Открих с капут и приключих със слон!
Публикувано на: Пон Яну 17, 2011 6:11 pm
Не се стряскайте от заглавието - всичко е надлежно документирано със снимки. Първият ми излет за тази година бе на една от софийските реки преди десетина дни. Избрах си прекрасен вир, дълбочина към 1,40 метра и "мазно" течение. Захраних по известния ви начин - един пакет "Филстар" за река, половин хляб на трохи, двеста грама бели червеи и кастери и половин пакет глина на "Несса". Омешах всичко това с вода от реката и се получи половин кофа прекрасна манджа, чак на мен ми се дояде. В средата на всяка топка от захранката забучих по един объл камък, колкото кокоше яйце и подадох този деликатес на границата между силното и плавното течение. Същевременно стрелях и бели червеи с прашката периодично, но за цял един час резултатът си бе кръгла нула. Нямаше пипане. След поредното подаване на бели червеи, обаче плувката категорично потъна и влакното със страшна сила почна да се изтегля към дънерите. Засякох, авансът просвири, почна една луда борба и в крайна сметка извадих ето това:

Няма лъжа и измама - използван бял презерватив над 25 санта дължина. Помятах прощално още половин час и си свих партакешите към София. Мислех си, такова откриване няма, но вечерта чух по новините, че се е люшнало земетресение в Егейско море. Може би така ще ми върви за цяла година, егати каръка!
Но в отминалата събота, преди два дни, реших да ида на поправителен на друга софийска река, пак със същата тактика и стратегия. Тук вече дълбочината на вира беше около метър и накрая изтъняваше до 40 сантиметра. Но много закачки и вършини. Същата подготовка и захранване, ето вижте захранката:

Но тук вече реших да пробвам и класиката за зимния риболов на клен през този сезон - манистото над куката. Поводът бе 0,10 мм, куката 12 номер Оунър Фуна, над нея две маниста златно и бяло, а на жилото на куката - един бял червей, един кастер и един цветен червей. Захраних по гореописания начин, стрелнах и няколко прашки бял червей във водата и още с първото замятане по принципа на изтичането на петнадесетия метър клъвна мерно кленче.

Съвсем отчетливо се бе закачило и позираше за снимка.
На второто замятане историята се повтори:

И така си продължи регулярно кълване на изтичане до около три часа следобед, когато почна да вали доста обилен дъжд. Кълването секна, реката завря от капките, но аз упорствах и реших, мокър немокър да експериментирам. Всичката останала захранка я изсипах пред краката ми на половин метър от границата на водораслите и минах на "Влашка плувка". Сиреч плувката е преутежнена, тежестта стои на дъното, а плувката стърчи една педя над водата. Клъвна ми на петата минута един клен около половинката, извадих го и исках да го снимам, но батерията на апарата бе вече паднала, може би и поради влиянието на проливния дъжд. Аз по принцип не нося живарник и всички риби ги пусках още след хващането. Този ден хванах 9 клена, последният от които си беше добра риба. Убедих се, че тактиката на манисто работи и може би ако я бях приложил и на първия ми излет , нямаше да хвана само презерватив. ПриБрах се мокър до кости в София с маршрутката, в неделята се мъчеше да ме хване настинка, но вече днес бях по-добре и си отидох на работа.
А слонът си е слон. Макар и само негов скелет. Днес по обяд бях да правя репортаж за Съюза на ветераните от войните. Ако някои не знаят, аз съм професионален гаден журналяга и в момента работя в пенсионерския вестник "Минаха години". Връщайки се от Военния клуб, където им е сборището на ветераните, зърнах във фоайето на Природонаучния музей следното чудовище:

Оказа се, че това не е тиранозавър, а скелетът на царския слон, който навремето е орал нивите на резиденция "Врана" и едва преди няколко месеца е предаден на музея.
На мен ми приличаше на Кинг Конг, защото посмъртно са го вдигнали на два крака!
Това ми беше откриването. Извинявайте, ако съм досадил на някого.
Наслука приятели - да хващате кленове като слонове, щото моите бяха по-малки

Няма лъжа и измама - използван бял презерватив над 25 санта дължина. Помятах прощално още половин час и си свих партакешите към София. Мислех си, такова откриване няма, но вечерта чух по новините, че се е люшнало земетресение в Егейско море. Може би така ще ми върви за цяла година, егати каръка!
Но в отминалата събота, преди два дни, реших да ида на поправителен на друга софийска река, пак със същата тактика и стратегия. Тук вече дълбочината на вира беше около метър и накрая изтъняваше до 40 сантиметра. Но много закачки и вършини. Същата подготовка и захранване, ето вижте захранката:

Но тук вече реших да пробвам и класиката за зимния риболов на клен през този сезон - манистото над куката. Поводът бе 0,10 мм, куката 12 номер Оунър Фуна, над нея две маниста златно и бяло, а на жилото на куката - един бял червей, един кастер и един цветен червей. Захраних по гореописания начин, стрелнах и няколко прашки бял червей във водата и още с първото замятане по принципа на изтичането на петнадесетия метър клъвна мерно кленче.

Съвсем отчетливо се бе закачило и позираше за снимка.
На второто замятане историята се повтори:

И така си продължи регулярно кълване на изтичане до около три часа следобед, когато почна да вали доста обилен дъжд. Кълването секна, реката завря от капките, но аз упорствах и реших, мокър немокър да експериментирам. Всичката останала захранка я изсипах пред краката ми на половин метър от границата на водораслите и минах на "Влашка плувка". Сиреч плувката е преутежнена, тежестта стои на дъното, а плувката стърчи една педя над водата. Клъвна ми на петата минута един клен около половинката, извадих го и исках да го снимам, но батерията на апарата бе вече паднала, може би и поради влиянието на проливния дъжд. Аз по принцип не нося живарник и всички риби ги пусках още след хващането. Този ден хванах 9 клена, последният от които си беше добра риба. Убедих се, че тактиката на манисто работи и може би ако я бях приложил и на първия ми излет , нямаше да хвана само презерватив. ПриБрах се мокър до кости в София с маршрутката, в неделята се мъчеше да ме хване настинка, но вече днес бях по-добре и си отидох на работа.
А слонът си е слон. Макар и само негов скелет. Днес по обяд бях да правя репортаж за Съюза на ветераните от войните. Ако някои не знаят, аз съм професионален гаден журналяга и в момента работя в пенсионерския вестник "Минаха години". Връщайки се от Военния клуб, където им е сборището на ветераните, зърнах във фоайето на Природонаучния музей следното чудовище:

Оказа се, че това не е тиранозавър, а скелетът на царския слон, който навремето е орал нивите на резиденция "Врана" и едва преди няколко месеца е предаден на музея.
На мен ми приличаше на Кинг Конг, защото посмъртно са го вдигнали на два крака!
Това ми беше откриването. Извинявайте, ако съм досадил на някого.
Наслука приятели - да хващате кленове като слонове, щото моите бяха по-малки
