На село
Публикувано на: Вто Ное 09, 2010 6:45 pm
Събота,?
събота беше ден определен за съдене на казани и отточване на любимата за мнозина течност, някои биха я определили,
като проста ракия, но аз придавам друг смисъл на тази необикновенна думичка, елексир залегнал дълбоко в нашата народност бит и дори фолклор.
Малко се отклоних от съществената тема, та както казах насъдихме казаните а часът беше едва 8.30 а аз бях запланувал да посетя едно
необикновенно водоемче на 7 километра от селото ми, най лошото беше че пътя до там е отвратителен и единстено с джип, колело или пеша
можеше да се стигне до там, в моя случай се оказа че и с трактор се стига без проблеми.
Винаги когато си ходя на село в главата ми нахлуват спомени от далечното минало, когато в махалата се събирахме по 30 и отгоре деца,
ритахме по цял ден топка, дните бяха безгрижни испълнени с приключения(за нас) съседите смятаха приключенията ни за пакости, но както и да е...
Отново на село и отново на път към любимото селско гьолче.Имах информация че преди месец е изваден кефал около 1.600кг.
Та се бях ентосиазирал по този повод, та както си крачех и бях потънал в спомени от детството чух шума на старата машина,
технологичното чудо на соц-строя, и незабавно махнах като за авто стоп. Отзивчивия човечец спря и очтиво ми каза
-мятай се
-към гьола ли си ?
Отвърнах положително и се метнах в ремаркето пълно с чували с жито.
Бях много щаслив защото никога не се бях возил в такъв трактор и то в ремарке.
Лека полека машината катерише стръмния склон, когато забелязах, че в съседния път пълзи друг трактор,
заподозрях че шофьорите са си организирали гранд трактор приз "кой по бързо ще стигне до полето "
Бях много щаслив, че се возех като високопланински джентълмен във файтон задвижван с мотор, когато изведнъж машината спри и човечеца каза до тук.
Почти бяхме стигнали язовирчето, но на този кръстопът, пътищата ни се разделяха и аз отново трябваше да поема пеш оставаше ми само километър и малко,
едва зад онзи хълм
неусетно крачка след крачка километрите се стопиха и пред погледа и в съзнанието ми изплуваха ето това
след десетилетия времето остава следи по лицата ни, но местата по които сме си играли си остават същите, тихи и безмълвни,
погълнали цялата детска глъч и безгрижие.
Как през тримесечното лято всеки ден идвахме тук да се къпем ловим риба и печеме домашна сланинка с лук, ех спомени, спомени
изплуваха сякаш беше вчера...
При цялата тази емоция която се надигаше в гърдите ми, риболова остана някакси на заден план, но все пак за това бях дошъл чак до тук.
Без да бързам зглобих въдицата и заобикалях по брега на водоема, всеки сантимтар навяваш нови и нови спомени в главата ми.
Започнах да облавям заливчетата и много скоро ми стана ясно, че риболова ще е малко тегав.
Но към обяд слънцето се издигна високо над хоризонта и започна прежижаше, което от своя страна размърда тварите по брега,
апък те от своя страна размърдаха водните обитатели, по едно време имах чувството че водата покрай мен оживя, на всяка 5-10 секунда от някъде се чуваше плясък.
Кефала поемаше всяка попаднала неволно във водата боболечка.
Успеха при мен обаче не беше никак добър.
Правокиран от изобилието на насекоми по брега реших да заменя тактиката си, от едри да премина към ситни примамки и успеха не закъсня
първата рибка беше на куката
След което последва кратко затишие в перишето, и реших че е време да пообиколя и по другите места
М/у временно докато слизах от хълмчето пред очите ми се разкри невероятна гледка, която бих искал да споделя за да не изглежда егоистично от моя страна
Намерих и кладенчето, което често ни спасяваше от обезводняване през онези години
Невероятен пейзаж за красиви снимки
Времето напредваше, а на мене ми се искаше да погълна колкото си може повече тишина и чистота от това райско кътче.
Успях да надхитря още няколко рибки
Сърце не ми позволяваш да задържа риби от тук и затова на всички рибки им се случи това
През есента и зимата слънцето бързо пада зад хълма и макар едва в 16 h.
трябваше да тръгвам обратно към селото, все пак ме чакаха 7 километра на обратно и дегостация на пресно изпечена ракийка.
Направих Финалнини няколко снимки преди да потегля
и поех обратно с надеждата, че ще поправя грешката да посещавам по често това райско местенце изпълнено със спомени и емоции...
а те изплуваха и на път за вкъщи
всякаш ме бяха оплели в паежината си и не искаха да ме пусната,
защото знаеха, че зимата чука на вратата и най скорошната ни среща ще е едва през пролета.
Дано разказа ми ви подейства така както се почувствах аз "там"
Сигурен съм че ще събуди чувства във всеки който има спомени от село през детството си,
а онези които не са имали честа да си имат село само мога да им кажа че грешките са поправими,
и не лишавайте децата си от спомените, които биха ги изградили като личности.
Поздрави и наслука на всички ви.
