С дъх на костури и... кенеф
Публикувано на: Нед Ное 21, 2010 10:19 am
Обичайното място, обичайният екип с допълнение от брат ми и още един колега.
С брат ми упорствахме от лесичанката в дълбокото. Той отбеляза две прилични раираби животни. В това време баща ми ги попиля от брега на джиг и малка въртяща блесничка. След кратък крюиз и ние акустирахме и оставихме "крайцера" да се препича и суши на топлите ноемврийски лъчи. Времето бе свежо, с дъх на шума. Всяка минута вливаше в нас усещане за отмора и спокойствие...
Колеги до нас, отседнали в най-близките бунгала, също опитаха да намерят костура дали на рибка дали на блесна. В приятелски дух разменихме по някоя приказка, когато едното момче сподели, че групичката им се мести към Аспарухово, защото бунгалата миришели отвратително. Малко след това каза, че каналът на банята връщал... какво ли не...
Постепено активността намаля, рибите станаха пасивни...
... И тъкмо когато към дванадесет по обяд ги набарах къде са... Чу се нещо да бучи, чу се суетня из бунгалата над мен... течаща вода, хора пред бунгалата, гребла, маркучи и...
Лайняните потоци на авгиевите обори щастливи и свободни потекоха от верандите на бунгалата надолу по иначе зеления склон към язовира. Това се случва на по-малко от двайсет метра от мен.
Миризмата ме шибна като... както миризма на химически кенеф би шибнала всеки неочакващ турист...
Потоци, мили приятели... Потоци...
А хората дори си подвикваха, пускаха шеги, а мръсно зеленото разпенено петно в язовира полека започна да расте, като гъба връз торище... Някогашната храна, сега се лееше преработена, разложена и размита, дълбаейки бързи ждрела и дефилета по брега. Оформи се кафеникав мътен естуар на р. Екскрементница и нейните разклонения.
Естествено риболовът приключи, всичко се извади от водата, "Синият лебед" изръмжа и напуснахме погнусени и възмутени...
Не ме потресе самата фекална помия. Потресе ме абсолютният непукизъм, с който си почистиха и изпразниха канализацията в залива и то отгоре ни...
112 приеха сигнала, а в последствие една дама, предполагам от РИОСВ или както там се казваше, получи по-подробна информация за мястото. От провдениете телефонни рзговори останах със странното впечатление, че знаят за къде става въпрос и за кои бунгала би могло да се отнася оплакването...
А ние... ние пообиколихме като зрители язовира тук-там, тук-там, пихме по едно кафе при мостовете на опашката и в шеги и "кенефен" хумор се отправихме към тоалетните в собствените си домове...
ПП
Трябва да се разровя да видя дали имам някоя снимка...
С брат ми упорствахме от лесичанката в дълбокото. Той отбеляза две прилични раираби животни. В това време баща ми ги попиля от брега на джиг и малка въртяща блесничка. След кратък крюиз и ние акустирахме и оставихме "крайцера" да се препича и суши на топлите ноемврийски лъчи. Времето бе свежо, с дъх на шума. Всяка минута вливаше в нас усещане за отмора и спокойствие...
Колеги до нас, отседнали в най-близките бунгала, също опитаха да намерят костура дали на рибка дали на блесна. В приятелски дух разменихме по някоя приказка, когато едното момче сподели, че групичката им се мести към Аспарухово, защото бунгалата миришели отвратително. Малко след това каза, че каналът на банята връщал... какво ли не...
Постепено активността намаля, рибите станаха пасивни...
... И тъкмо когато към дванадесет по обяд ги набарах къде са... Чу се нещо да бучи, чу се суетня из бунгалата над мен... течаща вода, хора пред бунгалата, гребла, маркучи и...
Лайняните потоци на авгиевите обори щастливи и свободни потекоха от верандите на бунгалата надолу по иначе зеления склон към язовира. Това се случва на по-малко от двайсет метра от мен.
Миризмата ме шибна като... както миризма на химически кенеф би шибнала всеки неочакващ турист...
Потоци, мили приятели... Потоци...
А хората дори си подвикваха, пускаха шеги, а мръсно зеленото разпенено петно в язовира полека започна да расте, като гъба връз торище... Някогашната храна, сега се лееше преработена, разложена и размита, дълбаейки бързи ждрела и дефилета по брега. Оформи се кафеникав мътен естуар на р. Екскрементница и нейните разклонения.
Естествено риболовът приключи, всичко се извади от водата, "Синият лебед" изръмжа и напуснахме погнусени и възмутени...
Не ме потресе самата фекална помия. Потресе ме абсолютният непукизъм, с който си почистиха и изпразниха канализацията в залива и то отгоре ни...









112 приеха сигнала, а в последствие една дама, предполагам от РИОСВ или както там се казваше, получи по-подробна информация за мястото. От провдениете телефонни рзговори останах със странното впечатление, че знаят за къде става въпрос и за кои бунгала би могло да се отнася оплакването...
А ние... ние пообиколихме като зрители язовира тук-там, тук-там, пихме по едно кафе при мостовете на опашката и в шеги и "кенефен" хумор се отправихме към тоалетните в собствените си домове...
ПП
Трябва да се разровя да видя дали имам някоя снимка...