Мартенски неволи
Публикувано на: Пет Мар 11, 2011 10:59 pm
Март... месец на жените. Луда работа е това, ту студ, ту пек, цветята поскъпват (заради бензина и Кадафи сигурно), ошашавиха се и риби и мъже.
На осми тъй са напих, че на другата сутрин се събудих с идея за нов празник: 9 март Ден за справяне с последствията от осми
Ма това са злободневни неща, тука думата е за риби.
Много празнични дни се наредиха в началото на март, куцо и сакато се втурна по реките , калабалък да прави и рибата да плаши. Твърдо бях решен да не ходя за риба тия четири дни, но сърцето ми издържа само до 5-ти наобед.
Метнах се в колата и отпраших за Панчарево. Немах големи надежди за риболов, там е раят на рибохващащия пенсионер.
Гледката би могла да е смешна, ако не бе жалка:
Човек до човека, плувка до плувка, засечки, заплитания, скандали. Отказах се да вадя изобщо въдицата и реших само да погледам. Мисълта да се боря с няколко човека за първа линия до водата не ми се нравеше изобщо. Спрях се кротко отстрани, дишах с пълни гърди чистия въздух от преминаващите автобуси и бързащите за снежните писти на Боровец скиори и щраках снимки. От време навреме някой вадеше по некоя бабушка, та и риба видях. Погледах тоя цирк половин час и в главата ми взеха да се прокрадват едни други идеи.
Идей за по-спокойни и с по-чист въздух местенца.
Метнах се отново на колата и поех към любимия Негован. Отдавна не бях ходил натам, та се бях затъжил.
Баластиерата ме посрещна далеч по-спокойна и тиха от препълненото Панчарево.
Пустите брегове с туфите изсъхнали, миналогодишни папури изпълниха душата ми с блаженство. Това усещане се допълни и от шуменето на плискащите се в краката ми вълнички, който ледения вятър носеше откъм отсрещния бряг.
Купчините пясък, който дълбачките вадят от дъното на баластиерата, напредват все по-навътре във водоема и създават едно призрачно очарование на мястото:
Очарование, което се допълва и от изоставените понтони, които сега са идеалното скривалище за дивите патици, а нядявам се и за подводните обитатели:
Бях решил да потърся някоя от малкото оцелели от бракониерските набези бели риби.
Любимите ми спинингови примамки са винаги с мен, независимо на какъв риболов съм тръгнал. Така бе и сега. Отворих кутията със силикони и се зарових в шареното им очарование:
Заложих на класическата за мен комбинация от червена глава с бяла питанка и се заех да прочесвам необятните неговански дълбочини. Движех се бавно по брега, обстрелвах водата със силикона и тествах различни стилове на водене. Скоро го смених с друг, зелен и продължих обиколката на брега. Подръпвах си силиконите и се наслаждавах на тишината и скупчилите се над мен облаци. Почти не се надявах да хвана риба. Стигаше ми и прекарания в тишина и спокойствие ден. Сменях различни глави и силикони, които преораха огромните дълбочини. На места дъното бе на над 25-30 метра.
Така се бях отпуснал, че удара ме изненада.
Върха на пръта се сгъна и някак по навик ръката ми сама направи засечката. Мятащата се в дълбокото тежест ме изпълни с блаженство. Не бързах да вадя рибата. Едно за да се насладя повече на борбата, а и да не я поврядя при ваденето от голямата дълбочина. Ударът бе на около 15 метра дълбочина.
През очилата се взирах в зелените води очаквайки да видя белия силует на рибата. Накрая го зърнах. Но нещо не бе наред. Тая рибе бе по-тъмна. След малко нещата се изясниха:
Щука.
Рибата сигурно се бе закачила на тройката монтирана в гърба на рибето:
Невярващ я гледах. Не че ги няма тея риби из Негованските простори, но да я измъкна от тая дълбочина си бе доста учудващо.
Рибата на око бе около килото и с порядъчно надут от хайвера корем:
Набързо направих няколко снимки с неочаквания улов:
Рибата изглеждаше сравнително добре, макар и леко омаломощена и затова побързах да я пусна обратно. Поколението, което чака тази майка е прекалено важно за този гьол за да бъде похабена в някоя тава:
Рибата полежа няколко секунди на повърхността, което ми даде възможност за една последна снимка, след което се стрелна в дълбокото
Отново се заех с прочесването на гьола, но мислите ми вече бяха другаде. Мисълта за пълната с хайвер риба и очакваното й поколение ме радваше. Дано много от бъдещите щукозавърчета оцелеят и излетите ми занапред да се увенчаят с още много риби.