събота беше ден определен за съдене на казани и отточване на любимата за мнозина течност, някои биха я определили,
като проста ракия, но аз придавам друг смисъл на тази необикновенна думичка, елексир залегнал дълбоко в нашата народност бит и дори фолклор.
Малко се отклоних от съществената тема, та както казах насъдихме казаните а часът беше едва 8.30 а аз бях запланувал да посетя едно
необикновенно водоемче на 7 километра от селото ми, най лошото беше че пътя до там е отвратителен и единстено с джип, колело или пеша
можеше да се стигне до там, в моя случай се оказа че и с трактор се стига без проблеми.
Винаги когато си ходя на село в главата ми нахлуват спомени от далечното минало, когато в махалата се събирахме по 30 и отгоре деца,
ритахме по цял ден топка, дните бяха безгрижни испълнени с приключения(за нас) съседите смятаха приключенията ни за пакости, но както и да е...
Отново на село и отново на път към любимото селско гьолче.Имах информация че преди месец е изваден кефал около 1.600кг.
Та се бях ентосиазирал по този повод, та както си крачех и бях потънал в спомени от детството чух шума на старата машина,
технологичното чудо на соц-строя, и незабавно махнах като за авто стоп. Отзивчивия човечец спря и очтиво ми каза
-мятай се
-към гьола ли си ?
Отвърнах положително и се метнах в ремаркето пълно с чували с жито.
Бях много щаслив защото никога не се бях возил в такъв трактор и то в ремарке.
Лека полека машината катерише стръмния склон, когато забелязах, че в съседния път пълзи друг трактор,
заподозрях че шофьорите са си организирали гранд трактор приз "кой по бързо ще стигне до полето "
Бях много щаслив, че се возех като високопланински джентълмен във файтон задвижван с мотор, когато изведнъж машината спри и човечеца каза до тук.
Почти бяхме стигнали язовирчето, но на този кръстопът, пътищата ни се разделяха и аз отново трябваше да поема пеш оставаше ми само километър и малко,
едва зад онзи хълм
неусетно крачка след крачка километрите се стопиха и пред погледа и в съзнанието ми изплуваха ето това
след десетилетия времето остава следи по лицата ни, но местата по които сме си играли си остават същите, тихи и безмълвни,
погълнали цялата детска глъч и безгрижие.
Как през тримесечното лято всеки ден идвахме тук да се къпем ловим риба и печеме домашна сланинка с лук, ех спомени, спомени
изплуваха сякаш беше вчера...
При цялата тази емоция която се надигаше в гърдите ми, риболова остана някакси на заден план, но все пак за това бях дошъл чак до тук.
Без да бързам зглобих въдицата и заобикалях по брега на водоема, всеки сантимтар навяваш нови и нови спомени в главата ми.
Започнах да облавям заливчетата и много скоро ми стана ясно, че риболова ще е малко тегав.
Но към обяд слънцето се издигна високо над хоризонта и започна прежижаше, което от своя страна размърда тварите по брега,
апък те от своя страна размърдаха водните обитатели, по едно време имах чувството че водата покрай мен оживя, на всяка 5-10 секунда от някъде се чуваше плясък.
Кефала поемаше всяка попаднала неволно във водата боболечка.
Успеха при мен обаче не беше никак добър.
Правокиран от изобилието на насекоми по брега реших да заменя тактиката си, от едри да премина към ситни примамки и успеха не закъсня
първата рибка беше на куката
След което последва кратко затишие в перишето, и реших че е време да пообиколя и по другите места
М/у временно докато слизах от хълмчето пред очите ми се разкри невероятна гледка, която бих искал да споделя за да не изглежда егоистично от моя страна
Намерих и кладенчето, което често ни спасяваше от обезводняване през онези години
Невероятен пейзаж за красиви снимки
Времето напредваше, а на мене ми се искаше да погълна колкото си може повече тишина и чистота от това райско кътче.
Успях да надхитря още няколко рибки
Сърце не ми позволяваш да задържа риби от тук и затова на всички рибки им се случи това
През есента и зимата слънцето бързо пада зад хълма и макар едва в 16 h.
трябваше да тръгвам обратно към селото, все пак ме чакаха 7 километра на обратно и дегостация на пресно изпечена ракийка.
Направих Финалнини няколко снимки преди да потегля
и поех обратно с надеждата, че ще поправя грешката да посещавам по често това райско местенце изпълнено със спомени и емоции...
а те изплуваха и на път за вкъщи
всякаш ме бяха оплели в паежината си и не искаха да ме пусната,
защото знаеха, че зимата чука на вратата и най скорошната ни среща ще е едва през пролета.
Дано разказа ми ви подейства така както се почувствах аз "там"
Сигурен съм че ще събуди чувства във всеки който има спомени от село през детството си,
а онези които не са имали честа да си имат село само мога да им кажа че грешките са поправими,
и не лишавайте децата си от спомените, които биха ги изградили като личности.
Поздрави и наслука на всички ви.
Просто БРАВО 
. Дано поне си изкарал хубава ракия ! 
Супер са снимките !
