Снежни кефали на пластмаса
Публикувано на: Вто Дек 21, 2010 1:19 am
К'во стана бе пичове? Довчера по къси ръкави се разкарвахме, а сега... Сняг, виелици... А от снощи и дъжд вали...
Гьоловете замръзнаха, човек не може една щука да си хване...
Ми като нема щука и локвите са сковани от ледо, че се оди на реката. Тя поне още се държи, тече си. Е верно, малко е замътена и пълноводна, но поне тече и има где да се топне плувката.
Поради дъждо , де вали от снощи и образува коричка лед върху снега, днеска го писах дъждовен. Дъждовен, дъждовен , ма за работа дъждовен, за риболов е екстра. Некъф дъжд ли ще ме уплаши.
Бегом през магазина за 200 грам бял и газ към реката. Реших, че нема смисъл да се напъвам да одя рано, в тоя студ едва ли некоя риба ще се разбърза да се рани по тъмни зори. Тъй че на реката бях къде 12,30 на обед.
Паркирах колата встрани от пътя, натоварих се с багажа и поех през бялото поле към скритите местенца. Снегът тихо хрущеше под кубинките ми, дъжда ромонеше по шапката и раменете ми, но на мен ни ми пукаше. Дишах с пълни гърди свежия студен въздух, наслаждавах се на всяка негова частица. Бялото поле блестеше пред мен недокоснато от човешки крак. Само тук таме се виждаха следите на пробягал заек или броеницата от стъпки на лисица, пресякла напряко в търсене на храна. От краката ми с шум се вдигна ято яребици, малки кафеви топки, сякаш подметнати нагоре от ръката на немирни деца.
Скоро стигам до мястото, което съм си избрал. Стара върба е наклонила клони във водите на реката, а течението е завлякло и заплело в корените й порядъчно количество клони и съчки. Перфектното скривалище за едри кефали.
Замятам шепа червеи нагоре срещу течението, така че докато потънат да са точно пред мен. Набързо разпъвам болонезето и замятам за да проверя дълбочината. Перфектна, около метър и половина.
Мятам още няколко прашки бял и се отпускам върху раницата за да почина. На червейте им трябва малко време за да изкарат мнителните кефали изпод сигурното убежище на клоните.
Вадя кесийката с мъниста и ги разглеждам двуумеики се на какъв цвят да заложа. Накрая се спирам на класическо златно. Монтирам го на кука Оунър "Фуна" 12-ка и закачам под него два бели. Замнятам в средата на реката и течението веднага поема плувката. Тя бързо се плъзга по малките вълнички образувани от завихрянията на бързите води. Първото кълване е уверено и плувката грациозно се гмурка. Лека засечка и скоро вече държа в ръката си първия кефал:
Не блести с размери, но важното е че рибите са тук и кълват. Какво ми трябва повече посред зима. Замятам отново десетина червея в талвега, сменям и тези на куката и подавам в течението. Кълването е мигновенно. Едва що изправила се, плувката се гмурка и близнак на първия кефал се озовава на брега:
Нова порция червеи във водата и веднага следва кълване:
Вече има три... за щастие:
Май е време да извадя живарника.
Продължавам да подавам регулярно бели червеи и кълванетата следват едно след друго. Много от рибите повръщат полусмлени бели червей, което ми показва че избраната тактика със стрелбата е правилна. За съжаление няма големи риби, но риболова е интензивен.
При поредното замятане плувката се скрива отново, но след засечката разбирам, че този път съм закачил клон. Напъвам го малко и тънкия повод се скъса. Бъркам в джоба за ролката със влакно и с изненада установявам, че ролките ми с влакно за поводи ги няма. Явно съм ги изсипал някъде по пътя.
Налага се да ползвам остатъка от този повод. Не е останало много от него, едва около 10 сантиметра, тъй че трябва да направя някой промени с цел по дискретен вид на такъма. Избирам по-малка кука, Камасан Б651 14-ка. По-малката кука изисква и по-малко мънисто, а златните са ми все едри. Избирам червено.
Оказа се, че рибите харесват и червения цвят.
Опасявайки се да не скъсам и този повод и да се наложи да прекратя риболова, намалям дълбочината. Започвам да стрелям бели червей почти непрестанно и скоро успявам да вдигна рибите над дъното. Даже май се престарах, че много нагоре се качиха и при дълбочина от метър и половина се наложи да ловя на 60 санта под повърхността. Рибите просто обираха всички червеи още от повърхността.
Дъждът над мен продължаваше да ръми, якето ми бе вече порядъчно мокро, през кубинките също взе да се процежда студ. Ръцете ми измръзнаха порядъчно, особено лявата, че с нея хващах рибите за да ги откача от куката, а естествено бях забравил да си взема кърпа за бърсане.
Подсмърчайки решавам да приключвам с риболова. Не ми се спира, кълването е интензивно , но студа се увеличава, а и зимния ден е кратък и скоро ще притъмнее, а имам път към колата през полето.
Вадя рибите за снимка, но на фотото явно също му е станало студено, та неще да бачка. Трябва да се задоволя с телефона:
Изсипвам ги на белия сняг за обща снимка:
Качеството е ужасно, но с телефона толкова.
Опитвам да снимам и релииза:
Това петно над водата е риба, хваната в полет надолу, нищо че не й личи.
Отказвам се да снимам повече и набързо намятквам и останалите риби обратно.
Удовлетворен поемам обратния път през бялото поле. За около три, три и половина часа риболовно време успях да извадя над 40 риби, които макар и неблестейки с размери, накараха рибарското ми сърце да затупа учестено в гърдите и отсега да започна да кроя планове за нови излети по тия места.