Помятах още половин час и студа най-накрая надделя над мен. Тръгнах си от гьола удовлетворен от досега с природата, тишината и срещата с прекрасната майка.
На осми тъй са напих, че на другата сутрин се събудих с идея за нов празник: 9 март Ден за справяне с последствията от осми
Ма това са злободневни неща, тука думата е за риби.
Много празнични дни се наредиха в началото на март, куцо и сакато се втурна по реките , калабалък да прави и рибата да плаши. Твърдо бях решен да не ходя за риба тия четири дни, но сърцето ми издържа само до 5-ти наобед.
Метнах се в колата и отпраших за Панчарево. Немах големи надежди за риболов, там е раят на рибохващащия пенсионер.
Гледката би могла да е смешна, ако не бе жалка:
Човек до човека, плувка до плувка, засечки, заплитания, скандали. Отказах се да вадя изобщо въдицата и реших само да погледам. Мисълта да се боря с няколко човека за първа линия до водата не ми се нравеше изобщо. Спрях се кротко отстрани, дишах с пълни гърди чистия въздух от преминаващите автобуси и бързащите за снежните писти на Боровец скиори и щраках снимки. От време навреме някой вадеше по некоя бабушка, та и риба видях. Погледах тоя цирк половин час и в главата ми взеха да се прокрадват едни други идеи.
Идей за по-спокойни и с по-чист въздух местенца.
Метнах се отново на колата и поех към любимия Негован. Отдавна не бях ходил натам, та се бях затъжил.
Баластиерата ме посрещна далеч по-спокойна и тиха от препълненото Панчарево.
Пустите брегове с туфите изсъхнали, миналогодишни папури изпълниха душата ми с блаженство. Това усещане се допълни и от шуменето на плискащите се в краката ми вълнички, който ледения вятър носеше откъм отсрещния бряг.
Купчините пясък, който дълбачките вадят от дъното на баластиерата, напредват все по-навътре във водоема и създават едно призрачно очарование на мястото:
Очарование, което се допълва и от изоставените понтони, които сега са идеалното скривалище за дивите патици, а нядявам се и за подводните обитатели:
Бях решил да потърся някоя от малкото оцелели от бракониерските набези бели риби.
Любимите ми спинингови примамки са винаги с мен, независимо на какъв риболов съм тръгнал. Така бе и сега. Отворих кутията със силикони и се зарових в шареното им очарование:
Заложих на класическата за мен комбинация от червена глава с бяла питанка и се заех да прочесвам необятните неговански дълбочини. Движех се бавно по брега, обстрелвах водата със силикона и тествах различни стилове на водене. Скоро го смених с друг, зелен и продължих обиколката на брега. Подръпвах си силиконите и се наслаждавах на тишината и скупчилите се над мен облаци. Почти не се надявах да хвана риба. Стигаше ми и прекарания в тишина и спокойствие ден. Сменях различни глави и силикони, които преораха огромните дълбочини. На места дъното бе на над 25-30 метра.
Така се бях отпуснал, че удара ме изненада.
Върха на пръта се сгъна и някак по навик ръката ми сама направи засечката. Мятащата се в дълбокото тежест ме изпълни с блаженство. Не бързах да вадя рибата. Едно за да се насладя повече на борбата, а и да не я поврядя при ваденето от голямата дълбочина. Ударът бе на около 15 метра дълбочина.
През очилата се взирах в зелените води очаквайки да видя белия силует на рибата. Накрая го зърнах. Но нещо не бе наред. Тая рибе бе по-тъмна. След малко нещата се изясниха:
Щука.
Рибата сигурно се бе закачила на тройката монтирана в гърба на рибето:
Невярващ я гледах. Не че ги няма тея риби из Негованските простори, но да я измъкна от тая дълбочина си бе доста учудващо.
Рибата на око бе около килото и с порядъчно надут от хайвера корем:
Набързо направих няколко снимки с неочаквания улов:
Рибата изглеждаше сравнително добре, макар и леко омаломощена и затова побързах да я пусна обратно. Поколението, което чака тази майка е прекалено важно за този гьол за да бъде похабена в някоя тава:
Рибата полежа няколко секунди на повърхността, което ми даде възможност за една последна снимка, след което се стрелна в дълбокото
Отново се заех с прочесването на гьола, но мислите ми вече бяха другаде. Мисълта за пълната с хайвер риба и очакваното й поколение ме радваше. Дано много от бъдещите щукозавърчета оцелеят и излетите ми занапред да се увенчаят с още много риби.
Помятах още половин час и студа най-накрая надделя над мен. Тръгнах си от гьола удовлетворен от досега с природата, тишината и срещата с прекрасната майка.
поклон за такива като теб
