Re: Морун - събота, 09.10.2004
Публикувано на: Пет Окт 22, 2004 6:32 am
Да видиш....105 човека те прочетоха (или почнаха да те четат) и никoй не можа нищо да напише.
============================================
[б]Реката без сърце[/б]
Извираше нагоре в тресавищата и никой не беше сигурен точно къде. Безбройните и притоци пресичаха мрежата от безброй пътища, образуваха малки езерца или течаха бавно и незабележимо през поля обрасли с висока трева.
Единственият ден в който реката значеше нещо за хората беше през последната събота на Април. Тогава се откриваше пъстървата.
Листата още не бяха напъпили, но боровете продължаваха да са все така зелени и свежи в студения въздух.
[имг]http://tinypic.com/dsc3a[/имг]
Този ден преобразяваше заспалата мудна река в интересно сборище където се пресичаха всякакви видове човешки пътища и култури или пък липсата на такива.
Повечето нашественици ползваха хайвер като стръв. Други бяха на червеи. Някои махаха с мухарки в комични пози. Трети забързано минаваха по пътеката с къси пръчки и интересни блесни, почти останали без дъх в общата надпревара.
Шансът да закачат нещо беше малък. Шанса да извадят закачената риба беше още по-малък, но денят беше празник и резултатите не бяха от значение. Настроението беше весело и бодро въпреки борбата за заемане на позиция по брега на вировете и често оплитащите се корди.
Така минаваше съботата и неделята и реката вече беше друга. Времето ставаше по-топло и започваше излюпването на комарите и разлистването на дърветата. Рибарите вече ги нямаше.
Ник (поради липса на друго име) газеше в реката с пръчка в ръка. Големите американки бяха слезли обратно към езерото, но из вировете се криеха останали единични големи риби. Огромни балканки които прекарваха целия си живот из бобровите бентове и под затлачените пънове без опасност някой да ги улови.
Ник знаеше че би хванал една, две от тях в годината и не си даваше зор. Беше хубаво да бъде там и да гази из реката, наблюдавайки бягащите малки рибки пред краката му блеснали на слънцето и дребните рачета заравящи се трескаво из дъното. Гледаше боровете с внимателен поглед. Общата Априлска лудост бе окичила много от тях с лъскави богатства -шарени блесни и рапали, плувки, джигове и куки. Ник имаше методи за откачането им и от най високите клони над реката. Всеки случай беше различен - хвърляне на бумеранг за отчупване на клона с наградата на него, ползване на чаталест прът, катерене по дървета, газене из дълбока вода или овеждане на клони с помощта на 100лб Power Pro корда. Имаше и лесни награди. Беше вид игра, за даване на нов живот на блесни имали нещастието да бъдат закупени от дилетанти.
Есента идваше неусетно. Ник знаеше това което другите не знаеха, а именно че Август връща едрите риби обратно в реката. Те идваха съвсем потайно и реагираха на определен вид стръв който Ник можеше да предложи - живи малки рибки.
[имг]http://tinypic.com/dfrdu[/имг]
Трябваше да ги поднесе деликатно от голямо разстояние под паднали във водата дънери. Ако успееше да отдели закачената риба от дънера, беше обикновенно негова.
[имг]http://tinypic.com/dsc4l[/имг]
Реката нямаше край. Виеше се на меандри из равнини и хълмове и минаваше покрай пасища и ферми. Нагоре беше мъртвило. Дъното ставаше тиня и Ник затъваше до гърди. Рибите не бяха там. Някои от притоците имаха студена вода и сивен в тях, но не си струваше да ги проучва. Рибите бяха малки, потоците съвсем тесни а земите враждебни.
Биг Фокс е друга река. Тя е в Мичиган. Реката на Хемингуей сигурно още има своите две сърца.
============================================
[б]Алеко, нищо против теб (ти и Пике май сте най-свестни от дружинката), но за това какви големи пичове били всички.........айде сега :лол:
И защо като си имате собствен форум (от който някои хора със смрад ме прогониха) ти решаваш да се забиеш в този едва едва кретащ форум.
Или се притесняваш че някой от София до Кулата още не ви е научил?
Не се хич тревожи, гледай чак зад океана всички за вас говорят.
Акулата щели да го правят Нобелов лауреат. А ти и Бат Стан ще сте редактори на Троут Унлимитед. А др Мишо ще е на чело на Саге.