Гьоловете замръзнаха, човек не може една щука да си хване...
Ми като нема щука и локвите са сковани от ледо, че се оди на реката. Тя поне още се държи, тече си. Е верно, малко е замътена и пълноводна, но поне тече и има где да се топне плувката.
Поради дъждо , де вали от снощи и образува коричка лед върху снега, днеска го писах дъждовен. Дъждовен, дъждовен , ма за работа дъждовен, за риболов е екстра. Некъф дъжд ли ще ме уплаши.
Бегом през магазина за 200 грам бял и газ към реката. Реших, че нема смисъл да се напъвам да одя рано, в тоя студ едва ли некоя риба ще се разбърза да се рани по тъмни зори. Тъй че на реката бях къде 12,30 на обед.
Паркирах колата встрани от пътя, натоварих се с багажа и поех през бялото поле към скритите местенца. Снегът тихо хрущеше под кубинките ми, дъжда ромонеше по шапката и раменете ми, но на мен ни ми пукаше. Дишах с пълни гърди свежия студен въздух, наслаждавах се на всяка негова частица. Бялото поле блестеше пред мен недокоснато от човешки крак. Само тук таме се виждаха следите на пробягал заек или броеницата от стъпки на лисица, пресякла напряко в търсене на храна. От краката ми с шум се вдигна ято яребици, малки кафеви топки, сякаш подметнати нагоре от ръката на немирни деца.
Скоро стигам до мястото, което съм си избрал. Стара върба е наклонила клони във водите на реката, а течението е завлякло и заплело в корените й порядъчно количество клони и съчки. Перфектното скривалище за едри кефали.
Замятам шепа червеи нагоре срещу течението, така че докато потънат да са точно пред мен. Набързо разпъвам болонезето и замятам за да проверя дълбочината. Перфектна, около метър и половина.
Мятам още няколко прашки бял и се отпускам върху раницата за да почина. На червейте им трябва малко време за да изкарат мнителните кефали изпод сигурното убежище на клоните.
Вадя кесийката с мъниста и ги разглеждам двуумеики се на какъв цвят да заложа. Накрая се спирам на класическо златно. Монтирам го на кука Оунър "Фуна" 12-ка и закачам под него два бели. Замнятам в средата на реката и течението веднага поема плувката. Тя бързо се плъзга по малките вълнички образувани от завихрянията на бързите води. Първото кълване е уверено и плувката грациозно се гмурка. Лека засечка и скоро вече държа в ръката си първия кефал:
Не блести с размери, но важното е че рибите са тук и кълват. Какво ми трябва повече посред зима. Замятам отново десетина червея в талвега, сменям и тези на куката и подавам в течението. Кълването е мигновенно. Едва що изправила се, плувката се гмурка и близнак на първия кефал се озовава на брега:
Нова порция червеи във водата и веднага следва кълване:
Вече има три... за щастие:
Май е време да извадя живарника.
Продължавам да подавам регулярно бели червеи и кълванетата следват едно след друго. Много от рибите повръщат полусмлени бели червей, което ми показва че избраната тактика със стрелбата е правилна. За съжаление няма големи риби, но риболова е интензивен.
При поредното замятане плувката се скрива отново, но след засечката разбирам, че този път съм закачил клон. Напъвам го малко и тънкия повод се скъса. Бъркам в джоба за ролката със влакно и с изненада установявам, че ролките ми с влакно за поводи ги няма. Явно съм ги изсипал някъде по пътя.
Налага се да ползвам остатъка от този повод. Не е останало много от него, едва около 10 сантиметра, тъй че трябва да направя някой промени с цел по дискретен вид на такъма. Избирам по-малка кука, Камасан Б651 14-ка. По-малката кука изисква и по-малко мънисто, а златните са ми все едри. Избирам червено.
Оказа се, че рибите харесват и червения цвят.
Опасявайки се да не скъсам и този повод и да се наложи да прекратя риболова, намалям дълбочината. Започвам да стрелям бели червей почти непрестанно и скоро успявам да вдигна рибите над дъното. Даже май се престарах, че много нагоре се качиха и при дълбочина от метър и половина се наложи да ловя на 60 санта под повърхността. Рибите просто обираха всички червеи още от повърхността.
Дъждът над мен продължаваше да ръми, якето ми бе вече порядъчно мокро, през кубинките също взе да се процежда студ. Ръцете ми измръзнаха порядъчно, особено лявата, че с нея хващах рибите за да ги откача от куката, а естествено бях забравил да си взема кърпа за бърсане.
Подсмърчайки решавам да приключвам с риболова. Не ми се спира, кълването е интензивно , но студа се увеличава, а и зимния ден е кратък и скоро ще притъмнее, а имам път към колата през полето.
Вадя рибите за снимка, но на фотото явно също му е станало студено, та неще да бачка. Трябва да се задоволя с телефона:
Изсипвам ги на белия сняг за обща снимка:
Качеството е ужасно, но с телефона толкова.
Опитвам да снимам и релииза:
Това петно над водата е риба, хваната в полет надолу, нищо че не й личи.
Отказвам се да снимам повече и набързо намятквам и останалите риби обратно.
Удовлетворен поемам обратния път през бялото поле. За около три, три и половина часа риболовно време успях да извадя над 40 риби, които макар и неблестейки с размери, накараха рибарското ми сърце да затупа учестено в гърдите и отсега да започна да кроя планове за нови излети по тия места.
! 
. Весели празници на всички. 
Уникално живи разкази
