Най-после малко усмивки
Публикувано на: Пон Юни 26, 2006 1:54 pm
След невероятно ужасния уикенд на откриването на риболовния сезон (2 кръгли капота + глоба 20 лв. за неправилно паркиране + ПТП при прибиране към Козлодуй и изкривен калник
), ето че този уикенд нещата се обърнаха на 100% и настроението бе на противоположния полюс.
Бях си останал в Козлодуй и бях решил да отделя неделята за риболов някъде по Дунав, като възможните варианти бяха Цибър или топлия канал на АЕЦ. В края на крайщата съвместно с един колега се спряхме на р. Огоста, където да потърсим някоя мренка, скобар или морунаж
Идеята за АЕЦ-а обаче си ме човъркаше, та все пак в събота вечерта отидох до там за една бърза спининг-сесия
. За мое най-голямо учудване и удоволствие имах и резултат - записах първата си бяла рибка на спининг и то с новата пръчка
. Още на 4-тото хвърляне една 48-см. зъбатка увисна на една чисто бяла Блу фокс Видракс 3. Малко по-късно имах още един удар на един плаващ Storm 7 см. (ако не се лъжа
), но явно не се закачи добре и офейка. Като за час и половина - перфектно.
Неделя бе време за други емоции. Въоръжени само с по 1 телескоп на плувка и една кофа със захранка се натоварваме в колата и отпрашваме към Огоста някъде към 4.45 сутринта. Там сме към 5.15 и това, което заварваме буквално ме оставя без дъх. Реката тече спокойна, гладка, притихнала и невероятно красива сред сутрешната мъгла наоколо. Гледката е толкова завладяваща, че за момент се колебаеш дали не е по-добре да не разваляш всичко с присъстивето си, с кофите захранка, шляпането, пушенето, говора, че даже и с дишането си
Е как да обясня неповторимостта тоя момент на хората, които постоянно ми задават въпроса "Как можеш да станеш толкова рано, за да идеш за риба?!". Понякога ми е жал за тях... Още по-малко мога да разбера тези, които по-предния ден са бракониерствали там с токове и агрегати (както се разбра в събота от един местен)
Ама хайде стига отлконения....
В 6 ч. сме избрали място, захранили сме и започваме да хвърляме. Стръв - бял червей. Мястото бе напълно непознато и за двама ни, но изглеждаше перспективно. В началото клъвнаха няколко дребни мъздруги и едно морунажче около 30 см. Появи се и първото скобарче в ръцете на колегата до мен. Хм, обнадеждаващо!... И изведнъж като се почна - тлъсти морунажи, които буквално не даваха да хвърлим. Кълвяха стръвно, а пък как се бореха във водата, закачени на поводи 0,12 и 0,15...няма такъв кеф (или може би има - бяла мряна на същия такъм
). Хванахме по 3-4 парчета с размери около и над 40 см.
, а измежду тях - няколко скобара, мъздруги и дребни каракуди. След това всичко отново замря и рибата изчезна нанякъде. Беше едва 7.30, но ние вече бяхме доволни от риболова и можехме пълноценно да се наслаждаваме на природата около нас и остатъка от риболовния ден. Той, денят, не предложи кой знае какви емоции повече. До 9 ч. продължиха да излизат единствено дребните каракуди, а след това и те спряха. Колегата хвана и 1 ултра дребна мренка (6-7 см), колкото да се види, че и такава твар има в реката. Пусна я веднага...
Понеже се виждаше, че нещата се закучиха реших да си направя експеримент - да потърся рибата по-наблизо, на т.нар. влашка плувка. То пък се оказа, че имало смисъл и взехме, че се зарадвахме с още един тлъст морунаж, няколко скобара и 10-тина маломерни мъздружки. С това риболовът можеше да се счита за приключен и към 12 ч. събрахме багажите, натоварихме се и отпрашихме обратно към града. Моя краен резултат - 5 морунажа, 6 скобара, няколко мъздруги и кой знае колко каракуди. Имах и един странен екземпляр, който съчетаваше едновременно черти на платика и червеноперка
За себе си запазих само морунажите и най-едрия скобар, а другите пуснах обратно за следващия път
Равносметка: страхотен риболов, прекрасни риби, емоции, чудна природа и ... запознаване с още 1 перфектно място за риболов по реката.


Бях си останал в Козлодуй и бях решил да отделя неделята за риболов някъде по Дунав, като възможните варианти бяха Цибър или топлия канал на АЕЦ. В края на крайщата съвместно с един колега се спряхме на р. Огоста, където да потърсим някоя мренка, скобар или морунаж

Идеята за АЕЦ-а обаче си ме човъркаше, та все пак в събота вечерта отидох до там за една бърза спининг-сесия



Неделя бе време за други емоции. Въоръжени само с по 1 телескоп на плувка и една кофа със захранка се натоварваме в колата и отпрашваме към Огоста някъде към 4.45 сутринта. Там сме към 5.15 и това, което заварваме буквално ме оставя без дъх. Реката тече спокойна, гладка, притихнала и невероятно красива сред сутрешната мъгла наоколо. Гледката е толкова завладяваща, че за момент се колебаеш дали не е по-добре да не разваляш всичко с присъстивето си, с кофите захранка, шляпането, пушенето, говора, че даже и с дишането си




В 6 ч. сме избрали място, захранили сме и започваме да хвърляме. Стръв - бял червей. Мястото бе напълно непознато и за двама ни, но изглеждаше перспективно. В началото клъвнаха няколко дребни мъздруги и едно морунажче около 30 см. Появи се и първото скобарче в ръцете на колегата до мен. Хм, обнадеждаващо!... И изведнъж като се почна - тлъсти морунажи, които буквално не даваха да хвърлим. Кълвяха стръвно, а пък как се бореха във водата, закачени на поводи 0,12 и 0,15...няма такъв кеф (или може би има - бяла мряна на същия такъм


Понеже се виждаше, че нещата се закучиха реших да си направя експеримент - да потърся рибата по-наблизо, на т.нар. влашка плувка. То пък се оказа, че имало смисъл и взехме, че се зарадвахме с още един тлъст морунаж, няколко скобара и 10-тина маломерни мъздружки. С това риболовът можеше да се счита за приключен и към 12 ч. събрахме багажите, натоварихме се и отпрашихме обратно към града. Моя краен резултат - 5 морунажа, 6 скобара, няколко мъздруги и кой знае колко каракуди. Имах и един странен екземпляр, който съчетаваше едновременно черти на платика и червеноперка


Равносметка: страхотен риболов, прекрасни риби, емоции, чудна природа и ... запознаване с още 1 перфектно място за риболов по реката.