназ момчета, могат ги.
Пия си сладкото кафенце, като за стар човек и се кефя на чуждата слука. Ми що да не се кефя. Наспал съм се убаво (то и още щях да спя ама като се разчукаха едни работници на близкия строеж... Бе нема ли криза за тея ора. В цела България замразиха обектите само тея до мене бачкат ли бачкат).
И как си се кефя тъй една черна мисъл взема да се прокрадва из безкрайните гънки на големия ми мозък. Прокрадва, прокрадва та чак взема да ме гъделичка. Как пък не можах да ги изгладя тея гънки с пиене да види тая мисъл как ще ме гъделичка. Лесно ли се гъделичка топка за боулинг.
Аз, казано чесно, голем гъдел имам. Ич не мога да трая на гъди-гъди.
Излязох на терасата, та дано вятъра я издуха от главата ми, ма то вятър няма. Грейнало едно слънце, чак се опитва в очите ми да се навре, некой зъркел ще ми извади. Тея верно познаха, че лято било.
Ами като е лято що се мъча да устоявам на гъдела.... айде за риба.
Набързо метнах болото в колата, през магазина за двеста грама шарен червей и газ към една река. От бързане даже с една пеперуда се сблъсках. Метна ми се на стъклото като камикадзе на българското посолство в Атина. Лято к'во да правиш.
Дорде се замъкна на реката и то стана ракиено време. Ма по старото, по новото часовника вика, че било два и половина след пладне.
Щом вика съгласявам се. Умни са туй машините, па и смея ли да им противореча, току виж съм предизвикал некой армагедон, като в "Терминатор". Та по-полечка с машинарииките.
Реката до съвсем скоро явно е била с доста високо ниво, та брега бе порядъчно тинясъл. С въздишка се метнах в рядката кал, която хвана краката ми сякаш в железни букаи. Добре, че съм с високи ботуши , вързани за кръста, че иначе там си оставаха.
Метнах една шепа бял във водата пред мен, ей от тоя:
и се заех с направата на такъма. Ама ме примързя и само изкарах болото от калъфа и заметнах с готовия монтаж на него, от миналия ден. Пусти мързел. С триграмова плувка съм седнал да ловя на метър дълбочина и почти нулево течение. На всичкото отгоре и бистра. Тъй ли се лови риба бе хаймана.
Псувам си се наум тъй, а плувката бавно се носи надолу. И изведнъж потъна. Бря , тая да не е дефектна бре. Дръпнах я да проверя, ма отдолу некой и той решил да я разгляда та я не пуска. Дърпам аз , дърпа той... Абе стана като в приказката за ряпата и дядото. Само че немаше некоя убава унука, осемнадесетгодишна с големи...очи, да ми помогне, та требеше сам да вадя ряпата... опа, рибата.
Абе преборих се:
Такива риби пък откога се въдят тука бе...
Още една шепа бял и ново замятане. Не ми се вярва да клъвне повече, тоя кефал се мята като гламав, подплаши всичко живо наоколо. Седя си тъй, мисля си разни глупости и от време навреме презамятам. След десетина минути мятам още една прашка бели, ей тъй да се разкърша, а и за разнообразие. Мятам пак и плувката пак потъна. А стига бе, още риби има тука или наистина е дефектна тая плувка.
Дърпам и отново некой не иска да я дава изотдолу. Я да видим кой е:
Тея риби заслужават да ги почерпя. От сърцето ми се отпускат цели три прашки с бели, ракия нема, изпиха я на Езерово...
А тая плувка пак потъна. Засичам и отдолу яко напъва. Дърпа, дърпа...като клон дърпа. М'чи като какво да дърпа гадния му клон. Скъсах куката, Овнер Фуна 10-ка.
Тъй и тъй ще я сменям , чакай да сменя и плувката. Слагам буренце, грам и половина и кука Фуна 12-ка.
Нова порция червеи и пак потъна. Опаааа:
Тоя по-голем от предните бе.
Новата линия явно се хареса на рибите, та взе много начесто да потъва. Тя потъва, аз дърпам, после фъргам цръвяци и пак потъва и аз пак дърпам и пак фъргам и пак...
И тъй един час. После изведнъж отряза. Викам си , излових ги всичките, не оставих риба за дамазлък тука.
Ма усещам че тинята нещо особенно взе да джвака. Га погледнах... Ми то се вдигнало нивото с една педя, и заляло брега. А азе си стоя вече у ряката. И се чудя що не кълве. А и още вдига мамка й.
Е май ще се наложи да си ходя. Набързо снимам рибките:
Ма тъй се не видат. Не е лесно със самоснимачката, ама не смея да се сърдя на фотото, че нали помните за Терминаторите.
Я да ги наредим малко , като пионерчета на Девети септември:
Помнех мисълта си за дамазлъка отпреди малко та затуй:
И още веднъж:
После обаче ми писна и... всичките накуп:
Стана повече от прекрасен риболов за двата следобедни часа, преди да се вдигне реката. Много по приятни от двата часа, който който прекарах в задръстването навръщане.
Ми това е!
Край!
Конец!
Финиш!
Финито!
...и още там на другите му чуждоземски езици...
