Първи леден на Жеков вир
Публикувано на: Чет Фев 10, 2011 9:26 am
Колегата Драго ни запали с неговите репортажи от язовира и решихме и ние да се пробваме.
Наплашени от истории за непроходими пътища и тн. местен фолклор тръгнахме с храна и вода за поне 3 дни, белкем успеем да проникнем до язовира.
То храна и вода хубаво, ама нищо зе пиене не взехме, та се наложи рано-рано да минем през Златица и да издоим бурето на Владко _DK_ то. Ракионадоя на буренцето ни задоволи напълно и се отправихме по "непроходимия" път. Километрите си минаваха, пътя си беше екстра, а ние на всеки завой си викахме - Е от тука почва ужаса!
; да ама не.
На брега бяхме още преди съмване и Колето се зае да свари чай.
Като каза Колето та се сетих, ами аз не съм ви запознал с групата
-Здравейте, може ли да се запознаем? Ние сме аз, Колето, Владко и Дедко. Тоя дето го печеме е чаю.
Детко съм го снимал от към по-красивата му част.
Закусихме с топъл чай и домашен тиквеник и решихме, че е време да уловиме нещо.
Първи Владко улови язовира в кадър. То пък един улов.....
Тъй като риболова е забавление за парапитеци аз се захванах с благотворителност.
Включих се в движението "Да нахраним косматата топка със слузестата рибка" и поех изхранването но 2бр. маломерни кучета.
Теорема: Всяко маломерно куче събира поне 20 маломерни костура.
Малко по-късно Колето одра едното куче и си направи шапка.
Продължих да храня останалото, кво да правя
През това време Владко ловеше рибки. Вадеше ги от дупка в леда
Дедко не правеше нищо.
След няколко часа любопитството ни се размърда и предложи да надупчиме всичко до стената, да си знаеме за следващия път. Започно непрекъснато местене и дупчене, а резултата беше все един и същ. Пускаш-кълве костур-вадиш. На едно място, на дълбочина над 10м направо не даваше да пуснеш- Преместихме се на по-спокойно място
Писна ни да ходиме към стената и решихме да ходиме към устието. На устието беше по-добре, кълвеше по-рядко, но пък излизаха бабушки и уклейки.
В крайна сметка прекарахме повече време в ходене и дупчене отколкото в риболов, но пък като първи излет просто се налагаше
Ето и малко снимки.
Наплашени от истории за непроходими пътища и тн. местен фолклор тръгнахме с храна и вода за поне 3 дни, белкем успеем да проникнем до язовира.
То храна и вода хубаво, ама нищо зе пиене не взехме, та се наложи рано-рано да минем през Златица и да издоим бурето на Владко _DK_ то. Ракионадоя на буренцето ни задоволи напълно и се отправихме по "непроходимия" път. Километрите си минаваха, пътя си беше екстра, а ние на всеки завой си викахме - Е от тука почва ужаса!
; да ама не.На брега бяхме още преди съмване и Колето се зае да свари чай.
Като каза Колето та се сетих, ами аз не съм ви запознал с групата
-Здравейте, може ли да се запознаем? Ние сме аз, Колето, Владко и Дедко. Тоя дето го печеме е чаю.
Детко съм го снимал от към по-красивата му част.
Закусихме с топъл чай и домашен тиквеник и решихме, че е време да уловиме нещо.
Първи Владко улови язовира в кадър. То пък един улов.....
Тъй като риболова е забавление за парапитеци аз се захванах с благотворителност.
Включих се в движението "Да нахраним косматата топка със слузестата рибка" и поех изхранването но 2бр. маломерни кучета.
Теорема: Всяко маломерно куче събира поне 20 маломерни костура.
Малко по-късно Колето одра едното куче и си направи шапка.
Продължих да храня останалото, кво да правя
През това време Владко ловеше рибки. Вадеше ги от дупка в леда
Дедко не правеше нищо.
След няколко часа любопитството ни се размърда и предложи да надупчиме всичко до стената, да си знаеме за следващия път. Започно непрекъснато местене и дупчене, а резултата беше все един и същ. Пускаш-кълве костур-вадиш. На едно място, на дълбочина над 10м направо не даваше да пуснеш- Преместихме се на по-спокойно място
Писна ни да ходиме към стената и решихме да ходиме към устието. На устието беше по-добре, кълвеше по-рядко, но пък излизаха бабушки и уклейки.
В крайна сметка прекарахме повече време в ходене и дупчене отколкото в риболов, но пък като първи излет просто се налагаше
Ето и малко снимки.
,снимките са невероятни!!!