За придирчивите кефалчета и магнитните бури
Публикувано на: Пон Ное 15, 2010 10:20 am
Отново беше събота и като всеки средностатистически риболовец умувах, дали да тръгвам или да не тръгвам към реката, предвид информацията за наличието на силни магнитни бури ?!
Все пак се престраших и към обяд потеглих към любимото ми местенце, някъде по река Искър!

Пристигайки към 13 часа, с радост установих, че съм единственият, осмелил се да се излага на магнитните катаКЛИЗМИ
Реката влачеше лениво всякакви екстри, което допълнително затрудняваше опитите ми да хвана нещо различно от изсъхнал клон, подгизнала обувка или употребяван памперс – пластмасовите бутилки не ги броя !

Наскоро си попълних колекцията с няколко сръбски представители на марката A......x, препоръчани ми от един корифей на „късата пръчка 2,13 м” и изгарях от желание да ги видя в действие
С треперещи (но не поради заболяване от паркинсон) от вълнение ръце започнах да си тренирам кастинга си, целейки се в незаетите от безгрижно плуващи патици местата!

Още при 3-тото замятане и след 4-тото навиване, някъде преди средата на реката усетих характерното силно почукване, каращо пулсът да чукне 100-цата, а приливът на адреналин да те удари, както пеперуда засича булид на формула 1 на Нюрнбургринг ! Ударът беше адски рязък и един доста приличен, люспест приятел започна отревисто да се съпротивлява на другия край на зеленикавия брейд

Няколко пернати наблюдатели се учудено следяха действията ми от безопасно разстояние.
След серия неуспешни опити да хвана някой по-възрастен родственик на кефал №1, смених воблера с по атрактивно украсен, от същата марка и ............... не минаха и 10 минути, докато отново усетих подръпване, този път веднага след падането на воблера във водата

Беше брътът на първия
Този излет бях приготвил и мрежеста боксониера, тъй-като имах поръчка за доставка на малко прясна рибка!
Скоро излезе и третия брат,

след което застудя, а и спря да кълве, та оставих обитателите на спокойствие до следващия път

Все пак се престраших и към обяд потеглих към любимото ми местенце, някъде по река Искър!


Пристигайки към 13 часа, с радост установих, че съм единственият, осмелил се да се излага на магнитните катаКЛИЗМИ

Реката влачеше лениво всякакви екстри, което допълнително затрудняваше опитите ми да хвана нещо различно от изсъхнал клон, подгизнала обувка или употребяван памперс – пластмасовите бутилки не ги броя !


Наскоро си попълних колекцията с няколко сръбски представители на марката A......x, препоръчани ми от един корифей на „късата пръчка 2,13 м” и изгарях от желание да ги видя в действие

С треперещи (но не поради заболяване от паркинсон) от вълнение ръце започнах да си тренирам кастинга си, целейки се в незаетите от безгрижно плуващи патици местата!


Още при 3-тото замятане и след 4-тото навиване, някъде преди средата на реката усетих характерното силно почукване, каращо пулсът да чукне 100-цата, а приливът на адреналин да те удари, както пеперуда засича булид на формула 1 на Нюрнбургринг ! Ударът беше адски рязък и един доста приличен, люспест приятел започна отревисто да се съпротивлява на другия край на зеленикавия брейд



Няколко пернати наблюдатели се учудено следяха действията ми от безопасно разстояние.
След серия неуспешни опити да хвана някой по-възрастен родственик на кефал №1, смених воблера с по атрактивно украсен, от същата марка и ............... не минаха и 10 минути, докато отново усетих подръпване, този път веднага след падането на воблера във водата



Беше брътът на първия

Този излет бях приготвил и мрежеста боксониера, тъй-като имах поръчка за доставка на малко прясна рибка!
Скоро излезе и третия брат,


след което застудя, а и спря да кълве, та оставих обитателите на спокойствие до следващия път
