Ураган и ул рибки !
Публикувано на: Нед Фев 13, 2011 8:11 pm
Мили приятели, дойде време и аэ да отскокна да потормозя рибното население 
Поради редица независещи от мен и неприятни събития бях оставил близо 2 месеца на спокойствие рибното братство...Но дойде деня 
12.02.2011г. Нямаше място за отстъпление. Към 12:30 реших да скокна до реката - естествено с колелото 
Може ли да си селянин без колело 
Та след 3 минути акустирах успешно на първата спирка по маршрут - къща - вир - къща
Времето идеално. Слънце грее, птички пеят... Бях решил да ловя с воблери, които не бяха виждали вода, още по-малко рибешка уста , но това беше временно явление
Придебих се аэ до брега и започнах да обстрелвам реката. Водата бистра на сълза и нямах големи очаквания. Но още на второто хвърляне и айде сефтосах воблерчето
:
След малко отново имах почукване, като дори и видях мъника, който следваше и агресивно почукваше воблерчето, като на 5-тото обождане му писна и отиде да ближе рани в подмола
Не след дълго се появи брат му:
За съжаление виждате на какво е подложена рибата
Тази беше оцеляла от мрежата
Стана към 13:30 и реших да сменя мястото. Тоест, мръднах 15 м срещу течението и смених воблерчето. След пет минутки хвърляне-вадене, излезе този мъник:
Махнах и тоя воблер и започнах с други, но...изведнъж до мен започнаха да прелитат клони от всякакъв калибър
Такъв вятър се появи, че за малко да ме бутне в едно дълбоко около 2 м вирче 
Реших, че е по-сигурно за здравето ми да кача колелото и...не, в никакъв случай да се прибирам Просто застанах на по чисто място където нямаше много дървета Реших, че рибата се е спуснала на дъното и сложих едно дълбокогазещо 
Кастинга ми беше умопомрачителен Давах отклонение 4-5 метра от целта 
Но криво ляво хвърлях. Студа стана подобаващ, но не се отказвах И след час време реализирах друга рибка:
И така рибките си кълвяха като имах около 20 удара.
Не проведох нито една спасително-воблерова акция
Най-трудното беше прибирането с колелото, но се справих криво-ляво с едно-две зверски залитания
На другия ден нямаше как да няма повторение. Нещата бяха същите, както и основните заподозрени. Даже и баща ми дойде на плувка, та и той ловеше
Е, имах лек инцидент
След като докарах една рибка до краката си ме домързя да я хвана - тя се разкача и ...изпрошна и се устата и воблера ми се озова на дървото Теглих малко и тъкмо си представям, как грациозното ми тяло ще пълзи драпайки нагоре и се появи баща ми да ми гледа сеира Оставете другото ми ме пита:
"Кво правиш бе?"
Викам му:
"Бера воблери"
Тъкмо вече се бях изкачил - дръпнах леко и воблерчето се откачи
та добре, че ми икономиса още мъки
След този случай имах още няколко рибки, а виждате до къде води лакомията:
Към 16:30 стана студено и реших,че е време да се прибираме, че и път ни чакаше до областния център Враца
Поради редица независещи от мен и неприятни събития бях оставил близо 2 месеца на спокойствие рибното братство...Но дойде деня 12.02.2011г. Нямаше място за отстъпление. Към 12:30 реших да скокна до реката - естествено с колелото Може ли да си селянин без колело Та след 3 минути акустирах успешно на първата спирка по маршрут - къща - вир - къща Времето идеално. Слънце грее, птички пеят... Бях решил да ловя с воблери, които не бяха виждали вода, още по-малко рибешка уста
, но това беше временно явление Придебих се аэ до брега и започнах да обстрелвам реката. Водата бистра на сълза и нямах големи очаквания. Но още на второто хвърляне и айде сефтосах воблерчето
:След малко отново имах почукване, като дори и видях мъника, който следваше и агресивно почукваше воблерчето, като на 5-тото обождане му писна и отиде да ближе рани в подмола
Не след дълго се появи брат му:
За съжаление виждате на какво е подложена рибата
Тази беше оцеляла от мрежата Стана към 13:30 и реших да сменя мястото. Тоест, мръднах 15 м срещу течението и смених воблерчето. След пет минутки хвърляне-вадене, излезе този мъник:
Махнах и тоя воблер и започнах с други, но...изведнъж до мен започнаха да прелитат клони от всякакъв калибър
Такъв вятър се появи, че за малко да ме бутне в едно дълбоко около 2 м вирче Реших, че е по-сигурно за здравето ми да кача колелото и...не, в никакъв случай да се прибирам Просто застанах на по чисто място където нямаше много дървета Реших, че рибата се е спуснала на дъното и сложих едно дълбокогазещо Кастинга ми беше умопомрачителен
Давах отклонение 4-5 метра от целта Но криво ляво хвърлях. Студа стана подобаващ, но не се отказвах И след час време реализирах друга рибка:И така рибките си кълвяха като имах около 20 удара.
Не проведох нито една спасително-воблерова акция
Най-трудното беше прибирането с колелото, но се справих криво-ляво с едно-две зверски залитания
На другия ден нямаше как да няма повторение. Нещата бяха същите, както и основните заподозрени. Даже и баща ми дойде на плувка, та и той ловеше
Е, имах лек инцидент
След като докарах една рибка до краката си ме домързя да я хвана - тя се разкача и ...изпрошна и се устата и воблера ми се озова на дървото Теглих малко и тъкмо си представям, как грациозното ми тяло ще пълзи драпайки нагоре и се появи баща ми да ми гледа сеира Оставете другото ми ме пита: "Кво правиш бе?"
Викам му:
"Бера воблери"
Тъкмо вече се бях изкачил - дръпнах леко и воблерчето се откачи
та добре, че ми икономиса още мъки След този случай имах още няколко рибки, а виждате до къде води лакомията:
Към 16:30 стана студено и реших,че е време да се прибираме, че и път ни чакаше до областния център Враца