Само за Павката и Саки май места още няма :лол:[/б]
============================================
[б]Реката без сърце[/б]
Извираше нагоре в тресавищата и никой не беше сигурен точно къде. Безбройните и притоци пресичаха мрежата от безброй пътища, образуваха малки езерца или течаха бавно и незабележимо през поля обрасли с висока трева.
Единственият ден в който реката значеше нещо за хората беше през последната събота на Април. Тогава се откриваше пъстървата.
Листата още не бяха напъпили, но боровете продължаваха да са все така зелени и свежи в студения въздух.
[имг]http://tinypic.com/dsc3a[/имг]
Този ден преобразяваше заспалата мудна река в интересно сборище където се пресичаха всякакви видове човешки пътища и култури или пък липсата на такива.
Повечето нашественици ползваха хайвер като стръв. Други бяха на червеи. Някои махаха с мухарки в комични пози. Трети забързано минаваха по пътеката с къси пръчки и интересни блесни, почти останали без дъх в общата надпревара.
Шансът да закачат нещо беше малък. Шанса да извадят закачената риба беше още по-малък, но денят беше празник и резултатите не бяха от значение. Настроението беше весело и бодро въпреки борбата за заемане на позиция по брега на вировете и често оплитащите се корди.
Така минаваше съботата и неделята и реката вече беше друга. Времето ставаше по-топло и започваше излюпването на комарите и разлистването на дърветата. Рибарите вече ги нямаше.
Ник (поради липса на друго име) газеше в реката с пръчка в ръка. Големите американки бяха слезли обратно към езерото, но из вировете се криеха останали единични големи риби. Огромни балканки които прекарваха целия си живот из бобровите бентове и под затлачените пънове без опасност някой да ги улови.
Ник знаеше че би хванал една, две от тях в годината и не си даваше зор. Беше хубаво да бъде там и да гази из реката, наблюдавайки бягащите малки рибки пред краката му блеснали на слънцето и дребните рачета заравящи се трескаво из дъното. Гледаше боровете с внимателен поглед. Общата Априлска лудост бе окичила много от тях с лъскави богатства -шарени блесни и рапали, плувки, джигове и куки. Ник имаше методи за откачането им и от най високите клони над реката. Всеки случай беше различен - хвърляне на бумеранг за отчупване на клона с наградата на него, ползване на чаталест прът, катерене по дървета, газене из дълбока вода или овеждане на клони с помощта на 100лб Power Pro корда. Имаше и лесни награди. Беше вид игра, за даване на нов живот на блесни имали нещастието да бъдат закупени от дилетанти.
Есента идваше неусетно. Ник знаеше това което другите не знаеха, а именно че Август връща едрите риби обратно в реката. Те идваха съвсем потайно и реагираха на определен вид стръв който Ник можеше да предложи - живи малки рибки.
[имг]http://tinypic.com/dfrdu[/имг]
Трябваше да ги поднесе деликатно от голямо разстояние под паднали във водата дънери. Ако успееше да отдели закачената риба от дънера, беше обикновенно негова.
[имг]http://tinypic.com/dsc4l[/имг]
Реката нямаше край. Виеше се на меандри из равнини и хълмове и минаваше покрай пасища и ферми. Нагоре беше мъртвило. Дъното ставаше тиня и Ник затъваше до гърди. Рибите не бяха там. Някои от притоците имаха студена вода и сивен в тях, но не си струваше да ги проучва. Рибите бяха малки, потоците съвсем тесни а земите враждебни.
Биг Фокс е друга река. Тя е в Мичиган. Реката на Хемингуей сигурно още има своите две сърца.
============================================
[б]Алеко, нищо против теб (ти и Пике май сте най-свестни от дружинката), но за това какви големи пичове били всички.........айде сега :лол:
И защо като си имате собствен форум (от който някои хора със смрад ме прогониха) ти решаваш да се забиеш в този едва едва кретащ форум.
Или се притесняваш че някой от София до Кулата още не ви е научил?
Не се хич тревожи, гледай чак зад океана всички за вас говорят.
Акулата щели да го правят Нобелов лауреат. А ти и Бат Стан ще сте редактори на Троут Унлимитед. А др Мишо ще е на чело на Саге.
Само за Павката и Саки май места още няма :лол:[/б]